-
121 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
122 vide
adj. et m. (lat. pop. °vocitus, de vocuus, forme archaïque du class. vacuus) 1. празен; espace vide празно пространство; vide de sens безсмислен; ensemble vide празно множество; bouteille vide празна бутилка; appartement vide празен апартамент, без мебели; 2. пуст; les rues sont vides улиците са пусти; 3. безсмислен, лишен от интерес; discussion vide безсмислена дискусия; mot vide de sens дума, лишена от смисъл; 4. гол (за повърхност, стена); 5. m. празнота, празно пространство, празнина; boucher les vides запълвам празнините; combler les vides d'un récit запълвам празнотите в разказ; 6. m. вакуум; 7. m. прен. суета, празнота; 8. loc. adv. а vide празен, без съдържание; напразно; faire le vide autour de qqn. изоставям някого, изолирам го напълно; parler dans le vide говоря напразно; faire le vide dans son esprit не мисля за нищо; regarder dans le vide гледам неопределено в празното пространство; avoir un passage а vide работя на празен ход (за двигател); ефективността ми намалява за момент (за човек, който е изморен). Ќ Ant. plein, rempli; surpeuplé; occupé; plein, plénitude. -
123 volonté
f. (du lat. voluntas) 1. воля; желание; bonne volonté добра воля; imposer sa volonté налагам волята си; les dernières volontés de qqn. последната воля, преди смъртта на някого; mauvaise volonté липса на желание да се извърши задължение или изпълни ангажимент; effort de volonté усилие на волята; 2. прищявка, каприз; faire les quatre volontés de qqn. задоволявам всички капризи на някого; 3. loc. adv. а volonté по желание; когато искам; колкото искам; prenez des légumes а volonté вземайте колкото искате зеленчуци. Ќ acte de dernière volonté завещание; faire ses quatre volontés правя, каквото ми скимне. Ќ Ant. faiblesse. -
124 voyage
m. (lat. viaticum) 1. пътешествие, пътуване, път; se mettre en voyage тръгвам на път; bon voyage! на добър път! faire le voyage de Sofia отивам в София; voyage а pied пътуване пеша; voyage en avion пътуване със самолет; voyage par mer пътуване по море; voyage de noces сватбено пътешествие; voyage d'agrément пътуване за удоволствие; partir en voyage тръгвам на път; agence de voyage туристическа агенция; chèque de voyage пътнически чек; 2. курс на шофьор на камион; 3. състояние след вземане на халюциногенни препарати Ќ faire le grand voyage умирам; les gens du voyage пътуващите по панаирите комедианти. -
125 abstinence
f. (lat. abstinentia) 1. доброволно лишаване от някои храни (напр. месо) или питиета поради религиозни или здравни причини; faire l'abstinence le vendredi постя в петък; 2. въздържане, умереност, сдържаност. -
126 abstraction
f. (bas lat. abstractio "séparation, isolement") 1. ост. изолиране, отделяне, абстрахиране; faire abstraction de оставям настрана, абстрахирам се от; abstraction faite de son âge като не се държи сметка на възрастта му; 2. филос. абстрахиране; 3. абстракция, отвлечено понятие. Ќ Ant. réalité. -
127 accouchée
f. (de accoucher) родилка; les caquets de l'accouchée женски разговори, приказки; faire l'accouchée опъвам се, разполагам се на леглото; parée comme accouchée прекалено накичена. -
128 accouchement
m. (de accoucher) 1. раждане; accouchement prématuré преждевременно раждане; accouchement de jumeaux близнене; 2. израждане ( от доктор на родилка), бабуване, акуширане; faire un accouchement акуширам; 3. прен. голям труд, напрежение на ума.
См. также в других словарях:
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — FAIRE. v.a. Ce Verbe est d une si grande estenduë, que pour en marquer tous les sens, & tous les emplois, il faudroit faire presqu autant d articles, qu il y a de termes dans la Langue, avec lesquels il se joint. On ne s est proposé icy, que de… … Dictionnaire de l'Académie française
faire — Faire, act. acut. Vient de l infinitif Latin Facere, ostant la lettre c. Facere, agere. L Italien syncope, et dit Fare. Faire de l argent à son creancier, Pecunias conquirere ad nomen eradendum ex tabulis creditoris. Faire argent, Conficere… … Thresor de la langue françoyse
Faire — may refer to:*Bristol Renaissance Faire, a U.S. major event in the Midwest *Heloise and the Savoir Faire, a madonna punk outfit based in Brooklyn, New York *How Weird Street Faire, an outdoor street faire and electronic music festival held every… … Wikipedia
Faire un bœuf — ● Faire un bœuf remporter un succès éclatant ; se réunir de façon impromptue entre musiciens de jazz pour constituer un orchestre improvisé … Encyclopédie Universelle
FAIRE — v. a. ( Je fais, tu fais, il fait ; nous faisons, vous faites, ils font. Je faisais. Je fis. J ai fait. Je ferai. Je ferais. Fais. Que je fasse. Que je fisse. Faisant. ) Créer, former, produire, engendrer. Dieu a fait le ciel et la terre. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIRE — v. tr. Créer, produire. Dieu a fait le ciel et la terre. Dieu a fait l’homme à son image. La nature est admirable dans tout ce qu’elle fait. Fam., Tous les jours que Dieu fait, Chaque jour. Cet enfant fait ses dents, Les dents lui viennent. Il… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
faire — v.t. Valoir : Un tableau qui fait trois briques. / Opérer : Faire les porte monnaie (voler). Faire une femme (séduire), etc. Savoir y faire, savoir s y prendre. / Faire médecin, faire des études de médecine. / Parcourir, visiter : Faire l Italie … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Faire — Pour l’article homophone, voir fer. Faire est un verbe de la langue française. Il constitue un élément essentiel de la construction de la langue française par sa forte polysémie. « On peut en effet considérer le verbe faire comme… … Wikipédia en Français
faire — vt. , fabriquer, effectuer ; former ; procéder à, agir ; préparer (la soupe) ; convenir, être approprié ; suppléer ; faire devenir, rendre (+ adj.) ; créer, construire ; terminer, achever. vi. , mûrir, s affiner, se faire, (ep. d un fromage) : fâ … Dictionnaire Français-Savoyard
