-
1 déshabiller
v.tr. (de dés- et habiller) 1. събличам, разсъбличам; разголвам; 2. прен. разобличавам, разкривам истинския вид, разголвам; se déshabiller събличам се, разсъбличам се; разголвам се. Ќ Ant. habiller. -
2 coquettement
adv. (de coquet) кокетно, гиздаво, спретнато, красиво; s'habiller coquettement обличам се спретнато, красиво. -
3 coquetterie
f. (de coquet) 1. кокетничене, кокетиране, кокетство, желание да се харесвам; 2. изисканост в тоалета, в начина на обличане, елегантност; par coquetterie от желание да бъда елегантен; s'habiller avec coquetterie обличам се елегантно. Ќ faire des coquetteries гледам да се харесам; être en coquetterie avec qqn. ост. флиртувам с някого (взаимно); avoir une coquetterie dans l'њil разг. леко съм кривоглед с едното око. -
4 correctement
adv. (de correct) 1. вярно, без грешка, правилно; écrire correctement пиша правилно; 2. прилично, добре, коректно; s'habiller correctement обличам се прилично; 3. задоволително, горе-долу добре; il est correctement payé той е задоволително заплатен. -
5 garçonne
f. (de garçon) мъжкарана (за младо момиче); младо момиче, водещо самостоятелен живот. Ќ а la garçonne подобно на момче; s'habiller а la garçonne обличам се като момче. -
6 gris,
e adj. et m. (frq. °gris) 1. сив; des yeux gris, сиви очи; costume gris, сив костюм; gris, de poussière посивял от прах; matière gris,se сиво вещество (на мозъка); 2. сивкав; gris, verdâtre сивкавозелен; 3. прен. мрачен; un temps gris, мрачно време; il fait gris, времето е мрачно; des pensées gris,es мрачни мисли; 4. прен. кисел, намусен; 5. прошарен; cheveux gris, прошарени коси; 6. попийнал, развеселен, на градус; 7. m. сив цвят; gris,-perle перленосив цвят; 8. m. кон със сива окраска; 9. m. дреха със сив цвят; s'habiller en gris, (de gris,) обличам се в дрехи със сив цвят; 10. m. вид обикновен тютюн. Ќ vin gris, вид вино розе. -
7 importer2
v.intr. et v.tr.ind. (lat. importare "porter dans") само в inf. и 3 л. ед. и мн. ч. il importe (ils importent) 1. важи, има значение, важно е; il lui importe beaucoup много е важно за него; il importe que (+ subj.) важно е; qu'importe какво значение има? peu importe! няма значение, не е важно; il importe de (+ inf.) важно е да; 2. нужно е, трябва, следва; 3. в съчет. n'importe безразлично е; няма значение; n'importe quand безразлично кога, когато и да е; n'importe pourquoi за каквото и да било; n'importe comment независимо как; как да е; s'habiller n'importe comment обличам се как да е. Ќ Ant. indifférer. -
8 jeune
adj. et n. (lat. juvenis) 1. млад; jeunes gens младежи; le jeune âge младостта; jeune fille девойка; mourir jeune умирам млад; faire plus jeune que son âge изглеждам по-млад от възрастта си; 2. младежки, свеж; s'habiller jeune обличам се младежки; 3. неопитен, твърде млад, незрял; être jeune dans le métier неопитен съм, нов съм в занаята; 4. m., f. юноша, девойка, младеж; 5. недостатъчен; c'est un peu jeune това не е съвсем достатъчно; 6. рядко малкото на животно; jeunes mariés младоженци. Ќ Ant. vieux, vieillard; âgé, doyen; caduc; aîné; ancien. -
9 rhabiller
v.tr. (de re- et habiller) 1. обличам отново; 2. ост. поправям; 3. прен. подновявам външността, формата; 4. купувам нови дрехи (на някого); se rhabiller обличам се отново. Ќ va t'en rhabiller! разг. махай се; за нищо не ставаш! -
10 saper
v.tr. (it. zappare, de zappa "hoyau, pioche", bas lat. sappa "sape") 1. подкопавам; 2. прен. подкопавам, подравям, разклащам, руша основите; 3. кося, жъна със сърп; se saper 1. (o. i.. p.-к. du provenç. sapa "parer, habiller") нар. обличам се; 2. подронвам се, подкопавам се. Ќ Ant. consolider, renforcer. -
11 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване. -
12 vite
adj. et adv. (o. i., probabl. rad. expressif) 1. adj. лит. бърз; mouvement vite бързо движение; 2. adv. бързо, скоро; au plus vite по-скоро; marcher vite вървя бързо; s'habiller vite обличам се бързо; plus vite que le vent съвсем бързо; il va un peu vite той действа необмислено, прекалено бързо; vite fait бързо, свършено набързо. Ќ Ant. lent; lentement; doucement, piano (fam.), tranquillement.
См. также в других словарях:
habiller — [ abije ] v. tr. <conjug. : 1> • v. 1200 s abillier « se préparer »; p. ê. de 1. a et du gaul. °bilia (proprt « préparer une bille de bois »; → 2. bille), avec infl. de hable, abille « propre à », du lat. habilis (→ habile) I ♦ Techn.… … Encyclopédie Universelle
habiller — Habiller. v. act. Vestir, mettre un habit à quelqu un. Un valet de chambre qui habille son maistre. je le trouvay qui s habilloit. on ne luy donna pas le loisir de s habiller. le Prestre s habille pour aller à l Autel. il n est pas encore achevé… … Dictionnaire de l'Académie française
habiller — Habiller, Vestire. Habiller son fils trop somptueusement, Indulgere filio vestitu nimio. Fort bien habillé et couvert, Vestitissimus. Mal habillé, Pullatus. Qui est povrement habillé, Pannosus … Thresor de la langue françoyse
habiller — (a bi llé, ll mouillées, et non a biyé) v. a. 1° Rendre propre à, disposer (sens primitif, conservé seulement dans certains métiers). Terme de cuisine. Dépouiller, vider du gibier, du poisson pour l accommoder. Habiller un lapin, de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
HABILLER — v. a. (On mouille les L.) Vêtir quelqu un, lui mettre des habits. Habiller un enfant. Un valet de chambre qui habille son maître. Il n est pas encore achevé d habiller. Cette dernière phrase se dit également D une personne qui met elle même ses… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
habiller — vt. , vêtir, revêtir ; (en plus dans la vallée des Villards) enrober de crème (ep. des légumes cuisinés) : ABeLYÉ (Arvillard.228b, Doucy Bauges | 228a, Aix.017, Chambéry, Giettaz), abèlyé (St Nicolas Cha.), ABeLYÎ (Albanais.001, Annecy.003, Balme … Dictionnaire Français-Savoyard
HABILLER — v. tr. Revêtir quelqu’un de ses habits. Habiller un enfant. Un valet de chambre qui habille son maître. Il n’est pas encore achevé d’habiller. En termes de Beaux Arts, Habiller une figure se dit de la Manière dont un peintre ou un sculpteur drape … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
habiller, coiffer court — ● habiller, coiffer court avec des vêtements (robes, jupes, manteaux) courts, avec des cheveux courts … Encyclopédie Universelle
habiller — (v. 1) Présent : habille, habilles, habille, habillons, habillez, habillent ; Futur : habillerai, habilleras, habillera, habillerons, habillerez, habilleront ; Passé : habillai, habillas, habilla, habillâmes, habillâtes, habillèrent ; Imparfait … French Morphology and Phonetics
s'habiller — ● s habiller verbe pronominal être habillé verbe passif Mettre ses vêtements, en particulier ceux que l on porte le jour : Se coucher tout habillé. Mettre, porter tel type de vêtement : Habille toi plus chaudement, il fait froid dehors. Se… … Encyclopédie Universelle
S'habiller long — ● S habiller long avec des vêtements longs … Encyclopédie Universelle
