-
1 ad infinitum
{,æd,infi'naitəm}
adv лат. до безкрайност, до втръсване* * *{,ad,infi'naitъm} adv лат. до безкрайност; до втръсване.* * *adv лат. до безкрайност, до втръсване* * *ad infinitum[´ædin´finitəm] adv до безкрайност; безкрайно, безконечно; непрекъснато, неспирно, денонощно. -
2 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
3 chiffrer
v. (de chiffre) I. v.intr. ост. пресмятам, изчислявам; II. v.tr. 1. номерирам; 2. пиша с шифър, шифровам; 3. изчислявам в цифри; 4. муз. записвам акорди с цифри; 5. поставям цифра на предмет; se chiffrer смятам се, пресмятам се, изчислявам се; se chiffrer par millions възлизам на милиони; la dépense se chiffre а plusieurs millions de francs разходът възлиза на няколко милиона франка. Ќ ça finit par chiffrer това стана прекалено скъпо. Ќ Ant. déchiffrer. -
4 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
5 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
finit — FINÍT, Ă, finiţi, te, adj. 1. Care are o existenţă limitată. ♦ (Substantivat, n.) Categorie filozofică ce se referă la stările relative ale materiei, care au o existenţă limitată şi se pot transforma unele într altele. 2. (Despre produse, mărfuri … Dicționar Român
finit — Adj bestimmt (als Terminus der Grammatik) per. Wortschatz fach. (19. Jh.) Entlehnung. Übernommen aus l. fīnītus, eigentlich begrenzt , PPP. zu l. fīnīre begrenzen , zu l. fīnis Grenze, Ende . Ebenso ne. finite, nschw. finit, nnorw. finitt;… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
finit — I fi|nit 1. fi|nit sb., tet, ter, terne (verbum i finit form) II fi|nit 2. fi|nit adj., te; et finit verbum … Dansk ordbog
finit — fi|nit 〈Adj.; Gramm.〉 bestimmt; Ggs infinit ● finite Verbform die konjugierte V.; Sy Verbum finitum; → Lexikon der Sprachlehre [<lat. finitus] * * * fi|nit <Adj.> [spätlat. finitus, adj. 2. Part. von lat. finire, ↑ Finish] (Sprachwiss.) … Universal-Lexikon
finit — définit finit redéfinit … Dictionnaire des rimes
finit — adj (finit, a) SPRÅK finita och infinita verbformer … Clue 9 Svensk Ordbok
finit — 3 p.s. Prés., 3 p.s. Pas. finir … French Morphology and Phonetics
finît — 3 p.s. Impar. subj. finir … French Morphology and Phonetics
finit — fi|nit Mot Agut Adjectiu variable … Diccionari Català-Català
finít — s. n., pl. finíturi … Romanian orthography
finit — fi|nit 〈Adj.; Gramm.〉 bestimmt; finite Verbalform, finites Verb durch Person, Numerus (u. Genus) bestimmte Verbalform; Syn. Verbum finitum; Ggs.: infinit [Etym.: <lat. finitus] … Lexikalische Deutsches Wörterbuch
