-
1 interèsse
m 1) интерес, облага, полза: non ho nessun interèsse a fare questo нямам никакъв интерес да правя това; faremo tutto nell'interèsse dei cittadini ще направим всичко в полза на гражданите; 2) интереси, внимание: il mio interèsse и per la filosofia интересите ми са към философията; 3) счет. лихва: l'interèsse del tre per cento лихва от три процента; 4) pl interessi права, интереси; Ќ avere interèsse per интересувам се от; matrimonio d'interèsse брак по сметка. -
2 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
3 gràdo
m 1) степен, ниво, равнище: alto gràdo di pericolositа висока степен на опасност; gràdo di istruzione образователен ценз; gràdo di perfezione ниво, равнище на усъвършенстване; autore di primo gràdo първостепенен автор; 2) градус: questa grappa ha almeno quaranta gradi тази ракия е поне четирийсет градуса; fuori sono almeno due gradi sotto lo zero навън са поне два градуса под нулата; 3) чин, звание: и arrivato al gràdo di colonnello той стигна до чин полковник; 4) степен: cugina di secondo gràdo втора братовчедка; Ќ fare una cosa per gradi правя нещо постепенно; di gràdo in gràdo постепенно; essere in gràdo di fare qualcosa в състояние съм да направя нещо. -
4 bène
1. avv добре; Ќ sentirsi bène чувствам се добре; gente per bène порядъчни хора; ti sta bène! така ти се пада!; 2. m 1) добро, добрина: fare (ricevere) del bène правя (получавам) добро; per il bène comune за общото благо; 2) pl имущество, състояние. -
5 mèzzo2
m 1) средство, начин: per fare questo, devi trovare il mèzzo2 necessario за да направиш това, трябва да намериш необходимия начин; dicono che in guerra tutti i mezzi sono leciti казват, че във война всички средства са позволени; mezzi leciti ed illeciti позволени и непозволени средства; 2) превозно средство: mèzzo2 di trasporto превозно средство; mezzi pubblici градски транспорт; 3) средство: mezzi audiovisivi аудио-визуални средства; mezzi di produzione производителни средства; 4) pl средства, пари: mezzi di sussistenza средства за издръжка; Ќ per mèzzo2 di посредством, чрез. -
6 provàre
1. v 1) пробвам, проверявам, изпитвам: provàre la macchina изпитвам кола; posso provàre questo vestito? мога ли да пробвам тази рокля?; 2) изпитвам, чувствам: provàre simpatia per qualcuno изпитвам симпатия към някого; provàre avversione per qualcuno изпитвам неприязън към някого; provàre piacere (paura) изпитвам удоволствие (страх); 3) доказвам: ti credo, ma sono cose che bisogna provàre вярвам ти, но са неща, които трябва да бъдат доказани; 4) опитвам се: proviamo a fare cosм нека опитаме да направим така; 5) претърпявам, изпитвам: so che tu hai provato tante disgrazie знам, че си претърпял много изпитания; 6) репетирам: questo pezzo l'abbiamo provato poco това парче сме го репетирали малко; 2. v rifl provàresi 1) опитвам се, упражнявам се; 2) меря си силите. -
7 altriménti
avv иначе, другояче, в противен случай: ascoltatemi altriménti mi arrabbio! слушайте ме, в противен случай ще се ядосам!; altriménti non si puт fare другояче не може да се направи. аltro 1. agg 1) друг, различен: vorrei la giacca di un altriménti colore бих искал сакото в друг цвят; 2) следващ, идущ: un altriménti anno идущата година; 3) минал, предишен: l'altriménti giorno онзи ден; 4) pron друг; 2. m друго: che altriménti vuoi? какво друго искаш? Ќ altriménti che! и как още!; ci mancherebbe altriménti! разбира се, и таз хубава!; fra l'altriménti между другото; tutt'altriménti напротив; per altriménti освен това: non fa altriménti che parlare непрекъснато приказва. -
8 amòre
m любов, обич: amòre fraterno (carnale) братска (плътска) любов; amòre proprio честолюбие; Ќ per amòre di Dio! за Бога!; fare l'amòre любя се; essere un amòre прелестен съм. -
9 avère
1. v 1) имам, притежавам: avère tempo имам време; avère una casa con piscina притежавам къща с басейн; 2) avère da трябва: ho da studiare трябва да уча; 2. m имущество, имот; pl пари, авоари; Ќ avère freddo студено ми е; avère fame гладен съм; avère in contrario имам против; avère ragione прав съм; avère per certo сигурен съм; avère da fare зает съм. -
10 bòtta
f 1) удар: ho ricevuto una bòtta in testa удариха ме по главата; 2) прен. сътресение, удар: per me questa и una bòtta tremenda за мен това е голям удар; Ќ dare botte бия; prendere botte ям бой; fare a botte бия се; bòtta e risposta словесен двубой. -
11 càusa
f 1) причина: qual'и la causa dell'incidente? каква е причината за катастрофата?; 2) юр. кауза: càusa penale наказателно дело; càusa amministrativa административно дело; 3) прен. кауза, дело: per la nostra càusa comune за нашето общо дело, за нашата кауза; Ќ fare càusa a qualcuno завеждам дело срещу някого; essere in càusa con qualcuno съдя се с някого; vincere (perdere) una càusa печеля (губя) дело; rinviare la càusa отлагам делото. -
12 commissiòne
f 1) комисия: la commissiòne della camera dei deputati комисия при камарата на депутатите; 2) поръчка; 3) pl дребни покупки: devo uscire per fare alcune commissioni трябва да изляза да направя някои покупки; Ќ delitto su commissiòne поръчково убийство; furto su commissiòne кражба по поръчка. -
13 cortesìa
f 1) вежливост, учтивост; 2) услуга; Ќ per cortesìa! моля!; fare una cortesìa правя услуга. -
14 dovère
1. v 1) длъжен съм, трябва: cosa devo fare? какво трябва да направя?; 2) дължа: quanto Le devo per le pesche? колко Ви дължа за прасковите?; 2. m дълг, задължение: sento il dovère di dirvi считам за личен дълг да ви съобщя. -
15 dùe
1. num две, два: dùe giorni два дни; sono le dùe два часът е; 2. m втори: ci vedremo il dùe di gennaio ще се видим на втори януари; Ќ fare dùe passi разхождам се; lavorare per dùe работя за двама. -
16 favòre
m услуга: posso chiederti un favòre? мога ли да те помоля за една услуга?; fare un favòre правя услуга; Ќ per favòre! моля! ако обичате!; con il favòre di с помощта на; a favòre di в полза на. -
17 garantìre
v 1) гарантирам, поръчителствам: io garantisco per lui аз гарантирам за него; 2) прен. уверявам: ti garantisco che si puт fare уверявам те, че може да се направи. -
18 idèa
f 1) идея, мисъл: la tua idèa non и male идеята ти не е лоша; и stata un'idèa mia идеята беше моя; venire un'idèa хрумва ми идея; 2) представа, понятие; non ne ho la piщ pallida idèa нямам абсолютно никаква представа; 3) намерение: ho idèa di fare una puntatina al mare имам намерение да отскоча до морето; 4) pl idee виждания, схващания, идеи: le tue idee sono interessantissime твоите виждания са изключително интересни; Ќ nemmeno per idèa! за нищо на света! -
19 natùra
f 1) природа: la natùra и in pericolo природата е застрашена; 2) характер, природа: non te la prendere, lui и cosм di natùra не се стягай, той си е такъв по природа; 3) същност, естество: di che natùra и la domanda che mi vuoi fare? от какво естество е въпросът, който искаш да ми зададеш?; Ќ natùra morta натюрморт; di (per) natùra по природа; una seconda natùra втора природа. -
20 pàsta
f 1) тесто: fare la pàsta замесвам тесто; pàsta sfoglia кори; 2) макаронени изделия: facciamo la pàsta per pranzo? ще направим ли паста за обяд? 3) сладкиш.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
fare — fà·re v.tr. e intr., s.m. FO I. v.tr. I 1a. compiere, eseguire: fare un gesto, un passo; fare una risata, un viaggio; fare un sogno; unito a sostantivi forma costrutti verbali: fare compere, acquisti; fare colazione, merenda; fare la doccia, fare … Dizionario italiano
fare (1) — {{hw}}{{fare (1)}{{/hw}}A v. tr. (pres. io faccio , raro fò , tu fai , egli fa , noi facciamo , voi fate , essi fanno ; imperf. io facevo , tu facevi , egli faceva , essi facevano ; pass. rem. io feci , tu facesti , egli fece , noi facemmo , voi … Enciclopedia di italiano
per-2: B. per-, perǝ- — per 2: B. per , perǝ English meaning: to carry over, bring; to go over, fare Deutsche Übersetzung: “hinũberfũhren or bringen or kommen, ũbersetzen, durchdringen, fliegen” Note: not certainly from per 2: C. to separate… … Proto-Indo-European etymological dictionary
Per sempre — Студийны … Википедия
per — /per/ prep. [lat. per ]. 1. [per indicare attraversamento di un luogo (compl. di moto per luogo): l aria penetra p. le fessure ; il corteo passerà per via Nazionale ] ▶◀ attraverso, da, in, lungo. 2. [per indicare il luogo entro il quale avviene… … Enciclopedia Italiana
fare — [fer] vi. fared, faring [ME faren < OE faran, to go, wander, akin to Ger fahren & Du raren < IE base * per , to come over, transport > L portare, to carry, Gr peran, to pass over, peira, a trial, poros, a way] 1. Old Poet. to travel; go… … English World dictionary
fare una filippica — Fare un discorso violento, scagliarsi in un inventiva contro qualcuno. Spesso è detto in tono scherzoso. Filippiche è il titolo delle orazioni pronunciate dal famoso oratore greco Demostene per spronare gli Ateniesi alla guerra contro Filippo lI… … Dizionario dei Modi di Dire per ogni occasione
fare — fare1 s.m. [uso sost. di fare ], solo al sing. 1. (non com.) [cosa o insieme di cose che occorre eseguire: ci vorrà un bel f. per calmarlo ] ▶◀ da farsi, daffare, fatica, impegno. 2. [modo di comportarsi, di agire: ha un f. che non mi piace ]… … Enciclopedia Italiana
fare — A v. tr. 1. (assol.) agire, operare, adoperarsi, affaticarsi, applicarsi, lavorare CONTR. oziare, riposare, poltrire, bighellonare, stare con le mani in mano, stare in panciolle □ omettere 2. (un edificio, un impianto, ecc.) creare, erigere,… … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
fare — {{Roman}}I.{{/Roman}} noun 1 money paid to travel by bus, taxi, etc. ADJECTIVE ▪ expensive, high ▪ cheap, low ▪ adult (esp. BrE), full, normal … Collocations dictionary
Fare — A fare is the fee paid by a traveler allowing him or her to make use of a public transport system: rail, bus, taxi, etc. In the case of air transport, the term airfare is often used.UsesThe fare paid is a contribution to the operational costs of… … Wikipedia
