-
1 français,
e adj. (de France, bas lat. Francia, proprem. "pays des Francs") 1. френски; la République français,e френската република; 2. m. френски език; 3. m., f. французин. Ќ а la français,e съобразно с френските нрави, обичаи; en bon français, ясно, точно. -
2 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
3 azerty
adj. inv. (suite des lettres des six premières touches d'une machine а écrire conçue pour le français) в съчет. clavier azerty клавиатура с френско подреждане на клавишите (за разлика от клавиатура QWERTY). -
4 basique2
adj. (de l'amér. basic, sigle de British American Scientific International Commercial) базов, фундаментален, основен; le français basique2 основната част от френския език. -
5 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
6 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
7 bournonite
f. (de Bournon, minéralogiste français 1751 - 1825) бурнонит ( оловен сулфат). -
8 cahier
m. (bas lat. quaternio "groupe de quatre feuilles", de quaterni) 1. тетрадка, книга; cahier des frais книга за вписване на разходи; cahier de recommandations et de réclamations книга за препоръки и оплаквания; cahier de notes бележник; cahier de français тетрадка по френски език (в училище); cahier de musique нотна тетрадка; cahier des charges списък с тръжни условия; списък с условия за сключване на договор; 2. периодично издание. Ќ Ant. caillé, cailler. -
9 chaptalisation
f. (de Chaptal, chimiste français) прибавяне на захар към гроздова ширЂ преди ферментацията. -
10 chaptaliser
v.tr. (de Chaptal, chimiste français) лоз. прибавям захар към гроздова ширЂ преди ферментацията. -
11 créoliser
v.tr. (de créole) придаване на креолски черти (при езикова употреба); créoliser le français придавам на френския език черти, типични за креолския. -
12 écorcher
v.tr. (bas lat. excorticare) 1. дера, одирам (кожа); 2. беля, обелвам (кора); écorcher un arbre обелвам кората на дърво; 3. драскам, одрасквам; съдирам, разкъсвам; 4. прен. обирам, оскубвам; 5. прен. действам неприятно, дразня; 6. прен. произнасям лошо, говоря неправилно; écorcher le français имам лошо френско произношение; 7. воен. повреждам повърхностно (за стена на укрепление); s'écorcher одрасквам се, ожулвам се. Ќ crier comme si on l'écorchait крещи като луд, като че ли го дерат жив. -
13 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
14 franciser
v.tr. (de français) 1. пофренчвам; придавам френски характер; 2. придавам френски облик на дума; 3. мор. признавам правото на кораб да плава под френски флаг. -
15 franglais
m. (de français et anglais) френска реч изпълнена с много английски заемки. -
16 fransquillon
m. (de français) 1. (Белгия) който говори френски с превземки; 2. франкофон ( във фламандската част на Белгия). -
17 gallicisme
m. (du lat. gallicus "gaulois, français") 1. галицизъм - израз, типичен за френския език (по отношение на други езици); 2. заемка от френския език, използвана в друг език. -
18 garde-française
m. (de garde2 et français) (pl. gardes-françaises) ист. войник от френската гвардия. -
19 idiome
m. (de idiôma "particularité, propre а une langue") 1. език, говор; l'idiome français езикът на французите; 2. наречие, диалект; l'idiome provençal провансалско наречие. -
20 idiotisme
m. (lat. idiotismus, gr. idiôtismos "langage courant") грам. езикова особеност, идиотизъм; (израз, който не може да се преведе буквално на друг сроден език) les gallicismes sont des idiotismes français галицизмите са особеностите на френския език.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Francais — Français Wikipédia … Wikipédia en Français
français — français, aise [ frɑ̃sɛ, ɛz ] adj. et n. • 1080; de France, bas lat. Francia, proprt « pays des Francs » 1 ♦ Qui appartient, est relatif à la France et à ses habitants. Avoir la nationalité française. « Il n y a pas de race française, mais il y a … Encyclopédie Universelle
français — français, aise (fran sê, sê z ) adj. 1° Qui est de France. Le territoire français. Le caractère français. L Académie française. • Il semble que la bonne fortune de la langue française lui ait ménagé cette glorieuse prérogative d être la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Français — ist der Familienname folgender Personen: Louis Français (1814–1897), französischer Maler Olivier Français (* 1955), Schweizer Politiker Rémi Français (* 1989), Schweizer Skispringer Siehe auch: Stade Français, Stade Français (Fußball), Stade… … Deutsch Wikipedia
FRANÇAIS (F. L.) — FRANÇAIS FRANÇOIS LOUIS (1814 1897) Né à Plombières les Bains, François Louis Français arriva en 1825 à Paris, où il travailla chez un libraire. Au bout de cinq ans, il put vivre de ses dessins, exécuta des vignettes sur bois pour des éditions de … Encyclopédie Universelle
Français — FRANÇAIS: Le premier peuple de l univers. «Il n y a qu un Français de plus», a dit le comte d Artois. Ah ! qu on est fier d être Français, Quand on regarde la colonne ! … Dictionnaire des idées reçues
Français — (Biogr.), s. François … Pierer's Universal-Lexikon
Français [1] — Français (franz., weibl. Form: française, spr. frangßä, ßǟs ), französisch; Franzose, Französin; à la française, nach französischer Weise … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Français [2] — Français (spr. frangßa), Louis, franz. Maler, geb. 17. Nov. 1814 in Plombières, gest. 28. Mai 1897 in Paris, trat bei einem Buchhändler in Paris in die Lehre, gewann dann seinen Unterhalt durch Zeichnen von Vignetten für den Holzschnitt und… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Français — Cet article concerne la langue française . Pour les autres significations, voir Français (homonymie). Français Parlée en Europe : Andorre Belgique France Italie (Vallée d Aoste) Royaume Uni (îles Anglo Normandes) Lu … Wikipédia en Français
Français — CHATEAUBRIAND (François René de) Bio express : Écrivain français (1768 1848) «Qui prévoirait l esprit français, les étranges bonds et écarts de sa mobilité ? Qui pourrait comprendre comment ses exécrations et ses engouements, ses … Dictionnaire des citations politiques
