-
1 franc-tireur
m. (de franc "libre" et tireur) (pl. francs-tireurs) 1. войник от леката пехота (във Франция през миналия век); 2. войник, който не принадлежи към редовна армия. Ќ agir en franc-tireur действам независимо (без да се съобразявам с даден ред, дисциплина и др.) -
2 franc-alleu
m. (de franc "libre" et frq. °al-ôd "totale propriété") феод. земя, собствеността върху която е освободена от всякакво задължение или данък (за разлика от fief). -
3 franc-bord
m. (de franc "libre" et bord) 1. земя без собственост покрай река или канал; 2. разстояние между нивото на водата и горната палуба на кораб. -
4 franc-bourgeois
m. (de franc "libre" et bourgeois) феод. жител на град, освободен от данъчна повинност. -
5 franc-fief
m. (de franc "libre" et fief) феод. 1. наследство на феодал; 2. земя, притежавана от феодал, който не плаща данък на краля. -
6 franc-jeu
m. (de franc et jeu) спорт. феър-плей, честна игра. -
7 franc-maçonnerie
f. (de franc-maçon) 1. франкмасонство, масонство; 2. прен. спонтанно сприятеляване между хора от една професия. -
8 franc-maçonnique
adj. (de franc-maçon) франкмасонски. -
9 franc-parler
m.inv. (de franc "libre" et parler m.) свободно изказване на собственото мнение. -
10 franc-maçon
m. (angl. free mason "maçon libre") (pl. francs-maçons) франкмасон, масон. -
11 tapis-franc
m. (de tapis et franc) (pl. tapis-francs) свърталище, вертеп. -
12 affranchir
v.tr. (de franc) I. 1. освобождавам; affranchir un esclave освобождавам роб; affranchir d'un impôt освобождавам от данък; 2. арго започвам да живея от кражби, да престъпвам закона; 3. нар. осведомявам; II. 1. облепвам с пощенска марка; заплащам такса за пощенска пратка; affranchir une lettre залепвам пощенска марка на писмо; 2. ветер. affranchir un animal скопявам животно; s'affranchir des traditions освобождавам се от традициите. Ќ Ant. asservir, soumettre; assujettir, astreindre. -
13 astucieux,
se adj. (de astuce) 1. хитър; лукав, коварен, вероломен; 2. сръчен, ловък. Ќ Ant. candide, droit, franc, loyal. -
14 caboulot
m. (mot franc-comtois "réduit" de cabane et de boulo "étable", d'o. gaul.) разг., ост. кафене или кабаре с лоша слава. -
15 collier
m. (lat. collare, collarium, de collum "cou") 1. огърлица, колие; collier en or златно колие; 2. нашийник (на куче); 3. хомот; 4. златна верижка (за ордени, които се носят на врата); 5. ивица (шарка) около врата на животно, на птица; 6. месото от врата на животно; 7. техн. муфа, пръстен за притягане (на тръби и др.). Ќ cheval de collier впрегатен кон; collier de misère мъка, тежък труд; homme franc du collier искрен и храбър човек; reprendre le collier започвам отново работа; barbe collier къса брада, която същевременно достига до слепоочията. -
16 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
17 couverture
f. (bas lat. coopertura, de cooperire "couvrir") 1. покривка; покривало; кувертюра, завивка; couverture de cheval покривало на кон; couverture de lit завивка на легло; 2. покрив; couverture en tuiles покрив от керемиди; 3. корица, обложка (на книга, списание); 4. фин. покритие, гаранция; la couverture d'or du franc златното покритие на франка; couverture du risque de variation des taux d'intérêt покриване на риска от промяна на лихвените проценти; couverture d'assurance застрахователно покритие; 5. ост., лит. предлог, претекст; 6. геогр. повърхностна земна покривка; 7. защитена зона, предпазна зона; 8. отразяване на събитие от журналист. Ќ tirer la couverture а soi дърпам чергата към себе си (гледам си интереса); couverture chauffante електрическо одеяло; couverture sociale социална защита; couverture aérienne воен. противовъздушна отбрана; couverture radar зона, имаща радарно покритие; couverture d'un émetteur зона за покритие на излъчвател. -
18 défranchi,
e adj. (de franc "assuré") (Белгия) засрамен, несигурен. -
19 délai
m. (de l'a. fr. deslaier) 1. срок; avant le délai преди срока; dans le délai в срок от; 2. отсрочка, отлагане; sans délai неотложно, без отлагане; а bref délai след малко; в кратко време; délai de grâce юр. отсрочка на дълг; гратисен период; délai franc безсрочен (за дълг и др.). -
20 dissimulé,
e adj. (de dissimuler) 1. скрит, прикрит, потаен, престорен; 2. m., f. потаен човек. Ќ Ant. candide, franc, sincère, ouvert.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
franc — franc … Dictionnaire des rimes
franc — 1. (fran) s. m. Nom d un peuple germain qui habitait les bords du Rhin, qui envahit les Gaules et y fonda une monarchie. • Les Francs commençaient alors à se faire craindre ; c était une ligue de peuples germains qui habitaient le long du Rhin… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
franc- — ⇒FRANC , élém. de compos. Premier élém. de composés subst.; issu de l adj., il forme des composés subst. masculins. A. [Le 1er élém. signifie qu il y a absence de liens de dépendance] 1. [Le 2e élém. est un subst. désignant la pers. dépourvue de… … Encyclopédie Universelle
franc — Franc, m. Celuy qui ne doibt point de tribut, Immunis, Liber. Ce mot Franc importe toute exemption et acquict de toute charge, debte, servitude. Selon laquelle signification on dit en matiere de baulx, eschanges, et venditions d heritages, franc… … Thresor de la langue françoyse
FRANC C.F.A. — FRANC C.F.A. FRANC C.F.A. Unité monétaire de la Communauté financière africaine (C.F.A.), créée à la fin de 1945 pour les anciennes colonies françaises d’Afrique ainsi que pour Madagascar, la Réunion, les Comores, et Saint Pierre et Miquelon. Sa… … Encyclopédie Universelle
Franc — 〈[ frã:] m.; , s [ frã:] od. (bei Zahlenangaben) ; Abk.: fr; Pl.: frs〉 frühere Währungseinheit in Frankreich, Belgien, Luxemburg, 100 Centimes ● französischer Franc 〈Abk.: F; Pl.: FF〉; belgischer Franc 〈Abk.: bfr; Pl.: bfrs〉; Luxemburger … Universal-Lexikon
FRANC-LR — Cette page a été supprimée. Le journal des suppressions et des déplacements est affiché ci dessous pour référence. 4 octobre 2009 à 11:55 Gede (discuter | contributions) a supprimé « FRANC LR » (Violation de copyright) Wikipédia ne possède pas… … Wikipédia en Français
Franc-Or — 100 francs or (pièce suisse de 1925) Le franc or désigne le franc Germinal qui a servi en France puis dans plusieurs pays européens dans le cadre de l Union monétaire latine et enfin comme monnaie de compte de la BRI. Sommaire … Wikipédia en Français
Franc Or — 100 francs or (pièce suisse de 1925) Le franc or désigne le franc Germinal qui a servi en France puis dans plusieurs pays européens dans le cadre de l Union monétaire latine et enfin comme monnaie de compte de la BRI. Sommaire … Wikipédia en Français
Franc or — 100 francs or (pièce suisse de 1925) Le franc or désigne le franc Germinal qui a servi en France puis dans plusieurs pays européens dans le cadre de l Union monétaire latine et enfin comme monnaie de compte de la BRI. Sommaire … Wikipédia en Français
FranCœur — Genre Dramatique Production Robert Charbonneau Pays d’origine Canada Chaîne d’origine Radio Canada, TFO Nom … Wikipédia en Français
