-
1 contre-haut
(en) loc. adv. (de contre- et haut) 1. отгоре, в горната част; 2. отдолу нагоре. Ќ Ant. en contrebas. -
2 en-haut
loc. adv. (de en et haut) нагоре. -
3 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
4 viser1
v. (lat. pop. °visare, class. visere, intensif de videre "voir", supin visum) I. v.tr. dir. 1. целя, меря, прицелвам се; viser1 qqn. avec un fusil прицелвам се към някого с пушка; 2. прен. стремя се към, домогвам се до, целя; viser1 la députation стремя се към депутатско място; 3. разг. гледам; 4. засягам, отнасям се до; cette remarque vise tout le monde тази забележка се отнася до всички; II. v.tr.ind. viser1 а 1. стремя се, насочвам се към; имам за цел; 2. целя се (с оръжие); il vise au cњur той се цели в сърцето; III. v. intr. 1. насочвам към цел, прицелвам се; viser1 bien avant de tirer прицелвам се добре преди да стрелям; 2. в съчет. viser1 moins haut, plus haut имам по-скромни, по-големи амбиции. -
5 vol1
m. (de voler1) 1. летене, хвърчене; полет; vol1 de durée, vol1 d'endurance продължително летене; vol1 d'altitude височинен полет; vol1 а (la) voile безмоторен полет, планеризъм; vol1 ramé полет с енергично махане на крила (за птица); vol1 de réception пробен полет за приемане на нов самолет; heures de vol1 летателни часове (на пилота на самолет); опит в дадена област; vol1 libre полет с делтапланер; vol1 d'essai пробен полет на прототип на летателно средство; vol1s domestiques вътрешни полети (на самолетна компания); vol1 charter чартърен полет; vol1 d'accrobatie акробатичен полет със самолет; vol1 en parachute скок с парашут; vol1 de reconnaissance разузнавателен полет; vol1 piqué пикиращ полет; vol1 sans escale полет без междинно кацане; prendre son vol1 излитам (за птица); au vol1 през време на полет; а vol1 plané плавно спускане (при спрян самолетен двигател); 2. ято, орляк; 3. разпереност на крилата на птица; 4. прелетяно разстояние (от птица или насекомо); 5. ост. лов с хищни птици; 6. хищните птици, използвани за лов; 7. изображение на две птичи крила (в герб); demi-vol изображение на едно крило ( в герб). Ќ oiseau de haut vol1 птица, която лети високо; prendre son vol1 подобрявам положението си; de haut vol1 с голям размах (за дейност); vol1 relatif спорт. образуване на фигури от няколко парашутисти, които скачат едновременно. Ќ Hom. vole. -
6 agace
ou agasse f. (anc. haut all. agaza) диал. сврака. -
7 allemand,
e adj. (du lat. Allama(n)ni) 1. немски, германски; 2. m. немски език; 3. m., f. германец. Ќ querelle d'allemand,s караница, спор без сериозен повод; c'est de l'allemand,, du haut allemand, неразбираемо е. -
8 altissime
adj. (du lat. altus "haut") 1. твърде висок; 2. прен. твърде силен, могъщ. -
9 alto
m. (mot it. "haut") муз. 1. алто (инструмент); 2. партия на алт в хор; 3. ост. f. алт (жена, която пее алт). -
10 anode
f. (du gr. anodos "chemin vers le haut") физ. анод. -
11 antrustion
m. (lat. antrustio, latinisation de l'a. haut all. Trost "fidélité") ист. васал, който се числи към свитата на франкския крал. -
12 arquebuse
f. (moy. haut all. hâkenbühse) старовременна пушка (аркебуза); arquebuse а la mèche старовременна пушка с фитил. -
13 autel
m. (lat. altare, de altus "haut") 1. жертвеник; 2. олтар; maître autel главен олтар; le trône et l'autel монархията и църквата; il en prendrait sur le grand autel алчен, безскрупулен човек. -
14 bas1,
se adj. (bas lat. bassus) 1. нисък; bas1, prix ниска цена; salle bas1,se ниска стая; 2. малоценен, долнокачествен; 3. долен; au bas1, étage на долния етаж; le bas Rhin долен Рейн; 4. муз. нисък, тих (за глас); 5. слаб; vue bas1,se слабо зрение; 6. прен. низък, долен, подъл; 7. нисък, по-слаб; bas1,se pression ниско налягане; bas1,se température ниска температура; а voix bas1,se с нисък, слаб глас. Ќ bas1,se marée, bas1,se mer отлив; faire main bas1,se обирам, плячкосвам; le jour est bas1, денят преваля; un ciel bas1, мрачно небе; messe bas1,se литургия по време на която не се пее, а само се четат молитви; faire des messes basses разг. говоря така, че другите да не могат да чуят; bas morceaux парчета месо с по-ниско качество и цена; Chambre basse Камарата на общините (в Англия); enfant en bas âge дете в ранна възраст; le Bas Moyen Age Късно Средновековие; le bas latin късен латински; le Bas-Empire Късната Римска империя (след Константин); au bas de в долната част на. Ќ Ant. haut, élevé, rélevé, noble, sublime. -
15 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
16 beffroi
m. (moy. haut. all. bergfrid "qui garde la paix") 1. градска кула; 2. камбанария на кула; 3. камбана на кула; 4. дъсчена кула за обсада на крепости. -
17 bluter
v.tr. (moy. haut all. biuteln) пресявам със сито (брашно и др.). -
18 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
19 brèche1
f. (a. haut all. brecha "fracture") 1. отвор, дупка; процеп; 2. воен. пробив; 3. вреда, щета; накърнение; 4. нащърбено място ( по острие). Ќ battre en brèche1 разбивам, правя пробив в крепост с оръдие; разбивам начинанието на някого; être toujours sur la brèche1 постоянно съм в борба, в усилена работа; изложен съм на опасност; brèche1 dans une forêt незалесена ивица в гора. Ќ Ant. fermeture. -
20 brelan
m. (a. haut all. bretling "tablette") 1. стара игра на карти; 2. сбор от три еднакви карти; 3. хвърляне на три еднакви зара.
См. также в других словарях:
haut — haut … Dictionnaire des rimes
haut — haut, haute [ o, ot ] adj., n. m. et adv. • halt fin XIe; lat. altus, h dû à une infl. germ.; cf. angl. high, all. hoch I ♦ Adj. (définissant soit une dimension dans le sens vertical, soit une position sur la verticale) A ♦ (Dimension) … Encyclopédie Universelle
haut — haut, aute (hô, hô t ) adj. 1° Qui a une étendue considérable depuis un point inférieur jusqu à un point supérieur. 2° Qui est situé au dessus, en parlant de choses les unes par rapport aux autres. 3° Qui s élève haut. 4° Qui est à un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
*haut — ● haut adverbe En un endroit, à un niveau élevé : L avion vole haut dans le ciel. À haute voix, sans baisser la voix (souvent précédé de l adverbe tout) : Il a dit tout haut ce que chacun pensait. Sur un ton haut, dans l aigu : Prendre un chant… … Encyclopédie Universelle
Haut — und Haar ist eine stabreimende Zwillingsformel, die in dieser Form ein hohes Alter hat und auf einen Rechtsbrauch zurückgeht: ›einem Haut und Haar abschlagen‹, ihn mit Rutenstreichen strafen, daß es über Haut und Haar geht (Jac. Grimm: ›Deutsche… … Das Wörterbuch der Idiome
haut — HAUT, [h]aute. adj. (L H s aspire.) Eslevé eu esgard à ce qui est plus bas. Hautes montagnes. haute tour. haut clocher. les lieux hauts. le plus haut estage d une maison. il est plus haut que moy de deux doigts. cette femme porte de hauts… … Dictionnaire de l'Académie française
Haut — die; , Häu·te; 1 nur Sg; die äußerste dünne Schicht des Körpers von Menschen und Tieren, aus der die Haare wachsen <eine helle, dunkle, empfindliche, weiche, zarte, lederne, raue, trockene, fettige, großporige, unreine, straffe, faltige, welke … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
Haut — Haut: Die Haut ist als »Hülle« (des menschlichen Körpers) benannt. Das altgerm. Wort mhd., ahd. hūt, niederl. huid, engl. hide, schwed. hud gehört zu der (mit t erweiterten) idg. Wurzel *‹s›keu »bedecken, umhüllen« (vgl. ↑ Scheune). Eng verwandt … Das Herkunftswörterbuch
haut — Haut, m. Est tantost un nom adject. qui signifie proprement celuy et ce qui est grandement eslevé, l Espagnol et l Italien dient aussi Alto, Le tout vient de Altus Latin, mais le François le prononce de plus forte haleine, et par aspiration Haut … Thresor de la langue françoyse
haut-le-cœur — [ ol(ə)kɶr ] n. m. inv. • 1857; de haut, le et cœur ♦ Remontée des aliments de l estomac. ⇒ nausée . Avoir un, des haut le cœur. Fig. Mouvement de dégoût, de répulsion. haut le cœur [ olkœʀ] n. m. invar. ÉTYM. 1857, Baudelaire; de haut, et cœur,… … Encyclopédie Universelle
Haut [1] — Haut (Cutis), 1) (Anat. u. Physiol.), der allgemeine äußere Überzug der Thier u. Menschenkörper. Aus derselben Substanz, wie die anderen weichen Körpertheile gebildet, stellt sie ein eigenes Organ dar, das durch mehr od. minder lockeres… … Pierer's Universal-Lexikon
