-
1 Gens
-
2 común
1. adj 1) общ; съвместен; en común заедно, съвместно; 2) общоприет, обществен; 3) обикновен, посредствен; 4) банален, всеизвестен; долнопробен, презрян; divisor común мат. общ знаменател; de común acuerdo по общо споразумение; nombre común грам. нарицателно име; poco común необичаен; por lo común обичайно, обикновено; 2. m 1) всички, голяма част; общност; el común de las gentes мнозинството; 2) отходно място. -
3 dicho,
a 1. adj казан; 2. m 1) реч, дума, израз; 2) поговорка, пословица; 3) каламбур; остроумна думичка; 4) разг. обиден израз; 5) юр. показание на свидетел; 6) pl съгласие за брак (с гл. tomarse); dicho, de las gentes хорско мнение, клюка; del dicho, al hecho hay gran trecho не трябва много да се вярва на обещания; dicho, y hecho казано-сторено; lo dicho,, dicho, казана дума, хвърлен камък; Ўhe dicho,! вече казах! край! -
4 don1
m 1) дар, подарък, дарение; 2) дарба, способност, талант; don1 de acierto изключителен усет към успеха; don1 de errar рядко успяване в нещо; don1 de gentes умение да бъдеш всеобщ любимец; don1 de mando лидерство, лекота, с която се налага личната воля. -
5 naipe
m 1) карта за игра; 2) pl тесте карти; 3) малък портрет; barajar los naipes разбърквам картите; cortar los naipes сека картите; llenar el naipe прен. играя пръв, имам първа ръка; gentes de naipe разг. картоиграчи; dar bien (mal) el naipe върви ми; имам късмет (не ми върви); dar el naipe a uno por una cosa прен. а) удава ми се, иде ми отръки; б) пристрастен, вманиачен съм към нещо; estar como el naipe прен., разг. а) слаб, кльощав съм; б) изхабен съм от употреба. -
6 trato
m 1) отношение, третиране, обноски; 2) учтиво обръщение; 3) общуване, дружба; 4) споразумение, договаряне; договор; 5) прекупвачество; 6) сделка (търговия); 7) търговски обмен; trato doble двуличие; estar en trato водя преговори; estar en buenos (malos) tratos в добри (лоши) отношения съм; tener malos tratos движа се в лоша среда; trato de gentes жизнен опит; trato carnal сексуална връзка; trato de nación màs favorecida статут на най-облагодетелствана нация; téner trato разг. умея да общувам.
См. также в других словарях:
GENTES — adversus quas Arnob. aliique scripsêre, seu Nationes, ut quorundam MSS. ἐπιγραφῆ habet, una eademque res. Infideles nempe omnes populi appellantur in V. T. libris Gap desc: Hebrew, et inde in Evangelistarum Apostolorum monumentis Ε῎θνη, quia viz … Hofmann J. Lexicon universale
Gentes B&B — (Рим,Италия) Категория отеля: Адрес: Via Tasso 155, Вокзал Термини, 00185 Рим, Италия … Каталог отелей
Gentes — Gentes, s. Gens 1) … Pierer's Universal-Lexikon
Gentes — (lat., Mehrzahl von gens, »Geschlecht«), bei den Römern Familiengruppen, die sich von einem Stammvater herleiteten, mit gemeinsamem, stets auf ius gebildeten Hauptnamen (Nomen gentīle) … Kleines Konversations-Lexikon
Gentes — Gentes, lat., Mehrzahl von gens, Geschlechter, bei den Römern Vereine von mehren Familien, mit eigenen Privatrechten und religiösen Feierlichkeiten. Die Genossen einer gens hießen gentiles, der Verband gentilitas. Der Name der gens endigt immer… … Herders Conversations-Lexikon
gentes — interj. [Brasil] Para exteriorizar grande alegria … Dicionário da Língua Portuguesa
Gentes — Im Römischen Reich wurde das Wort gens (Plural gentes) als Bezeichnung für eine Sippe, eine Gruppe von Familien, benutzt, die im Glauben an einen gemeinsamen Ahnen denselben Namen (das Nomen) trugen. In den römischen Namenskonventionen war der… … Deutsch Wikipedia
Gentes — The term Gentes can mean: * Gentes is the plural form of gens (family) in Latin * Gentes are the morphs of host specific brood parasites that specialize in certain hosts. * Gentes is a fictional planet within the Star Wars galaxy … Wikipedia
Gentes — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Gentes », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Gentes est : en français, le féminin… … Wikipédia en Français
gentes — ● gens, gentes nom féminin (latin gens, entis) À Rome, groupe de familles descendant d un ancêtre commun. ● gens, gentes (homonymes) nom féminin (latin gens, entis) gens nom féminin pluriel … Encyclopédie Universelle
Gentes — Gens Gens (j[e^]nz), n.; pl. {Gentes} (j[e^]n t[=e]z). [L. See {Gentle}, a.] (Rom. Hist.) 1. A clan or family connection, embracing several families of the same stock, who had a common name and certain common religious rites; a subdivision of the … The Collaborative International Dictionary of English
