-
1 sous-ferme
f. (de sous et ferme) (pl. sous-fermes) пренаемане. -
2 Ferment
Fermént n, -e Chem фермент; ензим. -
3 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
4 ferme3
f. (rente а ferme, d'ab. "convention d'un arrérage ferme fixe") 1. чифлик, стопанство, ферма; ferme3 coopérative кооперативно стопанство; ferme3 américaine американска ферма; 2. даване под наем, под аренда; 3. греда на покрив; 4. украса, декор върху скеле в театър. -
5 affermer
v.tr. (de а et ferme) давам или наемам земеделска земя под аренда. -
6 affermir
v.tr. (de а et ferme) 1. рядко заздравявам, затвърдявам; 2. укрепвам, укрепявам; affermir son pouvoir укрепвам властта си; affermir sa position укрепявам положението си. Ќ Ant. ébranler; amollir; affaiblir. -
7 arçon
m. (de arcus "arc") 1. една от двете дъги, които съставят седлото; 2. лозова пръчка, която се привежда, за да ражда повече; 3. дръндарски прът. Ќ être ferme dans (sur) ses arçons добре се държа на седлото; разг. държа здраво на принципите си; perdre (vider) les arçons падам от седлото ( на коня). -
8 béant,
e adj. (p. prés. de béer) широко отворен, разтворен; зяпнал, зеещ; être bouche béant,e оставам с отворена уста (от учудване); gouffre béant, зееща пропаст. Ќ Ant. bouché, fermé, couvert. -
9 chancelant,
e adj. (de chanceler) 1. залитащ, несигурен; pas chancelant, несигурна стъпка; 2. прен. разклатен, разколебан, разтреперан; santé chancelant,e разклатено здраве. Ќ Ant. assuré, ferme, fort, solide. -
10 chanceler
v.intr. (lat. cancellare "clore d'un treillis") 1. залитам, клатя се, поклащам се, разклащам се, клатушкам се; chanceler de fatigue залитам от умора; 2. прен. колебая се, разколебавам се; sa foi chancelle вярата му е разклатена. Ќ Ant. être ferme, se dresser, s'affermir. -
11 circuit
m. (lat. circuitus, de circuire, circumire "faire le tour") 1. ост. обиколна окръжност; периметър; 2. кръгообразно движение; 3. път, предвиден за изминаване при надбягване, при който се завършва в точката на тръгване; 4. заобикаляне; 5. ел. ток; верига; 6. писта за автомобилни състезания; 7. играчка във вид на писта за автомобилни състезания; 8. дълъг и заплетен път, който трябва да се измине, за да се достигне до нещо; 9. система от тръби и резервоари за източване на течност; circuit d'alimentation система за захранване (с гориво, суровина); 10. оборот ( на капитали), движение на стоки и услуги. Ќ circuit touristique туристическа обиколка (по определен маршрут); en circuit fermé завръщайки се в началната си точка; в затворена система; circuit imprimé електрическа схема с печатна платка; circuit integré интегрална схема; circuit intégré numérique микропроцесор; être hors circuit прен. не съм в състояние да участвам в нещо; circuit de distribution d'un produit канал за разпространение на продукт. -
12 claire-voie
f. (de chair et voie) (pl. claires-voies) 1. дъсчена ограда или под, чиито дъски са поставени разделено; 2. редица прозорци в горната част на кораб на готическа църква; 3. loc. adv. а claire-voie с междини; нарядко. Ќ Ant. fermé, plein. -
13 confirmer
v.tr. (lat. confirmare, rac. firmus "ferme") 1. потвърждавам, затвърждавам, утвърждавам; l'exception confirme la règle изключението потвърждава правилото; confirmer l'exactitude d'un fait потвърждавам истинността на факт; confirmer une institution затвърждавам, утвръждавам институция; 2. санкционирам, ратифицирам; 3. рел. получавам конфирмация; se confirmer потвърждавам се, затвърждавам се, утвърждавам се; il se confirme que оказва се, че; la nouvelle se confirme новината се потвърждава. Ќ Ant. contredire, dédire, démentir, abroger, annuler, infirmer, nier, refuter, rétracter. -
14 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
15 délabré,
e adj. (de délabrer) 1. изпокъсан, разкъсан, парцалив; 2. повреден, разнебитен; 3. прен. разстроен, разсипан. Ќ Ant. ferme, robuste, solide. -
16 e1
m. пета буква от френската азбука; un E majuscule главно "Е"; un e minuscule малко "е"; e muet нямо "е": й fermé затворено "е"; и ouvert отворено "е". -
17 épanoui,
e adj. (de épanouir) 1. цъфнал, разцъфнал, разцъфтял; 2. прен. ликуващ, сияещ. Ќ Ant. fermé; contraint, contrarié. -
18 étrier
m. (frq. °streup "courroie qui servant d'étrier") 1. стреме; 2. желязна скоба на гинекологична маса за поддържане на краката. Ќ avoir toujours le pied а l'étrier винаги съм на път; avoir le pied а l'étrier на път съм да успея; être ferme sur ses étriers твърд съм в убежденията си; le coup de l'étrier пия чаша преди тръгване; tenir l'étrier а qqn. подпомагам някого; perdre, quitter, vider ses étriers изгубвам доверие, благоразположение към себе си. -
19 fermage
m. (de ferme) 1. наем за нает чифлик; 2. аренда. -
20 fermement
adv. (de ferme) твърдо, здраво, силно, крепко; уверено, смело, решително; непоколебимо; croire fermement qqch. твърдо вярвам в нещо.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ferme — 1. (fèr m ) adj. 1° Qui a de la consistance, de la dureté, par opposition à mou. Un terrain ferme. Un gâteau de pâte ferme. Ce poisson a la chair ferme. • Comme les os se rendent plus fermes dans les endroits des ruptures, BOSSUET Sermons,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
fermé — fermé, ée (fèr mé, mée) part. passé. 1° Rendu ferme, fixe (ce qui est le sens propre). Terme de vénerie. Les gros cerfs ont les pinces fermées, c est à dire serrées l une contre l autre, quand ils vont d assurance. Terme de grammaire. É… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ferme — [fɛrm] die; , n [...mən] <aus gleichbed. fr. ferme, eigtl. »Pachtvertrag«, zu fermer »schließen, bindend vereinbaren«, dies aus lat. firmare »festmachen«> [Bauern]hof, Pachtgut (in Frankreich) … Das große Fremdwörterbuch
Ferme — (franz., spr. ferm ), Meierei, Pachtung, Pachtvertrag; Fermes (du roi), in Frankreich ehedem die königlichen Finanzpachten, das Finanzpachtamt … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Ferme — (frz., spr. ferm), Meierei, Pachthof; Pachtvertrag … Kleines Konversations-Lexikon
fermé — FERMÉ: Toujours précédé de hermétiquement … Dictionnaire des idées reçues
fermé — Fermé, [ferm]ée. part. Il a les significations de son verbe … Dictionnaire de l'Académie française
ferme — 1. ferme [ fɛrm ] adj. et adv. • ferm masc. v. 1180; ferme XIIIe pour les deux genres, d apr. le fém.; lat. firmus I ♦ Adj. 1 ♦ Qui a de la consistance, qui se tient, sans être très dur. ⇒ compact, consistant, résistant. Poisson à chair ferme. «… … Encyclopédie Universelle
fermé — 1. ferme [ fɛrm ] adj. et adv. • ferm masc. v. 1180; ferme XIIIe pour les deux genres, d apr. le fém.; lat. firmus I ♦ Adj. 1 ♦ Qui a de la consistance, qui se tient, sans être très dur. ⇒ compact, consistant, résistant. Poisson à chair ferme. «… … Encyclopédie Universelle
FERME — adj. des deux genres Qui tient fixement. Ce plancher est ferme. La cloison n est guère ferme. La durée du froid a rendu la glace très ferme. Il signifie aussi, Qui se tient fixement sans chanceler, sans reculer, sans s ébranler. Être ferme à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ferme — I. FERME. adj. de tout genre. Qui tient fixement à quelque chose, Le plancher est ferme. la cloison n est guere ferme. Il sign. aussi Qui se tient fixement, sans chanceller, sans reculer, sans s esbranler. Estre ferme à cheval. tenir le corps… … Dictionnaire de l'Académie française
