-
1 forcer
v. (lat. pop. °fortiare, de fortia) I. v.tr. 1. насилвам, разбивам, счупвам, строшавам; forcer une serrure разбивам, счупва брава; 2. ост. вземам с насилие, побеждавам; 3. насилвам, принуждавам, изнасилвам; 4. прекалявам, пресилвам, увеличавам; 5. ускорявам зреенето (на гроздето); 6. пресилвам, преуморявам; 7. преодолявам, превъзмогвам; 8. изкълчвам, изопачавам; II. v.intr. 1. мор. изпъвам се (за въже, платна и под.); 2. наддавам (на карти); 3. спорт. изразходвам голяма енергия за постигане на резултат; III. v. pron. насилвам се, принуждавам се насила; forcer а налагам си задължение. Ќ forcer la marche le pas ускорявам хода; forcer la porte de qqn. влизам насила у някого. -
2 dispenser
v.tr. (lat. dispensare) 1. раздавам; разпределям; dispenser des bienfaits раздавам дарения; 2. ост. позволявам, разрешавам; 3. освобождавам (от задължение и др.); se dispenser раздавам се, разпределям се; освобождавам се от. Ќ Ant. assujettir, astreindre, contraindre, exiger, forcer, obliger. -
3 forçage
m. (de forcer) 1. принуждаване, принуждение; 2. ускоряване развитието на растение (в разсадник, парник и др.). -
4 forçat
m. (it. forzato, de forzare "forcer") 1. каторжник; 2. прен. мъченик. Ќ travailler comme un forçat работя много трудна работа. -
5 forcé,
e adj. (de forcer) 1. пресилен, неестествен; 2. принуден, принудителен; насилствен, задължителен; travaux forcé,s принудителна каторжна работа; 3. неизбежен; conséquences forcé,es неизбежни последствия. Ќ cultures forcé,es култури, които се отглеждат в парници. Ќ Ant. libre, facultatif; naturel, vrai. -
6 forcement
m. (de forcer) 1. насилване, принуда; 2. разбиване, разрушаване. -
7 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
8 note
f. (lat. nota) 1. бележка; note а consulter бележка за справка; prendre des notes водя си записки (по време на лекция и др.); 2. коментар, тълкуване; бележка (върху текст, към текст); 3. сметка; note d'hôtel сметка от хотел; régler la note оправям, плащам сметката; 4. оценка, бележка, бал; carnet de notes бележник на ученик; 5. муз. нота; l'échelle des notes нотна стълбица. Ќ chanter toujours sur la même note говоря непрекъснато едно и също нещо; все едно и също си пея; forcer la note преувеличавам, прекалявам; être dans la note върша това, което трябва; fausse note липса на вкус; елемент, който разваля хармоничната цялост на нещо; donner la note давам пример за следване; prendre (bonne) note отбелязвам си, записвам си. -
9 porte
f. (lat. porta) 1. вход, достъп; les portes de Paris входовете (входните врати) на Париж; 2. врата; porte cochère голяма врата ( за коли), вратник; porte а coulisse плъзгаща се врата; frapper (heurter) а la porte чукам на вратата; écouter aux portes подслушвам; 3. арка; la porte Saint-Denis арката Сен Дени; 4. pl. геогр. планински проход; 5. loc. adv. de porte en porte от врата на врата; porte а porte врата до врата; 6. loc. prép. а la porte de (aux portes de) много близо до. Ќ fermer а qqn. la porte au nez затварям някому врата под носа; forcer la porte de qqn. втурвам се, влизам насила у някого; mettre qqn. а la porte изпъждам, изгонвам някого; prendre la porte отивам си; sortir par la bonne porte излизам с чест от някаква неприятна работа; se présenter а la porte de qqn. явявам се, представям се пред някого; trouver la porte close не намирам никого в къщата; не съм желан гост, не ме приемат. -
10 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого.
См. также в других словарях:
forcer — [ fɔrse ] v. <conjug. : 3> • XIe; lat. pop. °fortiare, de fortia → force I ♦ V. tr. 1 ♦ Faire céder (qqch.) par force. Forcer une porte, un coffre. ⇒ briser, enfoncer, fracturer, rompre. Forcer une serrure. ⇒ crocheter. « sa femme avait… … Encyclopédie Universelle
forcer — Forcer. v. a. Contraindre, Violenter. Forcer quelqu un à faire quelque chose. forcer son humeur. forcer son inclination. forcer les consciences. Il signifie aussi, Prendre par force. Forcer une place. forcer un corps de garde. forcer une… … Dictionnaire de l'Académie française
Forcer — For cer, n. 1. One who, or that which, forces or drives. [1913 Webster] 2. (Mech.) (a) The solid piston of a force pump; the instrument by which water is forced in a pump. (b) A small hand pump for sinking pits, draining cellars, etc. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
forcer — Forcer, tantost est contraindre, comme, Je le forceray de venir, Cogere, tantost prendre à force, comme, Il a forcé une fille, Rapere, vi constuprare, Tantost reduire à l extremité, comme, Voila un Cerf forcé des chiens, c est à dire qui plus n… … Thresor de la langue françoyse
forcer — (for sé. Le c prend une cédille devant a et o : je forçai, forçons) v. a. 1° Faire subir à une chose une violence, une effraction. • Mme Colbert ne voulait qu il la vît [sa future] que le soir ; il força les portes et se jeta à ses pieds, SÉV … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FORCER — v. a. Briser, rompre, ouvrir quelque chose avec violence. Forcer une porte, une serrure. Forcer un coffre. Forcer les prisons. Forcer une clef, forcer une serrure, Fausser, tordre quelque chose à une clef, aux ressorts d une serrure, de manière … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FORCER — v. tr. Briser, rompre, ouvrir quelque chose avec violence. Forcer une porte, une serrure. Forcer un coffre. Forcer une clef, forcer une serrure, Fausser, tordre, détériorer par une manoeuvre violente une clef, les ressorts d’une serrure, de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
forcer — vt. , obliger, contraindre ; vi. , peiner, fatiguer, souquer, faire des efforts ; vi. , exercer une poussée anormalement élevée : forsî (Albanais.001, Habère Poche.165), forché (Arvillard.228, Bellecombe Bauges, Chambéry.025, Giettaz.215) / î… … Dictionnaire Français-Savoyard
Forcer — This interesting and unusual name of medieval French origin is a metonymic occupational name for a sheep shearer. The derivation is from the Old French forcer , to clip or shear wool, from forces , clipping shears. Sheer men and dyers, forcers of … Surnames reference
Forcer — Francis Forcer (* um 1650 in London; † um 1704 ebenda) war ein englischer Musiker und Komponist. Über sein Leben ist nur bekannt, dass er im Jahr 1697 Teilhaber einer Heilquelle in London wurde (Sadler s Wells) und dort Konzerte veranstaltete.… … Deutsch Wikipedia
forcer — force ► NOUN 1) physical strength or energy as an attribute of action or movement. 2) Physics an influence tending to change the motion of a body or produce motion or stress in a stationary body. 3) coercion backed by the use or threat of… … English terms dictionary
