-
1 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
2 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
3 taire
v.tr. (du lat. tacere) премълчавам, скривам; taire la vérité премълчавам истината; taire son chagrin скривам мъката си; se taire 1. мълча; млъквам; 2. премълчавам, прикривам; 3. пазя мълчание, замлъквам, притихвам. Ќ faire taire карам някого да мълчи, запушвам му устата; taire sa langue (sa gueule) мълча.
См. также в других словарях:
Faire la gueule — ● Faire la gueule bouder, avoir l air mécontent, morose … Encyclopédie Universelle
faire\ la\ gueule — Bouder, prendre un air maussade, marquer silencieusement sa réprobation, son hostilité. • Denise, si tu la préviens pas de ton arrivée, elle fait la gueule. • Réponds moi! Tu fais la gueule ou quoi? • Depuis qu’il m’a abîmé mon vélo, je lui fais… … Le petit dico du grand français familier
gueule — [ gɶl ] n. f. • goule XIe; gola 980; lat. gula « gosier, bouche » I ♦ Bouche (de certains animaux, surtout carnassiers). La gueule d un chien, d un brochet, d un reptile. « les crocodiles et les requins qui passent entre deux eaux la gueule… … Encyclopédie Universelle
gueule — n.f. Visage. Avoir une bonne gueule, ou une sale gueule, être sympathique, ou antipathique. Gueule de raie, gueule à chier dessus, visage antipathique. Gueule de vache, personnage brutal et autoritaire. Gueule d amour, séducteur. Faire la gueule … Dictionnaire du Français argotique et populaire
gueule — f Le visage. Mot familier dur, voire agressif. • Qu’est ce qu’elle a ma gueule? Elle te plaît pas ma gueule? • – Tu as une sale gueule, qu’est ce qui se passe? – Rien, j’ai pris un coup de vieux. casser la gueule se casser la gueule faire la… … Le petit dico du grand français familier
faire\ la\ tête — Forme adoucie, polie , de faire la gueule . • Rosine me fait la tête depuis ce matin! … Le petit dico du grand français familier
gueule-de-loup — [ gɶldəlu ] n. f. • 1809; de gueule et loup 1 ♦ Muflier des jardins. Des gueules de loup. 2 ♦ Techn. Tuyau coudé monté sur pivot au sommet d une cheminée. 3 ♦ Archit. Assemblage de deux pièces par une surface courbe. Partie courbe d une cimaise,… … Encyclopédie Universelle
Gueule De Bois — La gueule de bois ou veisalgie est un effet secondaire de l absorption excessive de boisson alcoolisée. Elle apparait 6 à 8 h après la consommation d’alcool, lorsque l’alcoolémie diminue, et elle atteint un maximum lorsque l’alcoolémie redevient… … Wikipédia en Français
Gueule d'ange — est un film français réalisé par Marcel Blistène en 1955. Sommaire 1 Résumé 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Lien externe … Wikipédia en Français
faire-part — [ fɛrpar ] n. m. inv. • 1830; de 1. faire et part ♦ Lettre imprimée qui annonce une nouvelle ayant trait à la vie civile. Envoyer un faire part, des faire part. Faire part de mariage, de décès (bordé de noir ou de gris). Cette annonce tient lieu… … Encyclopédie Universelle
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
