-
1 giòrno
m ден (24 часа от денонощието): un giòrno di festa почивен ден; giòrno feriale работен ден; penso a te giòrno e notte ден и нощ мисля за теб; ogni giòrno всеки ден; il giòrno dopo на другия ден; Ќ buon giòrno! добър ден!; di giòrno денем; di giòrno in giòrno от ден на ден; giòrno per giòrno ден за ден; in pieno giòrno посред бял ден; ordine del giòrno дневен ред; il fatto del giòrno събитието на деня. -
2 assaporàre
v 1) опитвам, вкусвам нещо, наслаждавайки се (ястие, питие); 2) прен. наслаждавам се: aveva un solo giorno per assaporàre la felicitа имаше само един ден да се наслади на щастието си. -
3 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
4 passàre
v 1) минавам, преминавам; отбивам се: passàre per la strada минавам по улицата; di qui non si passa оттук не се минава; passi pure! моля минете!, влезте!; 2) отминавам, изминавам: da quel giorno sono passati otto anni от онзи ден изминаха осем години; lasciar passàre qualcuno правя път, пускам някого да мине (да влезе); 3) вземам изпит: ho passato l'passàre взех изпита; 4) считам, смятам: lui passa per una persona onesta той минава за почтен човек; 5) има, съществува: fra me e lui passa una grande differenza между мен и него има голяма разлика; 6) подавам: passàre il pane (il sale) подавам хляба (солта); Ќ passàre sopra una cosa не обръщам внимание на нещо; passàre la liscia отървавам се леко; passàre sela bene живея си добре; passàre di mente забравям; passàre avanti продължавам. -
5 più
1. avv 1) повече: lo desidero più di prima желая го повече от преди; devi lavorare di più трябва да работиш повече; 2) по (в сравнителна степен на прилагателни имена и наречия): non andare più in lа! не отивай по-натам!; sono più grande di te аз съм по-голям от теб; lei и più bella di me тя е по-хубава от мен; 3) най (в превъзходна степен): il giorno più bello della mia vita най-хубавият ден от живота ми; 2. agg по-голям, много: te l'ho ripetuto più volte повторих ти го много пъти; 3. m 1) повечето, по-голямата част: concludo, perchй il più и giа stato detto завършвам, защото повечето неща бяха казани; 2) мат. плюс: uno più uno fa due едно плюс едно прави две; Ќ sempre più все повече; mai più никога повече; più o meno горе-долу; per di più освен това; per lo più обикновено; a più non posso с всички сили; più che mai повече от всякога. -
6 ultimàtum
m ултиматум. щltimo agg последен: ultimàtum giorno последен ден; chi и arrivato per ultimàtum? кой пристигна последен?; sarа per l'ultima volta ще бъде за последен път; all'ultima moda по последна мода; l'ho visto all'ultimàtum momento видях го в последния момент. -
7 altriménti
avv иначе, другояче, в противен случай: ascoltatemi altriménti mi arrabbio! слушайте ме, в противен случай ще се ядосам!; altriménti non si puт fare другояче не може да се направи. аltro 1. agg 1) друг, различен: vorrei la giacca di un altriménti colore бих искал сакото в друг цвят; 2) следващ, идущ: un altriménti anno идущата година; 3) минал, предишен: l'altriménti giorno онзи ден; 4) pron друг; 2. m друго: che altriménti vuoi? какво друго искаш? Ќ altriménti che! и как още!; ci mancherebbe altriménti! разбира се, и таз хубава!; fra l'altriménti между другото; tutt'altriménti напротив; per altriménti освен това: non fa altriménti che parlare непрекъснато приказва. -
8 ronzàre
v 1) бръмча, жужа, бръмкам: questa mosca mi ha ronzato per tutto il giorno тая муха ми бръмча през целия ден; 2) прен. обикалям, навъртам се.
См. также в других словарях:
giorno — / dʒorno/ s.m. [lat. tardo diurnum (tempus ), dall agg. diurnus giornaliero , der. di dies giorno ]. 1. a. [spazio di 24 ore compreso tra una mezzanotte e l altra: mese di ventotto g. ; l ultimo g. del mese ; g. festivo ; g. feriale ] ▶◀ (lett.)… … Enciclopedia Italiana
per — pér prep. FO 1a. introduce determinazioni di spazio, spec. di moto per luogo, o indica un movimento entro uno spazio circoscritto; anche fig.: il treno passerà per Bologna, ho passeggiato a lungo per il parco, ha vagabondato tutto il giorno per… … Dizionario italiano
giorno — giór·no s.m. 1a. FO periodo di 24 ore fra una mezzanotte e la successiva: la settimana ha sette giorni; il primo, l ultimo giorno del mese; il giorno 2 di luglio (abbr. g.) | pare, sembra un giorno, di qcs. successo da molto ma che sembra vicino… … Dizionario italiano
giorno — s. m. 1. ventiquattrore, dì, giornata □ data CONTR. notte, nottata 2. (est.) periodo, tempo 3. festa, solennità, ricorrenza FRASEOLOGIA di giorno in giorno, ogni giorno … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
giorno — {{hw}}{{giorno}}{{/hw}}s. m. 1 Spazio di ventiquattro ore che intercorre tra una mezzanotte e quella successiva: giorno feriale, festivo | Giorno solare, tempo fra due passaggi successivi del sole al meridiano del luogo, variabile con le stagioni … Enciclopedia di italiano
ultimo giorno di contrattazione — Eng. last trading day Ultimo giorno in cui un contratto future può essere trattato sul mercato. E l ultimo giorno disponibile per la chiusura di una posizione, trascorso il quale è altrimenti necessaria la consegna fisica dello strumento… … Glossario di economia e finanza
Arrigo Petacco — Naissance 1929 Castelnuovo Magra Nationalité italienne Profession Historien, journaliste, écrivain Arrigo Petacco (né à Castelnuovo Magra … Wikipédia en Français
giornata — s.f. [der. di giorno ]. 1. [periodo che va dalla mattina alla sera, con riguardo a ciò che vi accade, all attività che vi si svolge, al modo di trascorrerlo, e anche allo stato del tempo atmosferico: una g. faticosa ; una g. serena, piovosa ]… … Enciclopedia Italiana
Carlo Rustichelli — (né le 24 décembre 1916 près de Modène, mort le 13 novembre 2004) était un compositeur italien. Biographie Il étudia le piano et la composition à l Academia Filarmonica de Bologne puis au Conservatoire de Sainte Cécile de Rome … Wikipédia en Français
contratto a contante — Eng. spot contract Contratto di borsa la cui liquidazione deve avvenire entro il secondo giorno ( per i Bot ), il terzo giorno ( per gli altri titoli di Stato e per le obbligazioni ), il quinto giorno ( per le azioni, le obbligazioni… … Glossario di economia e finanza
Борсато, Марко — Марко Борсато Marco Borsato … Википедия
