-
1 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
2 gueule-de-loup
f. (de gueule et loup) (pl. gueules-de-loup) 1. бот. кученце, лъвска муцунка, Antirrhinum majus; 2. мед. заешка устна (syn. bec-de-lièvre). -
3 casse-gueule
m.inv. et adj.inv. (de casser et gueule) разг. рисковано начинание, операция, място, в което човек рискува да пропадне; aller au casse-gueule отивам на война; adj. рискован, опасен. -
4 amuse-gueule
m.inv. (de amuser et gueule) разг. малък сандвич, хапка, солена бисквита и др., които се предлагат с аперитива. -
5 brûle-gueule
m. (de brûle) (pl. brûle-gueules) разг. къса лула. -
6 bégueule
f. (beé gueule "bouche bée") 1. предвзета жена; 2. лицемерно добродетелна жена. Ќ Ant. large, libertin, libre. -
7 beurrer
v.tr. (de beurre) 1. мажа, намазвам с масло; 2. se beurrer la gueule разг. напивам се. -
8 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
9 dégueuler
v.tr. (de dé- et gueule) нар. 1. повръщам, бълвам; 2. прен. изказвам куп ругатни, ругая. -
10 égueuler
v.tr. (de й- et gueule) рядко 1. повреждам дуло на оръдие от стрелба; 2. повреждам отвор на съд. -
11 emploi
m. (de employer) 1. употреба, употребяване; l'emploi des temps употреба на глаголните времена; mode d'emploi начин на употреба; 2. разпределение; emploi du temps разпределение на времето (на работното време); 3. служба; il cherche de l'emploi търси си работа; offres, demandes d'emploi обяви, търсене на работа; 4. театр. амплоа. Ќ double emploi излишно повторение; plein emploi пълна заетост на работната ръка; avoir le physique (la tête, la gueule) de l'emploi външността ми отговаря на това, което съм. -
12 enfariné,
e adj. (de enfariner) набрашнен, изцапан, покрит, посипан с брашно. Ќ la bouche enfariné,e, la gueule enfariné,e, le bec enfariné, нар. глупаво доверие, глупава надежда. -
13 engouler
v.tr. (de en- et goule, forme anc. de gueule) диал., ост. налапвам, лапам, гълтам лакомо. -
14 engueuler
v.tr. (de en- et gueule) нар. хокам, нахоквам, ругая, наругавам, нагрубявам; s'engueuler ругаем се; взаимно се нагрубяваме. Ќ Ant. complimenter. -
15 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
16 gargouille
f. (du rad. garg- "gorge" et goule "gueule") капчук на водосточна тръба. -
17 goulée
f. (de l'a. fr. goule "gueule") разг. 1. голям залък; 2. голяма глътка. -
18 goulet
m. (de l'a. fr. goule "gueule") 1. тесен вход на пристанище; 2. тесен проход (в планина); 3. ост. тясно гърло на съд. Ќ goulet d'étranglement място, което се преминава трудно; препятствия, които забавят процес. -
19 gouleyant,
e adj. (de l'a. fr. goule "gueule") 1. лек и свеж на вкус (за вино); 2. прен. приятен. -
20 goulot
m. (de l'a. fr. goule "gueule") 1. тясно гърло на шише, на бутилка; boire au goulot пия от бутилката; 2. нар. уста, гърло. Ќ goulot d'étranglement вж. goulet d'étranglement.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
gueule — [ gɶl ] n. f. • goule XIe; gola 980; lat. gula « gosier, bouche » I ♦ Bouche (de certains animaux, surtout carnassiers). La gueule d un chien, d un brochet, d un reptile. « les crocodiles et les requins qui passent entre deux eaux la gueule… … Encyclopédie Universelle
gueule — GUEULE. s. f. C est dans la pluspart des animaux à quatre pieds, & dans les poissons. ce qu en l homme on appelle, Bouche. La gueule d un boeuf, d un asne, d un chien, d un loup, d un lion, d un brochet, d un crocodile &c. Grande gueule. gueule… … Dictionnaire de l'Académie française
gueule — Gueule, f. penac. Vient de Gula mot Latin, et se prend pour l interieur de la bouche jusques au gosier. Selon ce on dit grande gueule, Cui palatum faucesque late patent. Et, gueule bée, Os hians ac interiora oris pandens. Et par metaphore,… … Thresor de la langue françoyse
Gueule d'Or — Personnage de fiction apparaissant dans Fantastic Four Origine Attilan Pouvoirs Téléportation Mâchoire trè … Wikipédia en Français
gueulé — gueulé, ée (gheu lé, lée) part. passé de gueuler. Un lièvre gueulé par le chien … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Gueule — (franz., spr. göl ), Maul, Rachen, Schnauze der Fleischfresser. Science de g., Kochkunst, die ausgebildete Kunst, seinem Gaumen und Magen zu dienen. Montaignes berühmtes Buch »La science de la g.« handelt von der Kunst zu essen und zu trinken … Meyers Großes Konversations-Lexikon
gueule — (gheu l ) s. f. 1° La bouche, dans la plupart des quadrupèdes carnassiers et des poissons. La gueule d un brochet. • Ô le fâcheux objet, sitôt qu on n entend rien, De voir ouvrir ainsi tant de gueules de chien !, SCARR. D. Japhet d Arm. III,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
GUEULE — s. f. La bouche, dans la plupart des quadrupèdes carnassiers et des poissons. La gueule d un chien, d un loup, d un lion, d un crocodile, d un requin, etc. Grande gueule. Gueule béante. Le lion emportait sa proie dans sa gueule. Il ouvrit une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
GUEULE — n. f. La bouche chez les animaux carnassiers, chez certains autres quadrupèdes, chez certains poissons et certains gros reptiles. La gueule d’un chien, d’un loup, d’un lion, d’un crocodile, d’un requin, d’un brochet, etc. Gueule béante. Le lion… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
gueule — n.f. Visage. Avoir une bonne gueule, ou une sale gueule, être sympathique, ou antipathique. Gueule de raie, gueule à chier dessus, visage antipathique. Gueule de vache, personnage brutal et autoritaire. Gueule d amour, séducteur. Faire la gueule … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Gueule — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « gueule », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) « gueules », sur le Wiktionnaire… … Wikipédia en Français
