-
1 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre. -
2 essence
f. (lat. philo. essentia) 1. същност, същина, същество, природа, есенция; par essence по природа; по определение; 2. бензин; essence sans plomb безоловен бензин; prendre de l'essence зареждам с бензин; faire le plein а un poste d'essence зареждам догоре от бензинова колонка; voiture en panne d'essence кола останала без бензин; 3. дестилирано масло, есенция; essence de roses розово масло; 4. вид (за дървета); essences а feuilles persistantes видове дървета с твърди листа; 5. концентрат, екстракт (на кафе, храни и др.); 6. ост. еликсир. Ќ réchaud а essence спиртник. -
3 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
4 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
5 vide
adj. et m. (lat. pop. °vocitus, de vocuus, forme archaïque du class. vacuus) 1. празен; espace vide празно пространство; vide de sens безсмислен; ensemble vide празно множество; bouteille vide празна бутилка; appartement vide празен апартамент, без мебели; 2. пуст; les rues sont vides улиците са пусти; 3. безсмислен, лишен от интерес; discussion vide безсмислена дискусия; mot vide de sens дума, лишена от смисъл; 4. гол (за повърхност, стена); 5. m. празнота, празно пространство, празнина; boucher les vides запълвам празнините; combler les vides d'un récit запълвам празнотите в разказ; 6. m. вакуум; 7. m. прен. суета, празнота; 8. loc. adv. а vide празен, без съдържание; напразно; faire le vide autour de qqn. изоставям някого, изолирам го напълно; parler dans le vide говоря напразно; faire le vide dans son esprit не мисля за нищо; regarder dans le vide гледам неопределено в празното пространство; avoir un passage а vide работя на празен ход (за двигател); ефективността ми намалява за момент (за човек, който е изморен). Ќ Ant. plein, rempli; surpeuplé; occupé; plein, plénitude. -
6 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
7 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
8 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам. -
9 saut
m. (lat. saltus) 1. скок, скачане; saut а la corde скачане на въже; saut triple троен скок; saut а la perche овчарски скок; saut en parachute парашутен скок; 2. падане; la voiture a fait un saut de 20 m dans le ravin колата направи двадесетметрово падане в пропастта; 3. водопад, каскада; 4. прен. внезапна, рязка промяна, скок; 5. ставане; au saut du lit на ставане от леглото; 6. посещение, отбиване (у някого); faire un saut chez qqn. отбивам се у някого; 7. прекъсване изпълнението на компютърна програма. Ќ de plein saut внезапно; faire le saut решавам се, определям се решително; saut de carpe нервни, гневни подскоци. Ќ Hom. sceau, seau, sot. -
10 boum!1
interj. et m. (onomat.) 1. бум! бух! дан! (звук от избухване); faire boum!1 избухвам; падам; 2. m. силен звук; голям успех, бум; être en plein boum!1 в пълен подем съм. Ќ Hom. boom. -
11 gueule
f. (lat. gula "gosier, bouche") 1. уста на звяр, риба или голямо влечуго, паст; gueule de loup уста на вълк; la gueule d'un chien уста на куче; 2. разг. човешко лице, муцуна, мутра; donner sur la gueule de qqn. удрям някого по мутрата; 3. разг. човешка уста; puer de la gueule имам лош дъх в устата; 4. разг. човек, който има висок, креслив глас; 5. прен. голям отвор, уста, вход, гърло; la gueule d'un tunnel входът на тунел; la gueule d'un canon цевта на оръдие; 6. форма, външен вид на предмет; ce chapeau a une drôle de gueule тази шапка има странна форма. Ќ être fort en gueule разг. говоря много и недискретно; faire la gueule а qqn. цупя се на някого; ferme ta gueule! разг. млъкни, затвори си устата! avoir la gueule de bois махмурлия съм; se jeter dans la gueule du loup попадам в опасност; une fine gueule гастроном; se bourrer la gueule напивам се; se payer la gueule qqn. подигравам се на някого; en prendre de plein la gueule посрещам най-лошите обиди; gueule d'amour прозвище на неустоим събразнител; une gueule cassée в. арго ранен в лицето военен инвалид; ce décor a de la gueule този декор е ефектен; fleur en gueule бот. цвят във форма на две устни. -
12 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
13 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
14 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
15 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
16 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
Faire le plein — ● Faire le plein atteindre le maximum, remplir un lieu au maximum … Encyclopédie Universelle
plein — plein, pleine [ plɛ̃, plɛn ] adj. et n. m. • 1080; lat. plenus I ♦ (Sens fort) A ♦ Qui contient toute la quantité possible. 1 ♦ (Choses) Une boîte pleine, presque pleine. ⇒ 1. rempli. La boîte n est pas pleine. Verre plein à ras bord. Valise trop … Encyclopédie Universelle
plein — plein, eine 1. (plin, plè n ) adj. 1° Qui contient tout ce qu il est capable de contenir, par opposition à vide. Une bouteille pleine de vin. • Que Rohaut vainement sèche pour concevoir Comment, tout étant plein, tout a pu se mouvoir, BOILEAU … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
PLEIN — EINE. adj. Qui contient tout ce qu il est capable de contenir. Il est opposé à Vide. Un tonneau plein de vin. Une bouteille pleine. Un verre plein. Un vase plein. Cela est si plein, qu il n y peut rien tenir de plus. Cela n est pas plein, n est… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
PLEIN, EINE — adj. Qui contient tout ce qu’il est capable de contenir; il est opposé à Vide. Un tonneau plein de vin. Une bouteille pleine. Cela est si plein, qu’il n’y peut rien tenir de plus. Cela n’est pas plein, n’est pas tout plein, n’est plein qu’à demi … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
plein — Plein, m. monosyllab. Signifie rempli, non pas à comble, ains à capacité ou mesure, Iusta plenitudine refertus, Il vient du mot Latin Plenus. Pleine, f. penac. Plena, referta, voyez Plein. Plein de grande bonté, prouësse, chevallerie, preud… … Thresor de la langue françoyse
plein — PLEIN, [pl]eine. adj. Qui contient tout ce qu il est capable de contenir. Il est opposé à Vuide. Un muid plein de vin. une bouteille pleine. un verre plein. un vase plein. cela est si plein qu il n y peut rien tenir davantage. cela n est pas… … Dictionnaire de l'Académie française
Plein-emploi — Le plein emploi est une situation d une zone donnée dont le chômage est réduit au chômage frictionnel (appelé aussi chômage de transition ou chômage incompressible : c est le chômage de faible durée existant entre l arrêt d un emploi et le… … Wikipédia en Français
plein temps (à) — [aplɛ̃tɑ̃] adj., adv. et n. m. ÉTYM. 1960; de plein, et temps; d après l angl. full time. ❖ 1 Adj. Qui est engagé pour faire une journée légale de travail (opposé à mi temps, temps partiel). || Secrétaire à plein temps. N. m. || Un plein temps :… … Encyclopédie Universelle
Faire voir la lune en plein midi — ● Faire voir la lune en plein midi abuser de la crédulité de quelqu un … Encyclopédie Universelle
