-
1 famille
f. (lat. familia, de familis "serviteur") 1. семейство; chef de famille глава на семейство; 2. домочадие; élever sa famille отглеждам домочадието си; 3. род; la famille royale кралският род; 4. група, гнездо; famille de mots думи от един и същ корен; 5. loc.adv. en famille семейно. Ќ les deux cents familles фамилиите, които са икономически силни. -
2 belle-famille
f. (de belle, fém., de beau, terme d'affection, et famille) семейство на единия от съпрузите от гледна точка на другия. -
3 sous-famille
f. (de sous- et famille) подсемейство. -
4 en famille
{ɔŋfæ'mi:}
adv фp. у дома, в семеен кръг* * *{ъnfa'mi:} adv фp. у дома, в семеен кръг.* * *adv фp. у дома, в семеен кръг -
5 nom
m. (lat. nomen) 1. грам. съществително име; nom commun нарицателно име; nom propre съществително собствено име; 2. име; название; фамилия; petit nom малко, собствено име; nom de famille фамилно име; nom de plume псевдоним; nom commercial название на фирма на търговец, производител и др.; noms de lieux названия на местности; noms de rues имена на улици; 3. знатен род, знатност; une famille de nom знатна фамилия; 4. loc. prép. au nom de в името на. Ќ nom de nom! nom de...! nom de Dieu! да те вземат дяволите! nom а rallonge, а tiroirs, qui se dévisse име на благородник; se faire un nom ставам известен; traiter qqn. de tous les noms обиждам, ругая някого. -
6 père
m. (lat. pater, -tris) 1. баща; père de famille глава на семейство; en bon père de famille умно, разумно; 2. отец (за духовник); père spirituel изповедник; les pères de l'Eglise светите отци; père abbé управник на манастирска обител; 3. бай, чичо, дядо; 4. прен. баща, основател, създател; предшественик; 5. loc. adv. de père en fils от баща на син ( от поколение на поколение). Ќ père Noël Дядо Мраз (Дядо Коледа); tel père, tel fils какъвто бащата, такъв и синът; le père aux écus много богат човек; contenter tout le monde et son père доставям удоволствие на всички; ton père n'est pas vitrier не си прозрачен ( когато някой пречи на друг да вижда). -
7 adoptif,
ve adj. (lat. adoptivus) 1. осиновителен, който осиновява; famille adoptif,ve семейство, което осиновява; 2. осиновен; fils adoptif, осиновен син. Ќ patrie adoptif,ve второ отечество. -
8 aisé,
e adj. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. лек, лесен; 2. удобен, широк; 3. заможен, състоятелен; une famille aisé,e заможно семейство; 4. естествен, непринуден, приятен. Ќ avoir l'esprit aisé, съобразителен съм, имам жив ум. Ќ Ant. difficile, malaisé, gêné, embarrassé. -
9 appartenir
(а) v.intr. (bas lat. adpertinere "être attenant") 1. принадлежа; част от нещо съм, съставлявам; appartenir а une vieille famille принадлежа на, част съм от стар род; 2. отнасям се до, във връзка съм с; 3. impers. il appartient пада се, подобава, подхожда; 4. ост. под властта съм на (за роби и др.); 5. s'appartenir принадлежа на себе си, не съм подвластен на никого. -
10 bijou
m. (breton bizou "anneau", de biz "doigt") (pl. bijoux) скъпоценност, скъпоценен предмет, бижу; un bijou d'architecture архитектурно бижу, шедьовър. Ќ bijoux de famille семейните бижута; разг. пенис и тестиси. -
11 bourse2
f. (hôtel de la famille Van der Burse, а Bruges) 1. борса; bourse2 de marchandises стокова борса; bourse2 de commerce търговска (стокова) борса; cours de bourse2 борсови котировки; la Bourse a monté борсовите котировки се покачиха; 2. bourse2 de l'emploi трудова борса; bourse2 des valeurs фондова борса. -
12 carabin
m. (p.-к. de escarrabin, mot du Midi, de la famille de escarbot "nécrophore", par métaph.) разг., ост. студент-медик. -
13 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
14 clan
m. (angl. clan, gaélique clann "famille") 1. племе; 2. задруга; 3. клан, клика, котерия; 4. шотландско или ирландско племе, съставено от няколко рода. Ќ esprit de clan котерийност. -
15 condé
m. (o. i., probabl. de la même famille que compte) 1. разрешение за извършване на незаконна дейност, дадено от полицията, в замяна на някои услуги; 2. полицейски комисар. -
16 descendre
v. (lat. descendere) I. v.intr. 1. слизам; descendre lentement слизам бавно; 2. спускам се; descendre au fond du puits скускам се на дъното на кладенеца; 3. прен. впускам се; descendre dans le détail впускам се в детайли; 4. отсядам; descendre chez des parents отсядам при роднини; 5. достигам; стигам; descendre jusqu'а la familiarité стигам до фамилиарност; 6. понижавам; спадам; 7. напускам, свален съм; 8. произлизам, произхождам; descendre d'une ancienne famille произхождам от стар род; 9. завземам, завладявам; les Lombards descendirent en Italie ломбардите завзели Италия; 10. обискирам, правя обиск; la police est descendue dans cet hôtel полицията обискира този хотел; II. v.tr. 1. слизам; descendre un escalier слизам по стълбата; 2. спускам, смъквам, свалям; descendre des meubles d'un camion свалям мебели от камиона; 3. стоварвам; 4. разг. повалям, убивам; descendre dans la rue отивам на митинг; descendre au tombeau умирам; descendre en ville отивам в града; descendre а une bassesse унижавам се; les prix descendent цените спадат. Ќ Ant. monter, grimper; dresser (se), s'élever, hausser. -
17 enfant
m.,f. (lat. infans "qui ne parle pas") 1. дете, момче, момиче, син, дъщеря; enfant trouvé подхвърлено дете; enfant de chњur дете, което пее в черковния хор или прислужва на свещеника; enfant naturel незаконнородено дете; enfant prodigue блуден син; un enfant unique единствено дете; un enfant légitime законно дете; un enfant adoptif осиновено дете; un enfant incestueux дете от кръвосмешение; 2. рожба; mon cher enfant! моя скъпа рожбо! 3. новак, неопитен човек; 4. прен. плод, резултат; 5. гражданин; 6. ист. син, внук на френски владетел; les enfants de France синовете и внуците на френските владетели; 7. потомък; les enfants d'Adam потомците на Адам; 8. разг. мой мили, драги; 9. в съчет. enfants trouvés детски приют за подхвърлени деца; un bon enfant добродушен, наивен човек; un air bon enfant добродушен вид. Ќ faire l'enfant вдетинявам се, правя се на наивен; enfants de Marie католическо братство на млади девойки, дали обет на Дева Мария; une enfant de Marie прен. младо, невинно момиче; enfant de troupe дете, родено и отгледано в казарма; enfant de Bacchus пияница; enfant de famille дете в богато семейство; heureux comme un enfant légitime много щастлив. -
18 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
19 entretenir
v.tr. (de entre- et tenir) 1. поддържам, държа; entretenir un feu поддържам огън; entretenir une liaison поддържам връзка; 2. издържам, поддържам, изхранвам; entretenir une correspondance поддържам кореспонденция; entretenir une famille изхранвам семейство; 3. залъгвам; 4. говоря, разговарям; s'entretenir 1. поддържам се; 2. разговарям се. -
20 familistère
m. (de famille, d'apr. phalanstère) търговска кооперация във Франция, където се продават много евтини стоки.
См. также в других словарях:
FAMILLE — L’ÉTYMOLOGIE et les avatars sémantiques du mot «famille» témoignent eux mêmes de la variabilité historique de l’institution qu’il peut désigner. Là où il apparaît, à Rome, il ne correspond pas à ce que nous appelons aujourd’hui de ce nom, c’est à … Encyclopédie Universelle
famille — FAMILLE. s. f. Toutes les personnes qui vivent dans une mesme maison, sous un mesme chef. En ce sens il n est guere en usage que dans les phrases suivantes. Chef de famille. avoir une grande famille à nourrir. Famille, se prend dans un sens plus… … Dictionnaire de l'Académie française
FAMILLE — s. f. coll. Toutes les personnes d un même sang, comme enfants, frères, neveux, etc. C est un homme qui chérit sa famille. Il vit bien avec sa famille. Sa famille est très nombreuse. La famille royale. Réunir sa famille. Il était le chef de la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Famille — Pour les articles homonymes, voir Famille (homonymie) … Wikipédia en Français
famille — (fa mi ll , ll mouillées, et non fa mi ye) s. f. 1° Chez les Romains, réunion de serviteurs, d esclaves appartenant à un seul individu ou attachés à un service public ; c est le sens primitif. 2° Par suite il se dit de toutes les personnes,… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
FAMILLE — n. f. Ensemble de personnes unies par le sang ou l’alliance. C’est un homme qui chérit sa famille. Il vit bien avec sa famille. Une famille nombreuse. La famille royale. Réunir sa famille. Chef de famille. Tous les membres de la famille. La… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
famille — nf. FAMILYE (Albanais.001, Annecy, Montagny Bozel, Saxel), familyi (Peisey), famelye (Aix.017b, Arvillard, Doucy Bauges, Giettaz, Lanslevillard, Notre Dame Be.214b), famèlye (017a,214a, Chambéry, St Nicolas Cha.), fameûlyi (St Martin Porte) ||… … Dictionnaire Français-Savoyard
Famille — O. HENRY (William Sydney Porter, dit) Bio express : Écrivain américain (1862 1910) «L amour, le travail, la famille, la religion, l art, le patriotisme sont des mots vides de tout sens pour qui meurt de faim.» Source : Le… … Dictionnaire des citations politiques
famille — La Famille, et race, Familia, Gens. Une famille fort renommée et bien riche, Luculenta familia. Ancienne famille et bien estimée, Vetus et honorata familia. De cette famille, Ex hac familia. Il est de nostre famille, Noster est. Qui est d une… … Thresor de la langue françoyse
famille — [fa mi:] noun Chinese enamelled porcelain of particular periods in the 17th and 18th centuries with a specified predominant colour: famille jaune ʒəʊn (yellow), famille noire nwα: (black), famille rose rəʊz (red), famille verte vɛ:t (green).… … English new terms dictionary
famille — n. a Chinese enamelled porcelain with a predominant colour: (famille jaune) yellow, (famille noire) black, (famille rose) red, (famille verte) green. Etymology: F, = family … Useful english dictionary
