-
1 ennemi,
e m.,f. (lat. inimicus) 1. враг, неприятел, противник; se faire des ennemi,s навличам си врагове; 2. противник, враг; être l'ennemi, de qqch. противник съм на нещо; ennemi, du tabac противник на пушенето; 3. вредно нещо; 4. adj. противников, вражески, неприятелски, враждуващ; l'armee ennemi,e вражеската армия. Ќ c'est autant de pris sur l'ennemi, това е добре дошло ( и това е печалба). -
2 passage
m. (de passer) 1. преминаване, преливане; преплуване; 2. минаване; attendre qqn. au passage чакам някого да мине; être de passage минавам (отбивам се) на път за друго място; oiseau de passage прелетна птица; 3. път; se faire (s'ouvrir, se frayer) un passage пробивам си, правя си път да мина; 4. преход, преминаване; смяна; 5. пасаж, място, откъс, цитат (в литературно произведение); 6. покрита улица, улица само за пешеходци; пасаж; 7. прелез, място за минаване; passage а niveau железопътен прелез; passage clouté означено място на улицата за преминаване на пешеходци; passage souterrain тунел под път; 8. мимолетно, скоропреходно нещо; 9. техн. обработка (на кожи, платове и др.); 10. такса, която се плаща при преминаване на път. Ќ passage а tabac разг. пребиване, биене до смърт (в участък, при разпит в полицията); livrer passage давам изход; examen de passage изпит за преминаване в по-горен клас. -
3 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer.
См. также в других словарях:
Faire un tabac — ● Faire un tabac avoir un grand succès … Encyclopédie Universelle
faire\ un\ tabac — Obtenir un succès éclatant, une réussite complète. • Avec ce produit, tu le commercialises, tu fais un tabac. • Hier soir le groupe country a fait un tabac à Nice! Ils ont eu dix rappels … Le petit dico du grand français familier
TABAC — Pendant quatre siècles, on a fumé comme on buvait du café: par goût, par plaisir et comme un luxe. De plus en plus on fume maintenant, non plus parce que l’on aime fumer, mais plutôt parce que l’on n’aime pas ne pas fumer. La nature du produit a… … Encyclopédie Universelle
Tabac (homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Tabac (homonymie) », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Le terme « tabac »… … Wikipédia en Français
tabac — n.m. Se dit pour bureau de tabac. / Passer à tabac, malmener, rouer de coups ; tabasser. / Coup de tabac, gros temps en mer. / Faire un tabac, remporter un succès immédiat (spect.). / C est le même tabac, c est la même chose … Dictionnaire du Français argotique et populaire
tabac — m faire un tabac … Le petit dico du grand français familier
TABAC — Tabac, subst. masc., mot étranger. On donna ce nom, en 1560, à cette herbe découverte dans l île de Tabago. Les naturels de la Floride la nommaient petun; elle eut en France le nom de nicotiane , d herbe à la reine, et divers autres noms. Il… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Tabac — Pour les articles homonymes, voir Tabac (homonymie). Du tabac et une balance au musée de la vie bourguignonne, Dijon Le tabac est un produit manufacturé élaboré à partir de … Wikipédia en Français
tabac — (ta ba ; au plur. des ta bâ ; le c se lie : du ta ba k à priser) s. m. 1° Genre de la famille des solanées. Nom vulgaire et spécifique de la nicotiane tabac (solanées), servant aussi à désigner quelques autres espèces, telle que la nicotiane … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Tabac rustique — Nicotiana rustica … Wikipédia en Français
Tabac commun — Nicotiana tabacum Pour les articles homonymes, voir Tabac (homonymie) … Wikipédia en Français
