-
1 arlequin,
e m., f. (nom de personne) 1. арлекин (смешник, палячо, облечен в пъстри дрехи); 2. жена, преправена на палячо; 3. на ромбове в различни цветове. Ќ un habit d'arlequin, цялост, единство от разнородни елементи. -
2 centon
m. (lat. cento "habit composite") музикално или литературно произведение, съставено от заемки. Ќ Hom. santon. -
3 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
4 défaufilage
m. (de défaufiler) изваждане на тропоска; défaufilage d'un habit изваждане тропоската на дреха. Ќ Ant. faufilage. -
5 ecclésiastique
adj. (lat. ecclés. ecclesiasticus, gr. ekklêsiastikos) 1. духовен, църковен; habit ecclésiastique църковно облекло; 2. m. духовник, църковник, духовно лице. -
6 enrichir
v.tr. (de en- et riche) 1. обогатявам; 2. прен. обогатявам, разширявам, увеличавам, разраствам; 3. украсявам; enrichir un habit украсявам дреха; 4. мин. обогатявам; enrichir le minerai обогатявам рудата; s'enrichir забогатявам, ставам богат. Ќ Ant. appauvrir, dépouiller. -
7 essayer
v.tr. (lat. pop. °exagiare "peser") 1. опитвам, изпитвам, пробвам, изпробвам; essayer une méthode, un moyen използвам метод, начин; 2. премервам, пробвам; essayer un habit премервам дреха; 3. essayer de (+ inf.) опитвам се да, мъча се да; essayer de dormir опитвам се да спя; s'essayer опитвам се, изпробвам си силите. -
8 étrécir
v.tr. (lat. pop °strictiare) стеснявам; étrécir un habit стеснявам дреха; s'étrécir стеснявам се. Ќ Ant. dilater, élargir, évaser. -
9 étriqué,
e adj. (de étriquer) 1. стеснен, тесен; un habit étriqué, стеснена дреха; 2. посредствен, ограничен. -
10 froc
m. (frq. °frok "habit") 1. расо; 2. прен. монашество; prendre le froc ставам монах; 3. нар. панталон. Ќ jeter le froc aux orties разпопвам се, хвърлям расото. -
11 gala
m. (mot esp. ou it., a. fr. gale "réjouissance") гала (тържествено, официално празненство); habit de gala официално облекло; soirée de gala галавечеря. -
12 guilleret,
te adj. (p.-к. de l'a. fr. guiller) 1. жив и весел; air guilleret, жив, весел вид; 2. свободен, лек; habit guilleret, лека дреха; propos guilleret, лековата дума. Ќ Ant. accablé, triste. -
13 mûr,
e adj. (lat. maturus) 1. узрял, зрял; 2. прен. зрял, обмислен. Ќ l'âge mûr, зряла възраст; habit mûr, стара, износена дреха; après mûr,e réflexion след дълго обмисляне. -
14 parade
f. (de parer) 1. внезапно спиране (на кон от ездач); 2. парад, тържествен преглед на войски; 3. парадност, парадиране; 4. спорт. париране, отбиване на удар (при фехтовка); 5. смешна сцена ( разигравана пред цирк за привличане на посетители). Ќ cheval de parade кон само за показ, параден кон; habit de parade парадна дреха; faire parade de qqch. показвам, хваля се с нещо. -
15 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
16 sbire
m. (bas lat. burrus, birrus "roux", gr. purrhos, а cause d'une couleur d'habit ou de la valeur péj. de roux) неодобр. полицейски агент, полицай. -
17 usure2
f. (de user) 1. изтъркване; износване, овехтяване; l'usure2 de l'habit износването на фрака; usure2 d'une monnaie износване на монета; 2. силно изтощение; l'usure2 de l'homme изтощаването на човека. Ќ l'usure2 des roches ерозията на скалите. -
18 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си.
См. также в других словарях:
habit — habit … Dictionnaire des rimes
habit — [ abi ] n. m. • XIIe; lat. habitus « manière d être », « costume » 1 ♦ Sing. Vieilli Pièce d habillement. ⇒ costume, vêtement. L étoffe d un habit. Habit de velours. 2 ♦ Plur. LES HABITS : l ensemble des pièces composant l habillement. ⇒ affaires … Encyclopédie Universelle
Habit — • Habit is an effect of repeated acts and an aptitude to reproduce them, and may be defined as a quality difficult to change, whereby an agent whose nature it is to work one way or another indeterminately, is disposed easily and readily at will… … Catholic encyclopedia
habit — HABIT. s. m. Vestement, ce qui est fait exprés pour couvrir le corps humain, ce qui sert ordinairement à couvrir le corps humain. Habit d homme. habit de femme. habit decent, modeste. habit bien fait. habit mal fait. habit court. habit long.… … Dictionnaire de l'Académie française
Habit — Hab it (h[a^]b [i^]t) n. [OE. habit, abit, F. habit, fr. L. habitus state, appearance, dress, fr. habere to have, be in a condition; prob. akin to E. have. See {Have}, and cf. {Able}, {Binnacle}, {Debt}, {Due}, {Exhibit}, {Malady.}] 1. The usual… … The Collaborative International Dictionary of English
habit — n 1 Habit, habitude, practice, usage, custom, use, wont are comparable when they mean a way of behaving, doing, or proceeding that has become fixed by constant repetition. These words may be used also as collective or abstract nouns denoting… … New Dictionary of Synonyms
Habit — may refer to: * Habit (psychology), an acquired pattern of behavior that often occurs automatically * Habituation, non associative learning in which there is a progressive diminution of behavioral response probability with repetition of a… … Wikipedia
Habit — «Habit» Canción de Pearl Jam Álbum No Code Publicación 27 de agosto de 1996 Grabación … Wikipedia Español
habit — [hab′it] n. [ME < OFr < L habitus, condition, appearance, dress < pp. of habere, to have, hold < IE base * ghabh , to grasp, take > GIVE] 1. Obs. costume; dress 2. a particular costume showing rank, status, etc.; specif., a) a… … English World dictionary
habit — hȁbit (ȁbit) m DEFINICIJA dugačka muška haljina do gležnja sa širokim rukavima: 1. crkv. redovničko odijelo; halja 2. halja posebna oblika izrađena za određenu skupinu ljudi [sučev habit; rektorski habit; dekanski habit] ETIMOLOGIJA lat. habitus … Hrvatski jezični portal
habit — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. habiticie {{/stl 8}}{{stl 7}} strój zakonny o kolorze i kroju obowiązującym w danym zakonie; suknia zakonna : {{/stl 7}}{{stl 10}}Habit zakonny, franciszkański. <łac.>{{/stl 10}}{{stl 18}}ZOB. {{/stl … Langenscheidt Polski wyjaśnień
