-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
2 garde1
f. (de garder) 1. охрана, охраняване, опазване, пазене; la garde1 des bagages пазенето на багажите; garde1 judiciaire отговорно съдебно пазене (на секвестирани вещи); la garde1 des détenus охраняване на задържаните; 2. закрила, надзор; prendre sous sa garde1 вземам под своя закрила; 3. караул, стража; garde1 d'honneur почетен караул; monter la garde1 стоя на стража, нося караул; разг. чакам дълго; sentinelle de garde1 караул за охрана; garde1 montante застъпващ караул; garde1 descendante отстъпващ от смяна караул; 4. гвардия, стража, охрана; garde1 nationale национална гвардия; garde1 du corps лична охрана; garde1 de nuit нощна стража; 5. празен лист, поставен между корицата и тялото на книга; 6. дръжка, предпазител (напречно поставен на дръжка на меч, кама и др.); 7. спорт. отбрана; отбранително положение; гард; 8. в съчет. corps de garde1 караул; караулно помещение; 9. езиче във вътрешността на ключалка, което пречи на друг ключ да влезе в нея; 10. корабна лебедка; 11. свободен ход на педал; la garde1 de la pédale de frein свободният ход на спирачния педал. Ќ garde1 а vous! за среща, мирно! être de garde1 дежурен съм; être sur ses garde1s нащрек съм; en garde1! защищавай се! prends garde1! prenez garde1! внимавай! внимавайте! prendre garde1 а ост. имам грижата за, обръщам внимание на; prendre garde1 de ост. избягвам да, имам грижата да не; se mettre sur ses garde1s нащрек съм; être de bonne garde1 запазвам се, консервирам се лесно (за хранителни продукти); garde1 а vue юр. арест, задържане (на заподозрян); chien de garde1 куче за охрана; être en garde1 contre qqn. не се доверявам на някого, наблюдавам с подозрение някого; mise en garde1 предупреждение, предупреждаване, алармиране; n'avoir garde1 de faire qqch. нямам никакво намерение да правя нещо; se donner garde1 de ост. избягвам да; plaisanterie de corps de garde1 груба, дебелашка шега; s'enferrer jusqu'а la garde1 оплитам се напълно в неясна ситуация.
См. также в других словарях:
frein — [ frɛ̃ ] n. m. • 1080; lat. frenum I ♦ 1 ♦ Vx Mors (du cheval). Mod. Loc. fig. RONGER SON FREIN (comme un cheval impatient) :contenir difficilement sa colère, son impatience, son dépit. 2 ♦ Fig. Littér. Ce qui ralentit, entrave le développement… … Encyclopédie Universelle
frein — FREIN. substantif masculin. Mors. La partie de la bride qu on met dans la bouche du cheval, pour le gouverner. Un cheval qui se jouë de son frein, qui masche son frein, qui ronge son frein. un cheval qui s emporte, & qui prend le frein aux dents … Dictionnaire de l'Académie française
frein — 1. (frin ; l n ne se lie pas : un frin argenté ; au pluriel, l s se lie : des frin z argentés) s. m. 1° Autre nom du mors, partie de la bride qu on passe dans la bouche du cheval pour le gouverner. • ....Les chevaux, que leur sang effarouche … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Frein de la langue — Frein lingual Pour les articles homonymes, voir Frein (anatomie). Le frein lingual, aussi nommé frein de la langue, est un tissu situé sous la langue, ayant pour but de la retenir. Ce n est toutefois pas un tissu musculaire, mais juste une partie … Wikipédia en Français
Frein rhéostatique — Frein Pour les articles homonymes, voir Frein (homonymie). Un frein est un système permettant de ralentir, voire d immobiliser, les pièces en mouvement d une machine ou un véhicule en cours de déplacement. Les freins constituent un organe de… … Wikipédia en Français
Frein Moteur — Le frein moteur est un phénomène présent dans les moteurs à explosion. Contrairement à ce que son nom pourrait faire croire, le frein moteur est un frein qui n a aucune existence physique. Principe Il s agit d un phénomène qui fait que, les… … Wikipédia en Français
Frein régénérateur — Frein dynamique Le freinage dynamique est le fait d utiliser la motorisation d un véhicule en génératrice pour réduire sa vitesse. L énergie capturée peut alors soit être stockée ou transmise à d autres véhicules (freinage par récupération ou… … Wikipédia en Français
Frein de bicyclette — Traduction à relire Bicycle brake systems → … Wikipédia en Français
Frein automatique — Le frein à air automatique est un système de freinage à air comprimé inventé par George Westinghouse en 1872 et utilisé sur les trains actuels[1]. Il est fondé sur un système de sécurité par défaut qui desserre les freins lorsqu il est mis sous… … Wikipédia en Français
Frein — Pour les articles homonymes, voir Frein (homonymie). Un frein est un système permettant de ralentir, voire d immobiliser, les pièces en mouvement d une machine ou un véhicule en cours de déplacement. Son fonctionnement repose sur la dissipation… … Wikipédia en Français
FREIN — n. m. Ancien nom du mors, la partie de la bride qu’on met dans la bouche du cheval pour le gouverner. Un cheval qui mâche son frein, qui ronge son frein. Fig. et fam., Ronger son frein, Retenir son dépit, son ressentiment en soi même et n’en… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
