-
1 faltar
intr 1) липсвам; недостигам; 2) свършвам се (нещо); 3) греша, сбърквам; 4) не улучвам (при стрелба); 5) изневерявам, отстъпвам от, не съответствам; 6) пропускам; правя засечка, не действам добре; 7) не отивам на среща; отсъствам; 8) остава още определено време; остава да се донаправи още нещо; 9) не съм на мястото си (за вещ); не съм си вкъщи или където трябва да бъда; Ўeso faltaba (faltaría)! Ўno faltaba (faltaría) màs! само това оставаше (липсваше)! как ли не!; faltar poco para algo малко не достига, остава още малко; faltar a su palabra не удържам на думата си; faltar a una persona не изпитвам уважение към някого; sin faltar una coma точно. -
2 escuela
f 1) училище; 2) школа (течение в литературата, изкуствата и пр.); 3) учене, учение; 4) метод на преподаване, школа; 5) съвкупност от учители и ученици в едно училище; 6) авторова система и доктрина; 7) прен. училище, школа в живота; faltar a la escuela не ходя на училище, бягам от час; frecuentar (asistir a) la escuela ходя на училище; no tener escuela разг. нямам часове. -
3 hebilla
f тока, катарама; no faltar hebilla a uno o a una cosa прен., разг. нищо не му липсва, всичко си има. -
4 jota1
f 1) хота (название на буква j); 2) малка част (използва се винаги в отрицание); no entender (saber) jota1 (ni jota1; una jota1) прен., разг. не знам бъкел, абсолютен невежа съм; no ver jota1 прен., разг. имам слабо зрение или не виждам нищо; sin faltar (una) jota1 прен., разг. не липсва нищо, с най-голяма точност; ni una jota1 разг. нито капка, никак. -
5 palabra
f 1) дума, реч; de palabra на думи; conceder, dar (retirar, quitar) la palabra давам (отнемам) думата; no decir palabra не казвам гък; tomar la palabra вземам думата; 2) дума, обещание; palabra de honor честна дума; hombre de (su) palabra човек на думата си; 3) дар слово, красноречие; 4) ред, право на изказване; 5) слово; 6) pl празни приказки; 7) заклинание; 8) пасаж, текст; 9): palabra clave ключова дума; 10) воен. парола; palabra y piedra suelta no tienen vuelta прен. казана дума, хвърлен камък; gastar palabras прен. говоря на вятъра; a medias palabras adv разг. с половин уста, с недомлъвки; palabras al aire прен., разг. думи на вятъра; ahorrar palabras прен. спестявам си думите, преминавам към действие; coger la palabra прен. хващам се за думата; faltar uno a la (su) palabra не държа на думата си; gastar palabra прен. хабя си думите напразно; no hay palabra mejor que la que està por decir proverb най-добра е още неизречената дума; quitarle a uno la(s) palabra(s) de la boca прен. вземам някому думата от устата; remojar la palabra прен., разг. пийвам малко; torcer (trocar) las palabras прен. изкривявам, изопачавам думите; tratar mal de palabra a uno хуля, оскърбявам някого. -
6 promesa
f 1) обещание; faltar a una promesa не изпълнявам обещание; 2) надежда; 3) прен. знак, белег за нещо добро. -
7 rabo
m 1) опашка; 2) дръжка на лист; плод; 3) прен., разг. край, завършек; 4) прен., разг. карнавална шега; 5) вулг. мъжки полов член; 6) опашката на бик като награда за тореадора; rabo del ojo прен. ъгълчето на окото; rabos de gallo прен. лек бял облак; de rabo a cabo от начало до край; volver(se) de rabo прен., разг. обръщам се с краката нагоре (за план, намерение); faltar aún el rabo por desollar прен., разг. не всичко е завършено, остава още много до края; aún le ha de sudar el rabo прен., разг. тепърва има да се поти и под опашката; ir con el rabo entre piernas прен. подвивам опашка; ir uno al rabo de otro прен., разг. вървя все по петите на някого. -
8 sí2
1. adv да; 2. m съгласие; sí2 tal разбира се; por sí2 o por no за всеки случай; Ўa que sí2! я да видим (в спор); porque sí2 ами така, защото искам, от каприз; sin faltar un sí2 ni un no прен. точно, без да липсва нищо. -
9 verdad
f 1) истина; 2) правдивост, искреност; 3) правдоподобност; 4) твърдост, неизменност; 5) реалност, действителност; 6) pl откровено мнение, укор; verdad es como puños разг. очевидна истина; a decir verdad; a la verdad наистина, действително; de verdad наистина; decir cuatro verdads прен. казвам истината в очите; a mala verdad с измама, лъжливо; bien es verdad que истина е, че; faltar uno a la verdad лъжа, не казвам истината; їverdad? нали?, така ли?
См. также в других словарях:
faltar — 1. En todas sus acepciones (‘no existir o no estar presente en un lugar’, ‘tener que transcurrir el tiempo que se indica para que se realice algo’, ‘hacer falta’, ‘tratar a alguien de modo ofensivo’ y ‘no cumplir con lo debido’) es intransitivo,… … Diccionario panhispánico de dudas
faltar — verbo intransitivo 1. No haber (una cosa): Falta el postre. No falta nada, ya está todo aquí. 2. Haber menos de lo necesario o menos de lo que debe haber de (una cosa): Falta nata para uno. Nos faltarán lápices, porque no tenemos bastantes para… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
faltar — Se conjuga como: amar Infinitivo: Gerundio: Participio: faltar faltando faltado Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional me, te, le, os, o les me, te, le, nos, os, o les me, te, le, nos, os, o les te, le, nos, os, o les… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
faltar — (De falta). 1. intr. Dicho de una cualidad o de una circunstancia: No existir en lo que debiera tenerla. 2. Consumirse, acabar, fallecer. 3. fallar (ǁ no responder como se espera). 4. No acudir a una cita u obligación. 5. Dicho de una persona o… … Diccionario de la lengua española
faltar — a faltou à reunião … Dicionario dos verbos portugueses
faltar — v. intr. 1. Não haver (o que é preciso); haver falta (de alguma coisa). 2. Ser preciso. 3. Não comparecer; não chegar. 4. Haver de menos. 5. Gastar se, acabar se. 6. Deixar de cumprir. 7. Delinquir, pecar. 8. Desamparar. 9. Ausentar se (de algum… … Dicionário da Língua Portuguesa
faltar — (Derivado de falta.) ► verbo intransitivo 1 No haber o no tener una cosa necesaria o útil: ■ faltan medicamentos. SINÓNIMO carecer 2 Morir, dejar de existir una persona. 3 Estar ausente: ■ faltaban muchos participantes. 4 No presentarse o no… … Enciclopedia Universal
faltar — v intr (Se conjuga como amar) 1 No haber una cosa que se necesita o desea, no tener una cosa lo que debe o se espera que tenga: faltar luz, faltar leche, faltarle agua a la tierra, faltarle un botón a un saco 2 Haber menos de algo: faltar dinero… … Español en México
faltar — {{＃}}{{LM F17362}}{{〓}} {{ConjF17362}}{{＼}}CONJUGACIÓN{{／}}{{SynF17810}} {{［}}faltar{{］}} ‹fal·tar› {{《}}▍ v.{{》}} {{＜}}1{{＞}} No existir donde sería necesario, o haber menos de lo que debiera: • Desde que te fuiste, en esta casa falta… … Diccionario de uso del español actual con sinónimos y antónimos
faltar — intransitivo y pronominal 1) carecer*, necesitar, hacer falta*, adolecer de, escasear. ≠ sobrar. «Cuando digo ‘me falta dinero’, doy a entender que no tengo todo el que tenía. Cuando digo ‘me hace falta dinero’, quiero decir que no tengo todo el… … Diccionario de sinónimos y antónimos
faltar — v. ofender, insultar. ❙ « Ladrón que roba al ladrón... Oiga, no es necesario faltar.» Mariano Sánchez, Car ne fresca. ❙ «Conversación educada y correcta, pero crispada. Sin faltarnos, sin levantarnos la voz...» María Antonia Valls, Tres relatos… … Diccionario del Argot "El Sohez"
