-
1 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
2 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
3 coquin,
e n. et adj. (p.-к. du lat. coquinus "de la cuisine", de coquistro ou dér. de coq) 1. adj. палав, дяволит; 2. m. f. палав, дяволит, хитър човек; 3. adj. хитър (за хлапе, дете); 4. adj. разпуснат, прекалено свободен, неприличен; histoire coquin,e неприлична история; 5. m., f. ост. бандит, негодник, човек, способен на престъпление; 6. f. ост. развратна, пропаднала жена. Ќ le coquin, de qqn. разг. любовникът на някого. -
4 cru2,
e adj. (lat. crudus "saignant", de cruor "sang qui coule") 1. суров; 2. необработен; 3. прен. груб, неприличен, брутален; histoire cru2,e неприлична история; 4. adv. направо, рязко, без недомлъвки. Ќ lait cru2, нестерилизирано мляко; lumière cru2,e ярка, силна светлина; couleur cru2,e крещящ цвят; construction а cru2, постройка без основи, направо върху земята; monter а cru2, яздя без седло. Ќ Ant. cuit; atténué, déguisé, tamisé, voilé. -
5 fabriquer
v.tr. (lat. fabricare) 1. фабрикувам, произвеждам; 2. приготвям, правя, изработвам; 3. прен. измислям; c'est une histoire fabriquée това е измислица; 4. нар. правя, върша; se fabriquer произвеждам се, изработвам се, правя си. -
6 figure
f. (lat. figura "forme") 1. външен вид, образ, облик; figure d'homme човешки образ; 2. лице; figure ossease кокалесто лице; 3. личност; les grandes figures de l'histoire великите исторически личности; 4. рисунка, изображение; илюстрация; 5. pl. фигури; figures de style стилни фигури; figures de rhétorique риторични фигури; figures géométriques геометрични фигури; 6. изражение ( на лицето). Ќ faire (bonne) figure dans le monde играя роля в обществото; център съм на внимание; faire triste figure имам печален израз на лицето; играя жалка роля; le chevalier а la triste figure лит. рицарят на печалния образ ( Дон Кихот). -
7 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
8 giberner
v.intr. (de la loc. arg. tailler une giberne "raconter une histoire ennuyeuse") ост. дърдоря. -
9 imaginé,
e adj. (de imaginer) измислен; histoire imaginé,e измислена история. -
10 inconcevable
adj. (de in- et concevable) 1. непонятен, неразбираем, необясним; странен, поразителен; homme inconcevable странен човек; histoire inconcevable необяснима, странна история; 2. неприемлив il est inconcevable que (+ subj.) неприемливо е, че. Ќ c'est inconcevable това е невъзможно, умът не го побира. Ќ Ant. concevable; banal, compréhensible. -
11 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
12 macédonien,
ne adj. et n. (de Macédoine) 1. македонски; l'histoire macédonien,ne история на Македония; 2. m. македонски език; 3. m., f. македонец. -
13 médiéval,
e, aux adj. (du lat. medium ævum "moyen âge") средновековен; histoire médiéval,e средновековна история. -
14 mot
m. (bas lat. muttum, rad. muttire "souffler mot, parler", proprem. "dire mu") 1. дума, слово, реч; 2. бележка; écrire un mot а qqn. написвам бележка на някого; 3. сентенция, мъдрост; 4. инф. единица за обем памет; 5. loc. adv. en un mot с една дума; накратко; mot а mot дума по дума, дословно. Ќ bon mot остроумие; dernier mot последна дума; fin mot същина, същност, истина; grand mot надута фраза, голяма дума; gros mot хула; jouer sur les mots създавам игра на думи, говоря двусмислици; mot de passe парола; mots croisés кръстословица; prendre au mot ловя се за думата (за да се възползвам от даден случай); sur ces mots при това, като казах това; trancher le mot говоря направо, без заобикалки; dernier mot последен дефинитивен отговор; le fin mot de l'histoire обяснение, което се крие зад външността; а mots couverts двусмислено; au bas mot най-малко; en deux mots накратко; sans mot dire мълчаливо; avoir des mots avec qqn. в пререкание съм с някого; dire deux mots а qqn. мъмря някого; se donner le mot съгласявам се с някого; manger la moitié des mots говоря неразбрано. -
15 naturel,
le adj. (lat. naturalis) 1. природен, естествен; натурален, неподправен; phénomènes naturel,s природни феномени; 2. непринуден; un geste naturel, непринуден жест; 3. вроден; 4. незаконороден; enfant naturel, незаконородено дете; 5. естествен, нормален; le côté naturel, des choses нормалната страна на нещата; 6. физиологичен, естествен; besoins naturel,s физиологични нужди; 7. m. натура, природа, характер; естественост; 8. loc. adv. au naturel, в естествен вид, големина. Ќ chassez le naturel, il revient au galop не е възможно да се отърсиш напълно от естествените си наклонности; sciences, lois naturel,les естествени науки, закони; histoire naturel,le естествена история; gaz naturel, природен газ. Ќ Ant. (de l'adj.) artificiel, surnaturel; factice; idéal; arbitraire; affecté; sophistiqué; académique. -
16 paillard,
e adj. (de paille) 1. скитнически, безпътен, блуден; 2. мръсен, неприличен; histoire paillard,e неприлична история; 3. m., f. блудник, развратник, скитник. Ќ Ant. bégueule, chaste. -
17 philosophie
f. (lat. philosophia, mot gr.) 1. философия; doctorat de philosophie докторат по философия; philosophie de l'histoire философия на историята; 2. философска система, концепция; la philosophie de Kant философията на Кант. -
18 préhistoire
f. (de pré- et histoire) предистория. -
19 protohistoire
f. (de proto- et histoire) история на произхода на човека. -
20 récrire
v.tr. (de re- et écrire) 1. преписвам; 2. пиша отново на някого, отговарям на писмо. Ќ récrire l'histoire разказвам събитие по свой начин, без да държа сметка за реалността.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
HISTOIRE — LE MOT d’histoire désigne aussi bien ce qui est arrivé que le récit de ce qui est arrivé; l’histoire est donc, soit une suite d’événements, soit le récit de cette suite d’événements. Ceux ci sont réellement arrivés: l’histoire est récit… … Encyclopédie Universelle
histoire — HISTOIRE. s. f. Narration des actions & des choses dignes de memoire. Histoire generale. histoire universelle. histoire particuliere. histoire ancienne. histoire moderne. histoire profane. histoire sainte. histoire Ecclesiastique. histoire… … Dictionnaire de l'Académie française
Histoire d'O — Histoire d’O Auteur Pauline Réage Genre Roman érotique Pays d origine France Éditeur Jean Jacques Pauvert Date de parution 1954 Histoire d O est un roman français signé par … Wikipédia en Français
Histoire d´O — Histoire d O Histoire d’O Auteur Pauline Réage Genre Roman érotique Pays d origine France Éditeur Jean Jacques Pauvert Date de parution 1954 Histoire d O est un roman français signé par Pauline Réage (pseudonyme de … Wikipédia en Français
Histoire d’O — Histoire d O Histoire d’O Auteur Pauline Réage Genre Roman érotique Pays d origine France Éditeur Jean Jacques Pauvert Date de parution 1954 Histoire d O est un roman français signé par Pauline Réage (pseudonyme de … Wikipédia en Français
Histoire de l'œil — est un roman de Georges Bataille, édité clandestinement pour la première fois en 1928, sous le pseudonyme de Lord Auch, qui décrit les expériences sexuelles de deux adolescents et leur perversité croissante. Sommaire 1 Versions 2 Genèse de l… … Wikipédia en Français
Histoire de la R.O.C. — Histoire de la République de Chine Histoire de la Chine Les Trois Augustes et les Cinq Empereurs … Wikipédia en Français
Histoire De Pi — est un roman rédigé par Yann Martel (Canada) en 2001. Pour celui ci, il a reçu le prestigieux prix Booker 2002. D autres récompenses lui ont été remises pour le même ouvrage, comme le prix 30 millions d amis en 2004 et le prix Hugh MacLennan.… … Wikipédia en Français
Histoire de pi — est un roman rédigé par Yann Martel (Canada) en 2001. Pour celui ci, il a reçu le prestigieux prix Booker 2002. D autres récompenses lui ont été remises pour le même ouvrage, comme le prix 30 millions d amis en 2004 et le prix Hugh MacLennan.… … Wikipédia en Français
Histoire de Pi — est un roman rédigé par Yann Martel (Canada) en 2001. Pour celui ci, il a reçu le prestigieux prix Booker 2002. D autres récompenses lui ont été remises pour le même ouvrage, comme le prix Hugh MacLennan. Sommaire 1 Survol 2 Controverse 3 … Wikipédia en Français
HISTOIRE D’O — «Qui suis je enfin [...] sinon la part longtemps silencieuse de quelqu’un, la part nocturne et secrète, qui ne s’est jamais publiquement trahie par un acte, par un geste ni même par un mot, mais communique par les souterrains de l’imaginaire avec … Encyclopédie Universelle
