-
1 flute
{flu:t}
I. 1. флейта
2. флейтист (в оркестър)
3. регистър на орган с тембър на флейта
4. арх. канелюра, декоратибен жлеб (на колона)
5. дипла, гънка
II. 1. свиря на флейта
2. лея, свиря с уста, говоря с тънък глас (наподобяващ флейта)
3. арх. правя канелюри (на колона)
4. набраздявам, правя жлебове (по нещо)
5. дипля (дреха, плат)* * *{flu:t} n 1. флейта; 2. флейтист (в оркестьр); 3. регистър на о(2) {flu:t} v 1. свиря на флейта; 2. лея, свиря с уста, говоря* * *флейта; канелюра;* * *1. i. флейта 2. ii. свиря на флейта 3. арх. канелюра, декоратибен жлеб (на колона) 4. арх. правя канелюри (на колона) 5. дипла, гънка 6. дипля (дреха, плат) 7. лея, свиря с уста, говоря с тънък глас (наподобяващ флейта) 8. набраздявам, правя жлебове (по нещо) 9. регистър на орган с тембър на флейта 10. флейтист (в оркестър)* * *flute [flu:t] I. n 1. флейта; 2. флейтист (в оркестър); 3. регистър на орган със звук на флейта; 4. архит. канелюра, декоративен жлеб (по колона); 5. предмет, наподобяващ флейта; особ. висока, тясна винена чаша; франзела; 6. дипла, гънка; 7. тех. канал, жлеб, улей, прорез; II. v 1. свиря на флейта; 2. пея, свиря с уста, говоря с тънък глас (наподобяващ флейта); 3. изсвирвам ( мелодия) на флейта; казвам ( нещо) с тънък глас; 4. архит. правя канелюри (по колони); набраздявам, правя жлебове (по нещо); 5. надиплям (дреха, плат). -
2 flûté,
e adj. (p. p. de flûter) приятен, нежен, мелодичен; voix flûté,e мелодичен глас. -
3 flute
арх.• канелюра• правя канелюри по колона• канал• жлеб, улей, изрез, прорез• прорязвам канал• рифеловам, гофрирам -
4 flute
флейта {ж} -
5 flute-player
флейтист; -
6 shepherd's flute
кавал; -
7 straight-flute drill
• свредло с прави каналиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > straight-flute drill
-
8 straight-flute drills
• свредло с прави каналиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > straight-flute drills
-
9 octave
{'ɔkteiv}
1. муз., проз. октава
2. фехт. (последното) положение
3. серия от осем предмета
4. винена бъчва от 60 л
5. муз. пиколо (и OCTAVE-flute)
6. рел. осмият/неделният ден след празник* * *{'ъkteiv} n 1. муз.,проз. октава; 2. фехт. (последното) положе* * *октава;* * *1. винена бъчва от 60 л 2. муз. пиколо (и octave-flute) 3. муз., проз. октава 4. рел. осмият/неделният ден след празник 5. серия от осем предмета 6. фехт. (последното) положение* * *octave[´ɔktiv] n 1. муз., лит. октава; 2. (последното) положение при фехтовка; 3. серия от осем предмета; 4. винена бъчва от 60 литра; 5. муз. пиколо (и \octave-flute); 6. рел. осмият ден след празник, неделният ден след празник. -
10 accomplishment
{ə'kɔmpliʃmənt}
1. изпълнение, осъ ществяване, реализиране
2. постижение, завоева ние
difficult of ACCOMPLISHMENT трудно постижим/осъществим
3. умение, сръчност, вещина, талант
to have many ACCOMPLISHMENT s умея да правя много неща
4. pl изисканост* * *{ъ'kъmplishmъnt} n 1. изпълнение; ось ществяване, реали* * *талант; реализиране; осъществяване; постижение; завоевание; изпълнение; изящност; изисканост;* * *1. difficult of accomplishment трудно постижим/осъществим 2. pl изисканост 3. to have many accomplishment s умея да правя много неща 4. изпълнение, осъ ществяване, реализиране 5. постижение, завоева ние 6. умение, сръчност, вещина, талант* * *accomplishment[ə´kɔmpliʃmənt] n 1. постигане, реализиране; 2. постижение, завоевание; difficult of \accomplishment трудно постижим (осъществим); 3. умение, сръчност (особ. в изкуството), с която се допълва образованието; his only \accomplishment was playing the flute единственото му постижение беше умението да свири на флейта; 4. pl изящност; изисканост; галантност. -
11 play upon
play upon (on) 1) свиря на; to \play upon on the flute свиря на флейта; 2) действам на; играя си с, възползвам се от (нечии чувства); to \play upon upon words играя си с (на) думи; говоря двусмислено; -
12 aéraulique
f. (du lat. aer "air" et du gr. aulos "flûte, tuyau") физ. изучаване на изтичането на газове по тръби и проводи. -
13 aulète
m. (mot gr., de aulos "flûte") муз. флейтист ( в древността). -
14 flûteau
m. (de flehute "flûte") (pl. flûteaux) 1. свирчица, пищялка; 2. бот. воден живовляк, Alisma plantago. -
15 flûter
v.intr. (de flûte) свиря на флейта. Ќ c'est comme si on flûtait няма ефект, безсмислено е. -
16 flûtiste
m., f. (de flûte) флейтист. -
17 joueur,
euse m., f. (de jouer) 1. играч; joueur, de cartes картоиграч; joueur, d'échecs играч на шахмат; 2. играч, участник в игра, състезател; 3. изпълнител, музикант, свирач; joueur, de violon изпълнител на цигулка, цигулар; joueur, de flûte свирач на флейта; 4. фокусник; 5. adj. който обича да играе, игрив. Ќ beau joueur, лоялен, достоен играч. -
18 littérature
f. (lat. litteratura "écriture", puis "érudition") 1. литература, книжнина; книжовност; писменост; 2. ост. обща култура, сбор от всички знания на даден човек; 3. библиография по даден въпрос; 4. муз. сбор от произведенията, написани за един музикален инструмент; la littérature de la flûte произведенията за флейта. -
19 pive
f. (du lat. pipa "flûte") (Швейцария) плод на иглолистните дървета. -
20 tibia
m. (mot lat. "flûte", puis "os" а l'époque impériale) анат. голяма пищялна кост на крака.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
flûte — flûte … Dictionnaire des rimes
flûté — flûté … Dictionnaire des rimes
FLÛTE — La flûte est sans doute un des instruments dont les origines remontent le plus haut dans l’histoire de l’humanité. Le roseau des marais, le bout de bois creux offerts aux vents subtils ou féroces furent des objets dont les effets ne pouvaient… … Encyclopédie Universelle
Flute — Flûte Pour les articles homonymes, voir Flûte (homonymie). Le Sommeil de l’Enfant Jésu … Wikipédia en Français
flute — 1. (flû t ) s. f. 1° Dans un sens général, tout instrument à vent, en bois et à trous que l on bouche avec les doigts, et dans lequel on souffle. • On prétend qu Hyagnis fut le plus ancien joueur de flûte, ROLLIN Hist. anc. Oeuv. t. XI, 1re… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
flûte — 2. (flû t ) s. f. Nom de certains longs verres à boire. ÉTYMOLOGIE Scheler remarque qu il n est pas sûr que le verre ait été ainsi dit par assimilation de forme avec la flûte, instrument ; qu en allemand Flöte, qui signifie flûte et qui vient… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
flûté — flûté, ée 1. (flû té, tée) adj. 1° Qui imite le son doux et agréable de la flûte. Des sons flûtés. Se dit particulièrement des sons produits sur les instruments à cordes en laissant aller mollement l archet qui glisse et se rapproche de la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Flute — Flute, n. [OE. floute, floite, fr. OF. fla[ u]te, flahute, flahuste, F. fl?te; cf. LL. flauta, D. fluit. See {Flute}, v. i.] 1. A musical wind instrument, consisting of a hollow cylinder or pipe, with holes along its length, stopped by the… … The Collaborative International Dictionary of English
flute — early 14c., from O.Fr. flaute (12c.), from O.Prov. flaut, of uncertain origin, perhaps imitative or from L. flare to blow; perhaps influenced by Prov. laut lute. The other Germanic words (Cf. Ger. flöte) are likewise borrowings from French.… … Etymology dictionary
Flute — Flute, v. t. [imp. & p. p. {Fluted}; p. pr. & vb. n. {Fluting}.] 1. To play, whistle, or sing with a clear, soft note, like that of a flute. [1913 Webster] Knaves are men, That lute and flute fantastic tenderness. Tennyson. [1913 Webster] The… … The Collaborative International Dictionary of English
flute — flute; wald·flute; hohl·flute; spitz·flute; … English syllables
