-
1 flamme
Flámme f, -n пламък (auch übertr); die Flamme lodert/ erlischt пламъкът гори буйно/изгасва; in Flammen stehen горя, в пламъци съм; in Flammen setzen подпалвам; auf kleiner Flamme на слаб огън; die Flammen der Leidenschaft пламъците, огънят на страстта.* * *die, -n 1. пламък; 2. прен огън, страст; любов. -
2 flammé,
e adj. (de flamme) 1. който е във вид на пламък; пламъкообразен; вълнообразен; 2. който има петна във форма на пламък. Ќ grès flammé,s грънчарски прибори от песъчлива глина с огненочервен цвят. -
3 Flamme f
пламък {м} -
4 Flamme f [ugs.] [veraltend] [Geliebte]
любима {ж}Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Flamme f [ugs.] [veraltend] [Geliebte]
-
5 cache-flamme
m. (de cacher et flamme) (pl. cache-flammes) устройство за охлаждане на изгорелите газове на цевта на оръжие. -
6 rauch
* * *der дим, пушек. -
7 Feuer
Feuer n, - 1. огън; 2. пожар; 3. o.Pl. Mil огън; 4. темперамент, жар, въодушевление, страст; bengalisches Feuer бенгалски огън; darf ich Sie um Feuer bitten? мога ли да Ви помоля за огънче?; ein verheerendes Feuer унищожителен пожар; Feuer und Flamme für etwas (Akk) sein запалвам се за нещо; Öl ins Feuer gießen наливам масло в огъня; gebranntes Kind scheut das Feuer парен каша духа; für jmdn. durchs Feuer gehen минавам и в огъня заради някого. -
8 cerceau
m. (lat. imp. circellus "petit cercle", de circus "cercle") 1. обръч на бъчва; обръч на кринолин; обръч на гергеф; cerceau en flamme горящ обръч (в цирк); 2. гимнастически обръч; 3. полукръгла арка; 4. крайните пера на крилото на хищна птица. -
9 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
10 flamant
m. (lat. flamma "flamme") зоол. фламинго, Phњnicopterus ruber. -
11 flamiche
f. (de flamme) малко хлебче с праз лук. -
12 flammerole
f. (de flamme) ост. блуждаещ огън. -
13 flammette
f. (de flamme) 1. пламъче; 2. мор. знаменце. -
14 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
15 lance-flammes
m.inv. (de lancer et flamme) воен. огнехвъргачка. -
16 oriflamme
f. (de l'a. fr. orie "doré" et flamme) хоругва, черковно знаме. -
17 phlox
m. (mot gr. "flamme") бот. флокс, пламъче, Fhlox.
См. также в других словарях:
flamme — [ flam ] n. f. • flamma Xe; lat. flamma I ♦ 1 ♦ Phénomène lumineux produit par une substance ou un mélange gazeux en combustion (cf. Langue de feu). Ce feu ne fait pas de flamme. Flamme jaune, claire, bleuâtre. La lumière, la chaleur de la flamme … Encyclopédie Universelle
flammé — flamme [ flam ] n. f. • flamma Xe; lat. flamma I ♦ 1 ♦ Phénomène lumineux produit par une substance ou un mélange gazeux en combustion (cf. Langue de feu). Ce feu ne fait pas de flamme. Flamme jaune, claire, bleuâtre. La lumière, la chaleur de la … Encyclopédie Universelle
flamme — 1. (fla m ) s. f. 1° Auréole lumineuse et diversement colorée qui s élève à la surface des corps qu on brûle, et qui résulte de la combustion des gaz produits par la décomposition de ces corps. La flamme du foyer. Ce feu ne fait point de flamme … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Flamme — (oxydierende und reduzierende), ein mit oder ohne Lichtentwicklung brennender Gasstrom. Das Leuchten einer Flamme hängt von ihrem Gehalt an festen, in das Glühen versetzten Bestandteilen und von ihrer Temperatur ab. In unsern Feuerungen ist der… … Lexikon der gesamten Technik
flamme — FLAMME. s. f. La partie la plus lumineuse, & la plus subtile du feu; celle qui s esleve au dessus de la matiere qui brusle. Jetter une flamme. esteindre la flamme. amortir la flamme. estouffer la flamme. il fut devoré par les flammes. ce feu ne… … Dictionnaire de l'Académie française
flammé — flammé, ée (entrée créée par le supplément) (fla mé, mée) adj. Terme technique. Qui est d une teinte assez vive pour donner une idée de flamme. Toiles unies, rayées, à carreaux, flammées ou glacées, Tabl. annexé aux lett. pat. du 30 sept. 1780,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Flamme — Sf std. (10. Jh.), mhd. vlamme, ahd. flamma Entlehnung. An verschiedenen Stellen und zu verschiedenen Zeiten entlehnt aus l. flamma Flamme , dieses aus * flagma zu l. flagrāre flammen, lodern, brennen . Ebenso nndl. vlam, ne. flame, nfrz.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Flamme — Surtout porté dans le Nord Pas de Calais, le nom se rencontre aussi dans l Est, ainsi qu en Belgique et en Allemagne (variante : Flamm). On considère généralement, y compris en Allemagne, qu il désigne un forgeron ou un orfèvre, par usage… … Noms de famille
Flamme — Flamme: Das Substantiv mhd., mnd. vlamme ist aus lat. flamma (*flag ma) »Flamme« entlehnt, das zum Stamm von lat. flagrare »brennen, lodern, glühen« gehört. – Abl.: flammen (mhd. vlammen), dazu das in adjektivische Funktion übergegangene 2. Part … Das Herkunftswörterbuch
Flamme — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Bsp.: • Die Kerze brannte mit roter Flamme … Deutsch Wörterbuch
Flammé — yarns are a kind of novelty yarn. It is generally a loose or untwisted core wrapped by at least one other strand. The extra element can be a metallic thread, or a much thicker or much narrower strand of yarn, or yarn that varies between thick and … Wikipedia
