-
1 fleche
{fleiʃ}
n фр. арх. заострен връх (на кула)* * *{fleish} n фр. арх. заострен връх (на кула).* * *n фр. арх. заострен връх (на кула)* * *fleche[fleiʃ] n 1. архит. заострен връх (на кула); 2. кичур бяла коса. -
2 fleche
арх.• заострен връх на кула -
3 décocher1
v.tr. (de dé- et coche "entaille") 1. хвърлям, мятам, стрелям (с лък); décocher1 une flèche хвърлям стрела; 2. прен., разг. пускам, хвърлям; décocher1 une épigramme пускам епиграма. -
4 empenné,
e adj. (de empenner) снабден, украсен, окичен с пера; flèche empenné,e стрела (снабдена) с пера. -
5 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
6 flécher
v.tr. (de flèche) поставям пътни знаци, стрелки. -
7 fléchette
f. (de flèche) стреличка. -
8 lancer2
v.tr. (bas lat. lanceare "manier la lance") 1. хвърлям, мятам; lancer2 une flèche хвърлям стрела; 2. отпускам; отправям; 3. техн. пускам в ход; 4. пускам в продажба; 5. въвеждам (мода, обръщение); лансирам; lancer2 un artiste лансирам артист; 6. пускам във водата (за плавателен съд); 7. изхвърлям; volcan qui lance des pierres вулкан, който изхвърля камъни; 8. движа силно, мятам; lancer2 des bras en marchant мятам ръце докато вървя; lancer2 une gifle удрям шамар; 9. пускам напред, хвърлям напред; lancer2 son cheval пускам коня си да препуска; lancer2 les soldats а l'assaut хвърлям войниците в атака; se lancer2 хвърлям се, нахвърлям се, втурвам се, навлизам. -
9 sagittaire
m. (lat. sagittarius, de sagitta "fleche") 1. ост. стрелец; 2. f. бот. стрелолист, растение със стреловидни листа, Sagittaria sagittifolia; 3. Стрелец (зодия - 22.XI-20.XII). -
10 sagittal,
e, aux adj. (du lat. sagitta "flèche") стреловиден. -
11 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
12 toxique
m. (lat. toxicum, gr. toxikon "poison pour flèches", de toxon "arc, fléche") 1. отрова; 2. adj. отровен; токсичен; substance toxique отровно вещество.
См. также в других словарях:
flèche — 1. (flè ch ) s. f. 1° Tige de bois armée d un fer aigu qu on lance avec un arc ou une arbalète. • Les peuples de Crotone sont adroits à tirer des flèches, FÉNEL. Tél. x.. • Vous savez que les flèches d Hercule, qui tua ce perfide centaure… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fleche — Flèche Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Flêche — Flèche Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
fleche — FLECHE. s. f. Trait d arc. Tirer une fleche. decocher une fleche. fleche acerée. fleche pointuë. fleche empoisonnée. il fut tué à coups de fleches. une trousse de fleches. On dit prov. qu Un homme ne sçait plus de quel bois faire fleche, pour… … Dictionnaire de l'Académie française
Flèche — (frz. ‚Pfeil‘) steht für: Flèche (Fechten), Sturzangriff beim Sportfechten Als Teil einer Bezeichnung: Flèche d’Or (bzw. „Golden Arrow“), historische Zugverbindung zwischen Paris und London Flèche du Sud, luxemburgisches Etappenrennen (Radsport)… … Deutsch Wikipedia
fleche — et un traict, Sagitta. Aucuns le nomment flic, qui me fait penser que ce soit Nomen factitium a sono, quand l archer descoche. Fleche de navire, voyez Polaine. Fleche d arbre, ou tige, ou tronc, Stipes, Truncus. Fleche ou fliche de lard, Succidia … Thresor de la langue françoyse
Flèche, La — (spr. flasch ), Arrondissementshauptstadt im franz. Depart. Sarthe, am Loir, Knotenpunkt der Orléansbahn, hat eine 1764 gegründete Militärschule (Prytanée, früher ein 1607 von Heinrich IV. gestiftetes Jesuitenkollegium), die 400 Zöglinge aufnimmt … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Flèche — [flɛ:ʃ] die; , n [...ʃn̩] <aus fr. flèche »Geschoss, Pfeil«> blitzartiger Angriff beim Fechten aus weitem od. mittlerem Abstand zum Gegner … Das große Fremdwörterbuch
flèche — [flesh, flāsh] n. [Fr, lit., an arrow < OFr fleche < MDu vleke, an arrow, akin to OE flacor, flying (of arrows): for IE base see FLAW2] a slender spire, esp. one over the intersection of the nave and the transept in some Gothic churches … English World dictionary
Fleche — Fl[ e]che, n. [F. fl[ e]che, prop., an arrow.] (Fort.) A simple fieldwork, consisting of two faces forming a salient angle pointing outward and open at the gorge. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Fleche — (la F., spr. la Flehsch), 1) Arrondissement im französischen Departement Sarthe; 301/2 QM., 7 Cantone mit 100,398 Ew.; 2) Hauptstadt daselbst an der Loire; Militärschule (mit Bibliothek, 1603 von Heinrich IV. gegründet), Hutfabriken, Gerberei,… … Pierer's Universal-Lexikon
