-
1 fine
f. (de fin, adj.) екстра, първокачествена ракия. -
2 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
3 champagne1
f. (lat. pop. °campania, de campus) 1. геогр. равнина от варовикови скали; 2. в съчет. fine champagne1 качествена ракия от района на Коняк; 3. долна третина на герб. -
4 finesse
f. (de fine) 1. тънкост; connaître toutes les finesses d'une langue познавам всичките тънкости на даден език; 2. изтънченост, чувствителност, изящност; 3. ост. остроумие, хитрост. Ќ chercher (entendre) finesse а qqch. търся, старая се да открия тайния смисъл на нещо. Ќ Ant. épaisseur, grossièreté, sottise, bêtise, ineptie, niaiserie, stupidité. -
5 fleur
f. (lat. flol, floris) 1. цвят; la calice, la corolle d'une fleur чашката, венчето на цвят; pollinisation, fécondation d'une fleur опрашване на цвят; 2. цвете; marché aux fleurs пазар на цветя; 3. разш. рисунка или предмет, представляващ цветя; 4. бял прашец, мъх по повърхността на някои плодове; 5. прен., поет. младо, хубаво и деликатно същество; 6. най-хубавата част, цветът на нещо; 7. елит, цвят; la fine fleur de la société най-отбраната част на обществото; украшение (за език, стил и под.); 8. разцвет; mourir а la fleur de l'âge умирам в разцвета на годините си; 9. pl. плесен по повърхността на вино, бира и под.; fleur bleu adj. сантиментален; 10. loc. prép. а fleur de на едно равнище с, на едно ниво с, на самата повърхност на. Ќ couvrir de fleurs обсипвам с хвалби; combler de fleurs обсипвам с ласки; en fleurs във време на цъфтене; цъфнал; fleur d'argent хим., минер. калциев карбонат на прах; fleur de soufre хим. серен цвят; jeter (semer, répandre) des fleurs sur la tombe de qqn. възхвалявам някого след смъртта му; la fleur de lis емблема на монархията във Франция; comme une fleur много лесно; une vie semée de fleurs безгрижен щастлив живот; les fleurs de rhétorique поетични украси. -
6 guêpe
f. (lat. vespa, wespa, par a. haut all. wefsa) 1. оса, Vespa; 2. прен., разг. зла жена, оса; une fine guêpe ост. хитра жена; pas folle la guêpe разг. не е глупав(а) (не може да бъде излъган(а)). Ќ taille de guêpe много фина, тънка талия. -
7 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
8 lame
f. (de lamina) 1. метална пластинка; 2. ножче за самобръсначка; 3. острие на сабя, нож и други; 4. морска вълнЂ. Ќ c'est une bonne (une fine) lame прен. той умее да върти шпага; visage en lame de couteau продълговато и слабо лице. -
9 mouche
f. (lat. musca) 1. муха; mouche du vinaigre винена мушичка; дрозофила; 2. ост. малко петно; 3. тъмна точка в окото; 4. точка в центъра на мишена; 5. шпионин; 6. разузнавателно корабче. Ќ bateau mouche малко речно корабче; faire mouche улучвам точно в целта; prendre la mouche кипвам без причина, неоснователно; fine mouche хитър човек; dru, menu comme mouches в голямо количество; faire d'une mouche un éléphant преувеличавам нещата; tomber (crever) comme des mouches падат, умират като мухи (много); tuer les mouches а quinze pas имам лош дъх; mouche d'Espagne афродизиак. -
10 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
11 ouïe
f. (de ouïr) 1. физиол. слух; avoir l'ouïe fine имам силно развит слух; а perte d'ouïe докъдето може да се чуе; 2. pl. хриле (у рибите); 3. pl. прорези (върху капака на автомобилен мотор); 4. pl. есове ( на цигулка). -
12 partie
f. (de partir2) 1. част; les parties du discours грам. частите на речта; faire partie de част съм от нещо, влизам в състава на; участвам в нещо; 2. игра; партия; partie nulle игра с равен резултат; avoir la belle partie имам изгодно положение в играта; être de la partie, se mettre de la partie участвам в играта; вземам участие в нещо; 3. развлечение, увеселение; partie de plaisir увеселение; 4. юр. страна; la partie adverse противната страна; la partie plaignante обвинител; 5. муз. партия, глас; partie de violon партия за цигулка; 6. търг. бранш; счетоводство; 7. част от книга, произведение; 8. борба; la partie est inégale борбата е неравностойна; 9. loc. adv. en partie отчасти, не напълно. Ќ avoir affaire а forte partie имам си работа със силен противник; avoir partie liée avec qqn. тясно съм свързан с някого; ce n'est que partie remise работата е само временно отложена; partie fine парти, забавление; faire une partie арго бия се; prendre qqn. а partie обвинявам някого; partie carrée четирима души, събрали се да се забавляват; parties charnues задник; parties honteuses срамни части; avoir la partie belle в благоприятна позиция съм. Ќ Ant. ensemble, totalité, tout. Ќ Hom. parti. -
13 toile
f. (lat. tela, de texere "tisser") 1. платно; toile fine фино платно; toile de coton памучно платно; tisser la toile тъка платно; 2. театр. рисувана завеса, кулиса; toile de fond задна кулиса; 3. картина, платно; fixer sur la toile рисувам; 4. воен. палатка; 5. прен. клопка, капан. Ќ toile cirée мушама (за маса); toile d'araignée паяжина.
См. также в других словарях:
fine — [ fin ] n. f. • XIXe; de 2. fin ♦ Eau de vie de raisin de qualité supérieure. ⇒ cognac. Fine champagne (la Champagne désignant une région autour de Cognac). Une bouteille de fine. Verre de fine. Garçon, une fine ! Une fine à l eau. ⊗ HOM. Fines,… … Encyclopédie Universelle
fine — (f[imac]n), a. [Compar. {finer} (f[imac]n [ e]r); superl. {finest}.] [F. fin, LL. finus fine, pure, fr. L. finire to finish; cf. finitus, p. p., finished, completed (hence the sense accomplished, perfect.) See {Finish}, and cf. {Finite}.] 1.… … The Collaborative International Dictionary of English
Fine — may be: * An adjective meaning attractive, sexy, physically attractive, beautiful etc.Legal* Fine (penalty), financial punishment * Fine of lands, an obsolete type of land conveyance * Fine on alienation, money paid to the lord by a tenant when… … Wikipedia
Fine — ist der Familienname folgender Personen: Anne Fine, britische Schriftstellerin Charles H. Fine, Professor und Buchautor David Fine (Musikmanager) (1929–2005), südafrikanischer Musikmanager David Fine (Schauspieler) (* 1955), US amerikanischer… … Deutsch Wikipedia
fine — FÍNE s.n. (livr.) Sfârşit. ♢ loc. adv. În fine = a) în sfârşit; b) în concluzie. – Din it. fine, fr. fin, enfin. Trimis de LauraGellner, 11.05.2004. Sursa: DEX 98 FÍNE s. 1. v. capăt. 2 … Dicționar Român
fine — Ⅰ. fine [1] ► ADJECTIVE 1) of very high quality. 2) satisfactory. 3) in good health and feeling well. 4) (of the weather) bright and clear. 5) (of a thread, filament, or hair) thin. 6) of delicate or intricate w … English terms dictionary
fine — fine1 [fīn] adj. finer, finest [ME fin < OFr < ML finus, for L finis, an end, limit: see FINISH] 1. Obs. finished; perfected 2. superior in quality; better than average; excellent; very good [a fine sample] 3. of exceptional character or… … English World dictionary
fine — 1 n [Anglo French fin fine & Medieval Latin finis end, boundary, agreement, payment for release or privilege, monetary penalty, from Latin finis end, boundary] 1: a sum imposed as punishment for an offense compare restitution 2: a forfeiture or… … Law dictionary
fine (1) — {{hw}}{{fine (1)}{{/hw}}A s. f. 1 Punto, momento terminale: eccoci alla fine del cammino; la fine del mondo | Essere in fin di vita, in punto di morte | Dare, porre fine a qlco., terminarla | Alla –f, finalmente | Alla fine dei conti, (fig.)… … Enciclopedia di italiano
FINE — was created in 1998 and is an informal association of the four main Fair Trade networks: *F Fairtrade Labelling Organizations International (FLO) *I International Fair Trade Association (IFAT) *N Network of European Worldshops (NEWS!) and *E… … Wikipedia
fine — [adj1] excellent, masterly accomplished, aces*, admirable, attractive, beautiful, capital, choice, cool*, crack*, dandy*, elegant, enjoyable, exceptional, expensive, exquisite, fashionable, first class, first rate, first string, five star*, gilt… … New thesaurus
