-
1 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
2 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
3 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
4 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
5 époque
f. (du gr. epokhe "point d'arrêt") 1. епоха; 2. време. Ќ faire époque създавам епоха, оставям трайни следи (в литературата, историята, науката, изкуствата); La Belle Epoque годините около 1900 г., за които бил характерен лек, безгрижен живот. -
6 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
7 mort,
e adj. (lat. pop. °mortus) 1. мъртъв, умрял; il est mort, depuis longtemps той е мъртъв отдавна; 2. лишен от живот, от дейност; мъртъв; 3. който вече не се говори, мъртъв (за език); 4. увяхнал (за растение); 5. m., f. мъртвец, покойник; le royaume des morts царството на мъртвите; 6. m. играч, изключен от играта; изгорял ( при някои игри на карти). Ќ être plus mort, que vif много съм уплашен, умирам от страх; faire le mort, оставам пасивен; nature mort,e худ. натюрморт; њuvres mort,es части на кораб на плавателната линия; papier mort, необгербван документ; point mort, техн. мъртва точка; temps mort, техн. мъртво време. -
8 ventre
m. (lat. venter "estomac") 1. корем; dormir sur le ventre спя по корем; avoir mal au ventre боли ме стомахът; 2. тумбеста част (на шише, ваза и др.); 3. ост. черва, вътрешности; 4. издута част на тялото на кораб; 5. техн. издуване, измятане; 6. физ. момент, в който амплитудата на вибрация е максимална. Ќ ne songer qu'а son ventre мисля само за корема си, за ядене; а plat ventre по корем, пълзешката; courir ventre а terre бягам с извънредна бързина; а ventre déboutonné прекалено много, с всички сили; avoir du cњur au ventre много съм храбър; avoir les yeux plus grands que le ventre сипвам си повече ядене, отколкото мога да изям, ненаситен съм; curateur au ventre юр. настойник на дете, което е още в утробата; ventre affamé n'a point d'oreilles посл. гладна мечка хоро не играе; se mettre а plat ventre devant qqn. унижавам се пред някого (поради личен интерес); ventre mou слабо място, слаба точка на нещо; prendre du ventre пускам шкембе; avoir le ventre creux гладен съм, коремът ми е празен; se remplir le ventre ям, пия; faire mal au ventre а qqn. много съм неприятен на някого; ça me fait mal au ventre това ме отвращава.
См. также в других словарях:
Faire le point — ● Faire le point déterminer, au moyen d observations et de calculs, la position géographique d un navire ou d un avion ; prendre une connaissance précise d une situation donnée … Encyclopédie Universelle
Faire un point — ● Faire un point au jeu de billard, réussir un carambolage … Encyclopédie Universelle
Faire un point — Navigation côtière La navigation côtière rassemble l ensemble des méthodes de navigation maritime utilisées lorsqu un navire navigue en vue de terre, et venant du large, après avoir atterri. La navigation côtière est une navigation relative où l… … Wikipédia en Français
Faire un point à quelque chose — ● Faire un point à quelque chose le raccommoder sommairement … Encyclopédie Universelle
point — 1. (poin ; le t se lie : un poin t important ; au pluriel, l s se lie : des points z importants) s. m. 1° Douleur qui point, qui pique. 2° Piqûre que l on fait dans l étoffe avec une aiguille enfilée d un fil. 3° Nom donné à certains… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Point Central — est un des lieux principaux de la série de bande dessinée Valérian et Laureline créée par Pierre Christin, scénariste, Jean Claude Mézières, dessinateur et Evelyne Tran Lê, coloriste. Il s agit d une gigantesque station spatiale composite où… … Wikipédia en Français
point — 1. point [ pwɛ̃ ] n. m. • 1175 « endroit, moment »; lat. punctum « piqûre », de pungere → poindre I ♦ A ♦ Portion de l espace déterminée avec précision. 1 ♦ Endroit, lieu. En divers, en plusieurs points. « il relevait la tête et fixait son regard … Encyclopédie Universelle
POINT — n. m. Action de piquer dans un tissu avec une aiguille enfilée ou Résultat de cette action. Il n’y a qu’un point ou deux à faire pour recoudre cela. Faire un point d’ourlet. Faire un point à une chemise qui est décousue. Il se dit aussi de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
POINT — s. m. Piqûre qui se fait dans de l étoffe avec une aiguille enfilée de soie, de laine, de fil, etc. Il n y a qu un point ou deux à faire pour recoudre cela. Faire un point d aiguille. Faire un point à une chemise qui est décousue. Il se dit… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIRE — v. tr. Créer, produire. Dieu a fait le ciel et la terre. Dieu a fait l’homme à son image. La nature est admirable dans tout ce qu’elle fait. Fam., Tous les jours que Dieu fait, Chaque jour. Cet enfant fait ses dents, Les dents lui viennent. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
point — I. Point. s. m. Picqueure qui se fait dans de l estoffe avec une aiguille enfilée de soye, de laine, de fil, &c. Il n y a qu un point ou deux à faire pour recoudre cela. faire un point d aiguille. En parlant d ouvrages de tapisserie à l aiguille … Dictionnaire de l'Académie française
