-
1 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
2 arrière-fond
m. (de arrière et fond) (pl. arrière-fonds) 1. най-съкровеното, интимното; 2. заден, втори план. -
3 bas-fond
m. (bas lat. bassus et lat. fundus "fond et fonds") (pl. bas-fonds) геол. 1. падина, низина; 2. място в море или река, където дъното става изведнъж много плитко; 3. прен. долни слоеве на обществото, измет. -
4 demi-fond
m. (de demi- et fond) (pl. demi-fonds) спорт. бягане на средни разстояния (от 800 до 1500 м). -
5 tire-fond
m.inv. (de tirer et fond) 1. голям винт с квадратна глава (за релси); 2. дебела кука за прикрепване на полилей на тавана. -
6 fondre
v. (lat. fundere, proprem. "répandre, faire couler") I. v.tr. 1. топя, разтопявам; le soleil a fondu la neige слънцето стопи снега; 2. лея, изливам (метал); fondre une cloche изливам камбана; 3. стопявам, разтопявам; 4. прен. сливам; II. v.intr. 1. ставам течен, топя се; le fer fond а 1510 degrés желязото се топи при 1510 градуса; 2. разтопявам се, стопявам се; le sucre fond dans l'eau захарта се разтопява във водата; 3. слабея, отслабвам; 4. връхлетявам, втурвам се, спущам се; 5. изчезвам, стопявам се; l'argent lui fond dans les mains парите се стопяват в неговите ръце; 6. прен. развълнувам се, разтапям се; j'ai fondu devant sa gentillesse развълнувах се от неговата любезност; 7. ост. пропадам, срутвам се; se fondre 1. топя се, разтопявам се; 2. постепенно изчезвам; 3. ост. разлагам се; 4. лит., прен. омеквам, размеквам се, развълнувам се. Ќ fondre en larmes потъвам в сълзи, заливам се в сълзи; fondre en eau et en sueur плувам във вода, силно се изпотявам. Ќ Ant. figer, solidifier. -
7 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
8 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
9 atteindre
v. (lat. pop. °attangere) I. v.tr. 1. стигам, достигам; nous atteindrons Paris avant la nuit ще стигнем в Париж преди нощта; 2. застигам, настигам; 3. прен. постигам; atteindre un but постигам дадена цел; 4. сполетявам, засягам (за болест и др.); 5. достигам, изравнявам се с някого; 6. засягам, ранявам с оръжие; il l'a atteint au front уцели го в челото; 7. засягам, разтърсвам, развълнувам; cette révélation m'atteignit jusqu'au fond de l'être разкритието ме разтърси из дъно; II. v.intr. достигам до, постигам; atteindre а la perfection достигам до съвършенство. Ќ Ant. manquer. -
10 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
11 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
12 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
13 cale2
f. (de caler) 1. мор. трюм на кораб; 2. наклонена част в пристанище за строеж и поправка на кораби, док; cale2 sèche сух док; 3. наклонена част от кей ( за товарене и разтоварване). Ќ être а fond de cale2 разг. без никакви средства съм.Ќ Hom. cal. -
14 comble1
m. (du lat. cumulus "amoncellement") 1. било на покрив; 2. скелет на покрив; 3. излишъкът над мярка; 4. прен. най-висока точка, степен; le comble1 de la connerie върхът на простотията; 5. пространство, в което се поместват таванските помещения. Ќ c'est le comble1 това е върхът на всичко (в лош смисъл); comble1 perdu част под покрив, която не може да се използва за жилище; de fond en comble1 от горе до долу; изцяло. Ќ Ant. minimum; bas, base, cave, fondation. -
15 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
16 coureur,
se m., f. (de courir) 1. ост. бързоходец; 2. спорт. бегач (човек, който взема участие в надбягване); coureur, а fond бегач на дълги разстояния;3. човек, който разнася бързи известия, поръчки; 4. coureur, de tavernes постоянен посетител на кръчми; 5. човек, който постоянно търси да се домогне до нещо; 6. coureur, de jupons развратник, човек, който постоянно ухажва жени; 7. coureur, des bois (Канада) трапер; 8. pl. зоол. подклас бягащи птици (като щраус) (syn. ratites); 9. adj. влюбчив, непостоянен. -
17 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
18 enfoncer
v. (de en- et fond) I. v.tr. 1. забивам, натиквам (гвоздей и др.); 2. издънвам, продънвам, изкъртвам, счупвам; 3. нахлузвам, нахлупвам (шапка); 4. разбивам, обръщам в бягство; 5. разг. надминавам; бия, побеждавам; 6. връхлетявам; II. v.intr. затъвам, потъвам; enfoncer dans la boue затъвам в калта; s'enfoncer 1. забивам се; 2. продънвам се, издънвам се, изкъртвам се; 3. затъвам, потъвам; 4. навлизам, прониквам; 5. прен. пропадам, разорявам се. Ќ enfoncer une porte ouverte чукам на отворена врата, мъча се да докажа известна истина. -
19 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
20 foncé,
e adj. (de fond) тъмен; une couleur foncé,e тъмен цвят. Ќ Ant. clair, pâle.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
fond — fond … Dictionnaire des rimes
fond — [ fɔ̃ ] n. m. • XIIIe; funz, puis fonz, fons 1080; confondu avec fonds jusqu au XVIIe; lat. fundus « fond » et « fonds » I ♦ Concret A ♦ Partie la plus basse de qqch. de creux, de profond … Encyclopédie Universelle
fond — FOND. s. m. L endroit le plus bas d une chose creuse. Le fond d un puits. le fond d un tonneau. le fond d une poche, le fond du sac, le fond du pot. le fond de cale. à fond de cale, à fond de cuve. le fond d une vallée. une maison bastie dans un… … Dictionnaire de l'Académie française
fond — FOND, fonduri, s.n. I. 1. (În corelaţie cu formă) Conţinut. ♢ Articol de fond = articol care tratează o problemă actuală importantă; editorial. Fond lexical (lexic) principal sau fondul principal (de cuvinte) = partea esenţială a vocabularului… … Dicționar Român
fond — Fond, ou Fonds, m. C est le bas et interieur d une chose, Fundum, vel fundus. Dont il vient. Selon ce on dit le fond d une maison, et Ruiner de fond en comble, Fundamentum domus, et Funditus euertere. Et le fond de la cave, Cellae vinariae locus… … Thresor de la langue françoyse
fond — [ fand ] adjective ** 1. ) fond of liking and caring about someone very much, especially as a result of knowing them well or for a long time: I was very fond of my Uncle Jim. Are you fond of children? a ) usually before noun loving: a fond father … Usage of the words and phrases in modern English
fond — [fɔnd US fa:nd] adj [Date: 1300 1400; Origin: fonne stupid person (13 16 centuries)] 1.) be fond of sb to like someone very much, especially when you have known them for a long time and almost feel love for them ▪ Joe s quite fond of her, isn t… … Dictionary of contemporary English
fond — fȍnd m <N mn fòndovi> DEFINICIJA 1. ukupnost potencijala materijalne snage, zaliha, raspoloživa sredstva [šumski fond; stočni fond; crni fond; stambeni fond] 2. dio materijalnih sredstava ili novca određen za posebne svrhe [fond za… … Hrvatski jezični portal
Fond — Fond, a. [Compar. {Fonder}; superl. {Fondest}.] [For fonned, p. p. of OE. fonnen to be foolish. See {Fon}.] 1. Foolish; silly; simple; weak. [Archaic] [1913 Webster] Grant I may never prove so fond To trust man on his oath or bond. Shak. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Fond D'œil — En ophtalmologie, le fond d œil est un examen simple permettant d examiner le fond de l œil, à savoir la rétine et ses vaisseaux, la papille optique (tête du nerf optique), la macula. Méthode Dilatation de la pupille au tropicamide pour un fond d … Wikipédia en Français
Fond — (von französisch: fond = „Grund“, aus lateinisch: fundus [m.]) bezeichnet: den Hinter oder Untergrund einer bildlichen rsp. ornamentalen Darstellung, siehe Hintergrund (Bildgestaltung) in Kraftfahrzeugen den hinteren Teil, der die Rücksitze… … Deutsch Wikipedia
