-
1 adoration
f. (lat. adoratio) 1. рел. боготворене, обожаване; 2. силна любов, обожание, обич. Ќ Ant. haine, mépris. -
2 allumer
v.tr. (lat. pop. °alluminare) 1. паля, запалвам; allumer le feu запалвам огън; 2. прен. възбуждам, разпалвам; allumer la haine възбуждам омраза; 3. подпалвам; allumer la guerre подпалвам война; 4. запалвам, осветявам; allumer l'électricité запалвам светлината, лампата; s'allumer 1. запалвам се, разпалвам се; 2. възбуждам се. Ќ Ant. éteindre. -
3 amitié
f. (lat. pop. °amicitatem) 1. приятелство, дружба; se lier d'amitié avec qqn. сприятелявам се с някого; amitié particulière страстна връзка между момичета и момчета; 2. удоволствие; любезност; внимание; поздрави; j'espère que vous nous ferez l'amitié de venir надявам се, че ще имате любезността да дойдете; faites-lui toutes mes amitiés изпратете му много поздрави от мен. Ќ avoir de l'amitié pour qqn. обичам някого. Ќ Ant. inimitié, haine, aversion. -
4 amour
m. (lat. amor) 1. любов, обич; amour filial синовна обич; 2. страст; amour des arts страст към изкуствата; 3. f. pl. любовни приключения; 4. сексуален акт; faire l'amour любя се; 5. обичан човек; 6. амурче; peindre des Amours рисувам амурчета. Ќ mon amour, m'amour разг. душичке моя; pour l'amour de Dieu за бога. Ќ Ant. aversion, haine, antipathie. -
5 attisement
m. (de attiser) усилване, разпалване, възбуждане; attisement de la haine разпалване на омразата. -
6 concorde
f. (lat. concordia) съгласие, сговор, единство, взаиморазбирателство. Ќ Ant. discorde, dissension, haine, zizanie. -
7 culte
m. (lat. cultus, p. p. de colere "adorer") 1. култ; религия, вероизповедание; culte de Dieu култ към бога; culte protestant протестантско вероизповедание; 2. богослужение, обряд; 3. прен. благоговейна почит, дълбоко уважение; avoir le culte de la patrie изпитвам уважение към родината; avoir le culte de l'argent прекланям се пред парите; 4. протестантска религиозна служба. Ќ Ant. indifférence, haine. -
8 ennuyer
v.tr. (bas lat. inodiare, de odium "haine") досаждам, дотягам, отегчавам, омръзвам; s'ennuyer скучая, досадно ми е, дотяга ми, отегчавам се, омръзва ми. Ќ Ant. amuser, désennuyer, distraire. -
9 entente
f. (lat. pop. intenditus "compris") 1. ост. смисъл, значение, тълкуване; 2. разбиране, вещина; 3. разбирателство, съгласие, сговор, споразумение; entente entre producteurs, entre entreprises споразумение между производители, между предприятия; 4. съглашение, спогодба. Ќ Ant. conflit, désaccord; dispute, haine, mésentente. -
10 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
11 idolâtrie
f. (de idolâtre) 1. идолопоклонничество, идололатрия; 2. прен. обожаване, силна обич. Ќ Ant. haine. -
12 implacable
adj. (lat. implacabilis, de placare "apaiser") 1. неукротим, непримирим, безпощаден; неумолим; 2. фатален, неизбежен, неотменим; vengeance implacable неизбежно отмъщение; haine implacable безпощадна омраза. Ќ Ant. doux; indulgent. -
13 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
14 viscéral,
e, aux adj. (bas lat. visceralis "profond") 1. анат. висцерален (отнасящ се до вътрешности); 2. вътрешен, подсъзнателен, вътрешно вроден; haine viscéral,e подсъзнателна омраза.
См. также в других словарях:
haine — [ ɛn ] n. f. • haïneXIIe; de haïr 1 ♦ Sentiment violent qui pousse à vouloir du mal à qqn et à se réjouir du mal qui lui arrive. ⇒ antipathie, aversion, détestation, exécration, hostilité, répulsion, ressentiment; phobie. « La haine, c est la… … Encyclopédie Universelle
*haine — ● haine nom féminin (de haïr) Sentiment qui porte une personne à souhaiter ou à faire du mal à une autre, ou à se réjouir de tout ce qui lui arrive de fâcheux : Vouer à quelqu un une haine implacable. Aversion profonde, répulsion éprouvée par… … Encyclopédie Universelle
haine — Haine, Odium. Particuliere haine, Priuatum odium. Haine notoire et apparente, Insigne odium. Une haine cachée et fort grande qu on retient en son coeur, Intestinum odium. Une haine cachée et dissimulée, Compressum atque tacitum odium, Occlusum… … Thresor de la langue françoyse
haine — Haine. s. f. Mauvaise volonté que l on a contre quelqu un. La haine du prochain. haine mortelle. haine enracinée. vieille haine. haine couverte. haine declarée. avoir de la haine pour quelqu un. porter de la haine à quelqu un. nourrir de la haine … Dictionnaire de l'Académie française
Haîne — Haine Pour les articles homonymes, voir Haine (homonymie) … Wikipédia en Français
Haine — bezeichnet: einen Fluss im belgisch französischen Grenzgebiet, siehe Haine (Fluss) einen Ort in der deutschen Gemeinde Allendorf (Eder), siehe Haine (Allendorf) Siehe auch: Hayne, Heine, Heyne, Haina … Deutsch Wikipedia
Haine — (spr. Hähn), 1) Fluß in Hennegau (Belgien); entspringt bei Fontaine l Evêque, nimmt die Trouille auf, wird durch Schleußen zum Theil schiffbar, fällt nach einem Lauf von 15 Stunden bei Condé in die Schelde. Dieser Fluß hat dem Lande Hainaut… … Pierer's Universal-Lexikon
Haine — (spr. ǟn ), Fluß in der belg. Provinz Hennegau, entspringt bei Anderlues, 183 m hoch, fließt nach W. und mündet nach 70 km langem Lauf in Frankreich unterhalb Condé rechts in die Schelde. Sie nimmt links die Trouille und den Ogneau auf und ist… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
haine — (hê n ) s. f. 1° Action de haïr. • Au lieu de répondre par la haine à la haine que me portent mes rivaux, je sens que je dois me venger d eux en leur faisant du bien et du plaisir, POUSSIN Lett. 6 juin 1642. • La haine que les coeurs… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
HAINE — s. f. (H s aspire.) Action de haïr, inimitié ; passion qui fait haïr. Haine invétérée. Haine mortelle. Haine implacable. Haine enracinée. Vieille haine. Haine couverte. Haine déclarée. Sujet de haine. Avoir de la haine pour quelqu un, contre… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Haine — Pour les articles homonymes, voir Haine (homonymie). La haine est une hostilité très profonde, une exécration ou une aversion intense envers quelqu un ou quelque chose[1]. Calculée, froide et systématique, la haine se distingue de la simple… … Wikipédia en Français
