-
1 pròprio
1. agg 1) собствен, свой: nome pròprio собствено име; 2) присъщ, свойствен: mi ha ricevuto con l'allegria che gli и propria посрещна ме с присъщата му веселост; 3) наистина, действително: non ho pròprio voglia di uscire наистина нямам желание да излизам; non so pròprio cosa fare наистина не знам какво да правя; 2. avv наистина, действително: и stato pròprio bello наистина беше хубаво; Ќ pròprio cosм точно така; amor pròprio честолюбие. -
2 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност.
См. также в других словарях:
fare — fà·re v.tr. e intr., s.m. FO I. v.tr. I 1a. compiere, eseguire: fare un gesto, un passo; fare una risata, un viaggio; fare un sogno; unito a sostantivi forma costrutti verbali: fare compere, acquisti; fare colazione, merenda; fare la doccia, fare … Dizionario italiano
bello — bèl·lo agg., s.m. FO I. agg. I 1a. di qcs., che ha un aspetto gradevole: una bella casa, un bel paesaggio, un bel vestito; che corrisponde a canoni estetici o artistici: bel libro, bella musica, bello stile Sinonimi: ameno, delizioso, gradevole,… … Dizionario italiano
fare — A v. tr. 1. (assol.) agire, operare, adoperarsi, affaticarsi, applicarsi, lavorare CONTR. oziare, riposare, poltrire, bighellonare, stare con le mani in mano, stare in panciolle □ omettere 2. (un edificio, un impianto, ecc.) creare, erigere,… … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
bello — {{hw}}{{bello}}{{/hw}}A agg. ‹Bello si tronca in bel davanti a consonante: un bel gatto , bel tempo , che bel tipo ; rimane però bello davanti a s impura , z , x , gn , ps e (ma non sempre) pn : bello scrittoio , bello stivale , bello… … Enciclopedia di italiano
fare — fare1 s.m. [uso sost. di fare ], solo al sing. 1. (non com.) [cosa o insieme di cose che occorre eseguire: ci vorrà un bel f. per calmarlo ] ▶◀ da farsi, daffare, fatica, impegno. 2. [modo di comportarsi, di agire: ha un f. che non mi piace ]… … Enciclopedia Italiana
rimbellire — [der. di imbellire, col pref. r(i ) ] (io rimbellisco, tu rimbellisci, ecc.), fam. ■ v. tr. [fare, rendere più bello: questa foto ti rimbellisce ] ▶◀ abbellire, (non com.) aggraziare, fare più bello. ◀▶ abbruttire, (non com.) disabbellire,… … Enciclopedia Italiana
bellino — 1bel·lì·no s.m. TS agr. vitigno, spec. piemontese, che produce uva da tavola dagli acini neri di grosse dimensioni {{line}} {{/line}} DATA: 1955. ETIMO: da Bellino, nome di un comune in provincia di Cuneo. 2bel·lì·no agg. 1. dim. → bello 2. BU… … Dizionario italiano
adornare — {{hw}}{{adornare}}{{/hw}}A v. tr. (io adorno ) Fare più bello. B v. rifl. Farsi bello, vestirsi con cura … Enciclopedia di italiano
comandare — v. tr. [lat. commandare, der. di mandare affidare, raccomandare, comandare , col pref. con (lat. class. commendare )]. 1. [dare l ordine di fare qualcosa, per lo più con prop. completiva esplicita o implicita e il dativo della persona a cui si… … Enciclopedia Italiana
gallo — gallo1 agg. [dal lat. Gallus ]. 1. (stor.) [della Gallia o dei Galli] ▶◀ [➨ gallico (1)]. 2. (estens., lett.) [della Francia] ▶◀ [➨ gallico (2)]. gallo2 s.m. [lat … Enciclopedia Italiana
spadroneggiare — v. intr. [der. di padrone, col pref. s (nel sign. 5)] (io spadronéggio, ecc.; aus. avere ). [comportarsi da padrone senza averne il diritto: s. in casa d altri ] ▶◀ comandare, (fam.) dettare legge, (fam.) fare e disfare, (fam.) fare il bello e il … Enciclopedia Italiana
