-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
2 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо. -
3 faillite
f. (it. fallito, de fallire "manquer") 1. търг. банкрут, фалит, фалиране; несъстоятелност; faire faillite фалирам; être en faillite в несъстоятелност съм; 2. прен. провал, пропадане (на план и др.). -
4 faute
f. (lat. pop. °fallita, p. p. de fallere "action de faillir, de manquer") 1. грешка, недостатък; commettre, faire une faute допускам грешка; 2. вина; avouer sa faute признавам вината си; c'est sa faute негова е вината; 3. липса, нужда; avoir faute de tout всичко ми липсва; 4. прегрешение, грях; lourde faute grossière тежко прегрешение; 5. loc. adv. sans faute на всяка цена, непременно, сигурно; 6. loc. prép. faute de по липса на; faute d'argent поради недостиг, липса на пари; aller а la faute изневерявам; faute avouée est а demi pardonnée признат грях е наполовина грях. Ќ en faute сгрешил, нарушил; faute de quoi в противен случай; tomber en faute изпадам в грешка. -
5 usage
m. (du lat. usus "us") 1. обичай; c'est un usage ancien това е стар обичай; c'est l'usage обичаят е такъв; usages locaux местни обичаи; 2. употребяване; ползване; употреба; l'usage immodéré de l'alcool неумерената употреба на алкохол; le bon usage des richesses доброто използване на богатствата; l'usage de la force използването на сила; faire usage de служа си със; avoir l'usage de мога да си служа с; mot en usage dans la langue дума, която се употребява в езика; 3. език, говор; l'usage courant говоримият език; l'usage littéraire литературният език; 4. прието нещо, навик, привичка; les usages d'une famille навиците на семейство; c'est contraire aux usages това е противно на общоприетото; comme il est d'usage както е прието; il avait l'usage de ост. той имаше навик да; 5. добри маниери, възпитание; manquer d'usage липсва ми възпитание; 6. юр. използване на имот, който е собственост на друг; avoir l'usage d'un bien използвам имот, който не ми принадлежи; 7. loc. prép. а l'usage de предназначен, определен за. Ќ Ant. désuétude, non-usage.
См. также в других словарях:
manquer — [ mɑ̃ke ] v. <conjug. : 1> • 1398; it. mancare, lat. mancus « manchot, défectueux » I ♦ V. intr. 1 ♦ Ne pas être, lorsqu il le faudrait; être absent, faire défaut. Ce produit manque en magasin. « Des denrées qui manquaient sur le marché »… … Encyclopédie Universelle
manquer — MANQUER. v. n. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. n avez vous jamais manqué? On dit, qu Une arme à feu manque, pour dire, qu Elle ne prend pas feu, ou qu elle manque à tirer. Ses deux pistolets… … Dictionnaire de l'Académie française
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — FAIRE. v.a. Ce Verbe est d une si grande estenduë, que pour en marquer tous les sens, & tous les emplois, il faudroit faire presqu autant d articles, qu il y a de termes dans la Langue, avec lesquels il se joint. On ne s est proposé icy, que de… … Dictionnaire de l'Académie française
Manquer à ses devoirs — Faire son mari cocu ce qui est le seul devoir auquel les femmes ne manquent jamais. Si vous aviez un peu de vertu dans l’âme, vous sentiriez aussi ce qu’il en coûte à une femme bien née pour manquer à ses devoirs et faire un pas comme… … Dictionnaire Érotique moderne
Faire défaut — ● Faire défaut manquer : Ce n est pas l intelligence qui lui fait défaut … Encyclopédie Universelle
Faire faux bond à quelqu'un — ● Faire faux bond à quelqu un manquer à un engagement pris à son égard … Encyclopédie Universelle
manquer — (man ké), je manquais, nous manquions, vous manquiez ; que je manque, que nous manquions, que vous manquiez, v. a. 1° Ne pas atteindre ce qu on voulait atteindre, ne pas accomplir ce qu on voulait accomplir (le sens primitif du bas latin… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MANQUER — v. intr. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. N’avez vous jamais manqué? Il a vieilli dans ce sens, mais on dit encore en parlant des Armes à feu, lorsqu’on veut tirer et que le coup ne part pas, Son… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
MANQUER — v. n. Faillir, tomber en faute. Tous les hommes peuvent manquer, sont sujets à manquer. N avez vous jamais manqué ? Il se dit, à peu près dans le même sens, en parlant Des armes à feu, lorsqu on veut tirer et que le coup ne part pas. Ses deux… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
manquer — vi. /vt. msf., louper, rater, ne pas attraper (un train...), ne pas atteindre (une cible...), ne pas réussir ; faire défaut : MANKÂ (Aillon J., Aix, Albanais.001, Annecy.003, Arvillard.228b, Billième, Chambéry, Cohennoz, Compôte Bauges, Cordon,… … Dictionnaire Français-Savoyard
