-
1 sage-femme
f. (de sage et femme) (pl. sages-femmes) баба, акушерка. -
2 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
3 avec
prép. (lat. pop. apud-hoc) 1. с, със; aller se promener avec qqn. отивам на разходка с някого; 2. за; se marier avec женя се за; 3. loc. prép. d'avec от; (N.B. voyager en avion пътувам със самолет, но: voyager avec l'avion du soir пътувам с вечерния самолет; une femme aux cheveux blonds жена с руси коси, но: une femme avec des cheveux fraîchement coupés жена с току-що подстригани коси). -
4 contrepèterie
f. (de l'a. fr. contrepéter "rendre un son pour un autre") разместване на срички или букви на съчетание от думи, така че да се образуват нови съчетания от думи (напр. femme folle а la messe, което идва от femme molle а la fesse)(Rabelais). -
5 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
6 abattre
v.tr. (lat. pop. abattere) 1. събарям ( на земята), повалям, отсичам; abattre un arbre отсичам дърво; abattre du minerai изкъртвам минерал от скала; 2. убивам, доубивам; abattre un cheval blessé доубивам ранен кон; 3. обирам, изчиствам; la pluie abat la poussière дъждът обира праха; 4. отхвърлям; abattre de la besogne отхвърлям много работа; 5. отслабвам, обезсилвам; la grosse fièvre l'a abattu силната температура го обезсили; 6. намалявам, смирявам; abattre l'orgueil смирявам гордостта; 7. слагам в легнало положение; abattre un cheval pour le soigner повалям кон за операция; abattre un navire повалям кораб на една страна за поправка; abattre son jeu откривам картите си, играя с открити карти; 8. откривам плановете си; s'abattre (sur) v. pron. 1. падам изведнъж, срутвам се; 2. стоварвам се; 3. нахвърлям се, нападам; un aigle s'abat sur sa proie орел се нахвърля върху плячката си; 4. връхлетявам; l'homme (la femme) а ne pas se laisser abattre оставам спокоен в трудна ситуация. Ќ Ant. relever, redresser, remonter. -
7 abuser
v.tr. (de abus) 1. v.tr.ind. злоупотребявам, използвам извънмерно; abuser de son pouvoir злоупотребявам с властта си; abuser d'une femme опозорявам, изнасилвам жена; 2. v.tr.dir. мамя, измамвам, възползвайки се от доверчивостта на някого, прелъстявам; la ressemblance vous abuse приликата ви заблуждава; s'abuser заблуждавам се, лъжа се. Ќ Ant. détromper. -
8 acariâtre
adj. (aquariastre "possédé", de Achorius, évêque de Noyon (VIIe s.), qui guérissait la folie; avec infl. du lat. acer "aigre") кисел, свадлив; femme acariâtre зла, свадлива жена. Ќ Ant. doux, sociable. -
9 accostable
adj. (de accoster) достъпен, леснодостъпен; femme accostable леснодостъпна жена; rivage accostable достъпен бряг. -
10 âgé,
e adj. (de âge) 1. възрастен; 2. âgé, de на възраст; femme âgé,e de 30 ans жена на тридесетгодишна възраст. Ќ Ant. jeune. -
11 aguichant,
e adj. (de aguicher) разг. който предизвиква, привлича със закачки; femme aguichant,e жена, която предизвиква, привлича със закачки. -
12 ajustement
m. (de ajuster) 1. уточняване, уравновесяване; 2. сглобяване; 3. кичене, украсяване, нареждане; 4. прен. спогаждане, споразумение; 5. икон. елиминиране на неточности в статистика. Ќ femme très recherchée dans son ajustement разг. жена, която много се докарва, кичи. -
13 auteur
m. (lat. auctor) 1. творец, създател; 2. автор; писател; femme auteur писателка; 3. причинител, виновник. Ќ l'auteur de mes (ses) jours моят (неговият) баща. -
14 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
15 boulot1,
te adj. et n. (de boule) 1. закръглен, дебел, шишкав; une femme boulot1,te закръглена, дебела жена; 2. m., f. разг. шишко, дебелан; 3. нар., ост. храна. Ќ pain boulot1, ост. къс цилиндричен хляб. Ќ Hom. bouleau. -
16 cambrouse
ou cambrousse f. (provenç. cambrous, ouso "valet, femme de chambre" et cambrousso "cahute") разг., негат. 1. поле; 2. село, провинция. -
17 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
18 charge
f. (de charger) 1. товар; тежина, тежест; charge d'un wagon товар на вагон; charge utile полезно тегло; 2. товарене, натоварване; surveiller la charge d'un vaisseau надзиравам товаренето на кораб; 3. прен. бреме; la charge de l'âge бремето на годините; 4. тегоба, задължение; 5. повинност; la charge militaire военна повинност; 6. pl. данъци, налози; 7. pl. разноски, разходи; les charges d'une succession разходи по наследство; charges locatives разноски за наем; 8. длъжност, служба; entrer en charge встъпвам в длъжност; charge de notaire длъжност на нотариус; 9. юр. улика, показание; avoir des charges contre un accusé имам улики срещу обвиняем; 10. воен. атака; sonner la charge свиря с тръба за атака; charge de cavalerie кавалерийска атака; а la charge! в атака!; 11. заряд (на огнестрелно оръжие); charge chimique d'un missile химически заряд на ракета; 12. худ. шарж, карикатура; faire la charge de qqn. правя карикатура на някого; 13. отговорност; prise en charge поемане на отговорност; être en charge de qqch. отговорен съм за нещо; 14. loc. prép. а charge de; а la charge de ост. при условие че, със задължението да; 15. loc. adv. а la charge d'autant при условие, че ще се отвърне по същия начин; а ma charge на моя сметка. 16. заряд на акумулатор; 17. геогр. елементи в разтворено състояние във воден поток. Ќ bâtiment de charge военен товарен кораб; cahier des charges списък с поети условия; femme de charge икономика, домоуправителка; ligne de charge линия на потъване на кораб; mettre une chose а la charge de qqn. стоварвам върху някого вината за нещо; bête de charge товарно животно; rompre charge разтоварвам стоки от кораб; charge d'une particule физ. заряд на елементарна частица; charge alaire товароносимост на самолетно крило; être а charge труднопоносим съм, труден, мъчен съм; être а la charge de qqn. живея на разноските на някого; la charge de la dette лихвата по дълга; avoir charge d'âme ост. имам морална отговорност към някого; temoin а charge свидетел, който обвинява; revenir а la charge правя нов опит ( да постигна нещо). Ќ Ant. allégement; décharge. -
19 chemise
f. (bas lat. camisia) 1. риза, рубашка; chemise de nuit нощница; en chemise по риза; 2. обвивка; 3. папка; 4. мор. брезент; 5. техн. кожух, обвивка. Ќ chemises noires италианска фашистка полиция; en bras de chemise по риза; разш. облечен съм небрежно; chemise de femme ост. женски сукман; chemise de mailles ист. ризница; chemises brunes членове на нацистки организации; changer de qqch. comme de chemise сменям нещо постоянно; laisser dans une affaire jusqu'а sa dernière chemise разорявам се; être comme cul et chemise разг. като дупе и гащи съм с някого; chemise de cylindres d'automobile цилиндрова риза на буталата на двигател; chemise de maçonnerie слоят от мазилка на къща. -
20 chéri,
e adj. et n. (de chérir) 1. нежно обичан, скъп, мил; femme chéri,e обичана жена; 2. m., f. любим, най-обичан; c'est le chéri, de ses parents това е най-обичаното им дете; mon chéri, скъпи мой. Ќ Hom. cherry, sherry.
Страницы
См. также в других словарях:
FEMME — LES DISCOURS et les savoirs qui prennent la femme ou le féminin pour objet paraissent d’abord remarquablement anhistoriques et même quasi immuables: des premières représentations médicales du corps aux théories les plus subtiles de la… … Encyclopédie Universelle
FEMME - L’image de la femme — Il n’y a pas de nu en littérature. Seul eût été capable de nous le donner Raymond Roussel si, moins intéressé par les mécanismes, il avait pu, à propos d’une femme, ne nous en tendre que l’enveloppe. Telle école ou tel moment parcelle la femme en … Encyclopédie Universelle
femme-enfant — femme [ fam ] n. f. • 1080; lat. femina I ♦ Être humain appartenant au sexe féminin qui peut, lorsqu un ovule est fécondé, porter l enfant jusqu à sa naissance. 1 ♦ Être humain de sexe féminin lorsque son âge permet d envisager sa sexualité (par… … Encyclopédie Universelle
femme-objet — femme [ fam ] n. f. • 1080; lat. femina I ♦ Être humain appartenant au sexe féminin qui peut, lorsqu un ovule est fécondé, porter l enfant jusqu à sa naissance. 1 ♦ Être humain de sexe féminin lorsque son âge permet d envisager sa sexualité (par… … Encyclopédie Universelle
FEMME - La sexualité féminine — La difficulté du problème de la féminité tient moins à la confusion des descriptions érotologiques qu’à la diversité des approches qui paraissent avoir renouvelé le sujet. Par l’étude anatomique et génétique de la différenciation sexuelle dans… … Encyclopédie Universelle
femme — Femme, f. penac. Signifie ores tout le sexe des femmes, comme, Dieu crea l homme et la femme, Masculum et foeminam, et ores l espouse d un chacun marié, Vxor, et n a le François terme propre pour ceste derniere signification, horsmis espouse,… … Thresor de la langue françoyse
Femme Sauvage — La femme sauvage est une composante de la féminité, qui pour une femme ayant fait la paix avec son masculin, voit se déployer en elle, sa féminité. La « femme sauvage » peut alors s épanouir. Il s agit d un concept élaboré par Clarissa… … Wikipédia en Français
Femme sauvage (psychologie analytique) — Femme sauvage La femme sauvage est une composante de la féminité, qui pour une femme ayant fait la paix avec son masculin, voit se déployer en elle, sa féminité. La « femme sauvage » peut alors s épanouir. Il s agit d un concept élaboré … Wikipédia en Français
Femme Fatale (альбом) — Femme Fatale … Википедия
Femme-Fatale-Tour — von Britney Spears Präsentationsalbum Femme Fatale Anfang der Tournee 16. Juni 2011 Ende der Tournee … Deutsch Wikipedia
Femme Fatale (Album) — Femme Fatale Studioalbum von Britney Spears Veröff … Deutsch Wikipedia
