-
1 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
2 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur.
См. также в других словарях:
SERRE — Dans son sens le plus large, une serre désigne un dispositif établi pour modifier à moindres frais l’action des facteurs naturels et l’adapter au mieux aux besoins des plantes. Par sa présence, la serre crée, à partir du milieu naturel, un milieu … Encyclopédie Universelle
serre-file — [ sɛrfil ] n. m. • 1678; de serrer et file ♦ Gradé (ou soldat) placé en surveillance derrière une troupe qui défile. Marcher en serre file. Des serre files. ♢ (1835) Navire qui est placé le dernier dans une ligne de combat, dans un convoi. ⊗ HOM … Encyclopédie Universelle
serre- — ⇒SERRE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe serrer, entrant dans la constr. de certains termes techn. A. [Corresp. à serrer I] V. serre papiers B et aussi: serre bijoux, subst. masc. inv., vx. Coffret ou cassette où l on range des… … Encyclopédie Universelle
serre-papiers — ⇒SERRE PAPIER(S), (SERRE PAPIER, SERRE PAPIERS)subst. masc. A. [Corresp. à serrer I] Vx 1. Petite pièce où l on range des papiers importants. Octave (...) pria sa cousine de lui confier la clef du serre papier où la crainte de la maladresse des… … Encyclopédie Universelle
serre-papier — ⇒SERRE PAPIER(S), (SERRE PAPIER, SERRE PAPIERS)subst. masc. A. [Corresp. à serrer I] Vx 1. Petite pièce où l on range des papiers importants. Octave (...) pria sa cousine de lui confier la clef du serre papier où la crainte de la maladresse des… … Encyclopédie Universelle
Serre — Pour les articles homonymes, voir Serre (homonymie). Pour les articles homophones, voir Cerf, Serf, Cère et Sère … Wikipédia en Français
Serre (mythologie) — Pour les articles homonymes, voir Serre (homonymie). Représentation du XIIe siècle d une serre, ressemblant ici à un dragon … Wikipédia en Français
Serre à eau de mer — La serre à eau de mer est une technologie qui permet la croissance des cultures dans les zones arides, en utilisant un serre, l eau de mer et de l énergie solaire. La technique implique le pompage de l eau de mer (ou son débit par gravitation… … Wikipédia en Français
Faire an-an — Rapport sexuel Le rapport sexuel en tant que relation humaine implique de facto plus d un individu dans un comportement dit sexuel aboutissant ou non sur une pénétration (les partenaires pouvant être de sexes identiques ou opposés). Exclue par… … Wikipédia en Français
Faire du pain — Fabrication du pain La fabrication du pain est un procédé qui permet de transformer de la farine en pain. Elle demande la maîtrise de la fermentation et de la cuisson. Sommaire 1 Historique 2 Les matières premières 2.1 Adjuvants autorisés e … Wikipédia en Français
Serre (Vaucluse) — Carpentras 44°03′21″N 5°02′56″E / 44.05583, 5.04889 … Wikipédia en Français
