-
1 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
2 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
3 boudin
m. (du rad. onomat. bod- exprimant l'enflure, cf. bouder, bedaine) 1. кървавица; 2. спирала; ressort а boudin спирална, витловидна пружина; 3. дълъг кичур спираловидно навита коса; 4. голям закръглен пръст; 5. вътрешен ръб на колело на влак; 6. архит. орнамент във вид на шнур; 7. предпазител против удари от външната страна на кораб; 8. (Белгия) дълга възглавница; 9. разг. дебело ниско момиче без никаква грация. Ќ eau de boudin помия; s'en aller en eau de boudin не сполучвам, пропадам, опропастявам се; faire du boudin разг. цупя се; caca boudin Ђко (лайно) ( детски език). -
4 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
5 doux,
ce adj. (lat. dulcis) 1. сладък; 2. мек; ковък; fer doux, меко, ковко желязо; 3. прен. сладък, нежен, приятен; благ; кротък, спокоен, тих; 4. нестръмен, полегат; 5. слаб, ситен; 6. loc. adv. а la doux,ce полека, бавно, леко; en doux,ce мълчешката; 7. loc. interj. tout doux,! полекичка!; 8. adv. леко, тихо. Ќ eau doux,ce речна вода; faire les yeux doux, гледам влюбено; filer doux, покорен съм, оставям се да ме водят; poisson d'eau doux,ce речна риба; se la couler doux,ce живея си безгрижно. Ќ Ant. amer, acerbe, dur, acide; fort, piquant. -
6 fondre
v. (lat. fundere, proprem. "répandre, faire couler") I. v.tr. 1. топя, разтопявам; le soleil a fondu la neige слънцето стопи снега; 2. лея, изливам (метал); fondre une cloche изливам камбана; 3. стопявам, разтопявам; 4. прен. сливам; II. v.intr. 1. ставам течен, топя се; le fer fond а 1510 degrés желязото се топи при 1510 градуса; 2. разтопявам се, стопявам се; le sucre fond dans l'eau захарта се разтопява във водата; 3. слабея, отслабвам; 4. връхлетявам, втурвам се, спущам се; 5. изчезвам, стопявам се; l'argent lui fond dans les mains парите се стопяват в неговите ръце; 6. прен. развълнувам се, разтапям се; j'ai fondu devant sa gentillesse развълнувах се от неговата любезност; 7. ост. пропадам, срутвам се; se fondre 1. топя се, разтопявам се; 2. постепенно изчезвам; 3. ост. разлагам се; 4. лит., прен. омеквам, размеквам се, развълнувам се. Ќ fondre en larmes потъвам в сълзи, заливам се в сълзи; fondre en eau et en sueur плувам във вода, силно се изпотявам. Ќ Ant. figer, solidifier. -
7 tomber1
v. (frq. °tûmon) I. v.intr. 1. падам; tomber1 de tout son poids (tomber1 comme une masse) падам с цялата си тежест; tomber1 par (а) terre падам на земята; le gouvernement est tombé правителството падна; 2. падам, вися; de charmants lustres tombent du plafond красиви полилеи висят от тавана; 3. падам, спускам се; eau qui tombe en cascade вода, която пада на каскада; la pluie, la neige tombe дъждът, снегът пада; les feuilles tombent листата падат; le rideau tombe завесата се спуска; 4. падам, умирам (на бойното поле); 5. падам, хвърлям се пред; tomber1 а ses pieds падам пред краката Ј; 6. падам, предавам се; 7. изпадам; tomber1 en léthargie изпадам в летаргичен сън; tomber1 en syncope (en défaillance) изпадам в безсъзнание, прилошава ми; 8. връхлитам; des malheurs tombent sur moi връхлитат ме нещастия; 9. пристигам ненадейно, попадам; tomber1 bien, mal пристигам (попадам) на място, не на място; 10. утихвам, затихвам, отслабвам, залязвам; le jour tombe денят е към края си; sa colère tombe гневът Ј отслабва; 11. разпадам се, превръщам се в; tomber1 en ruines разрушавам се; 12. отпадам, пропадам; la difficulté tombe трудността отпада; 13. замирам; le son tomber1 звукът замира (намаля); 14. попадам; tomber1 dans un piège попадам в клопка; tomber1 au pouvoir de qqn. попадам във властта на някого; 15. изпадам; tomber1 en désespoir изпадам в отчаяние; 16. съвпадам; fêtes tombant le même jour празници, които съвпадат (са в един и същи ден); 17. спадам, намалям; les prix tombent цените намалят; la température tombe температурата спада; 18. в съчет. laisser tomber1 изпускам; разг. забравям, изоставям, пренебрегвам, не се интересувам; faire tomber1 повалям, събарям; II. v.tr. 1. спорт., нар. повалям (в борба); 2. нар. съблазнявам, свалям (жена); III. v.imp. пада; il tombe de la neige вали, пада сняг. Ќ tomber1 а l'eau пропадам; tomber1 а plat провалям се; tomber1 d'accord споразумяваме се; tomber1 de Charybde en Scylla падам от трън на глог; tomber1 de son haut (des nues) оставам крайно изненадан, падам от облаците; tomber1 en désuétude излизам от употреба; en panne развалям се, претърпявам авария (за мотор); tomber1 sur un bec излъгвам се в сметките, сбърквам при броенето; ça tombe comme а Gravelotte вали силно. -
8 tremper
v. (lat. temperare) I. v.tr. 1. топя, натопявам, потопявам; кисна, накисвам, намокрям; tremper dans l'eau bouillante натопявам във вряща вода; tremper sa plume dans l'encre топя перото си в мастило; 2. тех. калявам, закалявам (жезяло, стомана); tremper la volonté прен. закалявам волята; 3. разреждам с вода; tremper son vin разреждам виното си; II. v.intr. 1. кисна, потопен съм; fleurs qui trempent dans l'eau d'un vase цветя, които са потопени във ваза; faire tremper du linge накисвам бельо за пране; 2. вземам участие (в заговор, престъпление); se tremper 1. топя се, натопявам се, мокря се, измокрям се; 2. калявам се, закалявам се. -
9 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
10 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
11 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
12 suer
v. (lat. sudare) I. v.intr. потя се, изпотявам се; suer d'angoisse потя се от притеснение; 2. овлажнен съм, запотявам се, потя се, капя; faire suer des légumes, de la viande задушавам леко зеленчуци, месо; 3. прен., разг. много се трудя, потя се; II. v.tr. 1. в съчет. suer sang et eau разг. изморявам се много; 2. излъчвам, изразявам; ce lieu sue l'ennui това място излъчва отегчение. Ќ se faire suer разг. отегчавам се; en suer une нар. изигравам танц (на бал и др.). -
13 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
14 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
15 coupure
f. (de couper) 1. порязване; se faire une coupure порязвам се; 2. фин. купюр, банкнота; coupure de 20 francs банкнота от 20 франка; 3. изпуснато място, съкратен пасаж (от текст или музикално произведение); 4. прекъсване, спиране; coupure du courant élecrique прекъсване на електрическия ток; coupure de l'eau спиране на водата; 5. отделяне, разделяне, пропаст; la coupure entre son passé et l'avenir пропастта между миналото му и бъдещето; 6. ров, цепнатина, пукнатина. Ќ coupure publicitaire прекъсване на емисия или предаване заради реклами. Ќ Ant. addition; unité; continuité. -
16 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
17 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
18 lessive
f. (bas lat. lixiva, de lix, ou lixa "eau pour la lessive") 1. луга за пране; 2. пране, изпиране; faire la lessive пера; 3. бельо, което се пере; 4. прен. чистене, пречистване, подобряване. Ќ blanc de lessive изпрано, неносено бельо. -
19 lune
f. (de luna) 1. луна, месечина; nouvelle lune новолуние; pleine lune пълнолуние; clair de lune лунна светлина; 2. астр., ост. лунен месец; месец; 3. лунна светлина; 4. ост. естествен спътник на планета; les lunes de Saturne спътниците на Сатурн; 5. кръгло бузесто лице. Ќ avoir la lune, avoir un quart de lune dans la tête разг. хлопа ми едната дъска; demander la lune искам невъзможното; faire voir monter la lune en plein midi свалям звездите от небето; il est dans sa mauvaise lune разг. хванали са го дяволите; lune d'eau бот. водна роза, Nymphaea; lune de miel меден месец; lune rousse мартенско време, баба Марта; vieilles lunes поет. минало време, забравено време; vous demandez la lune искате невъзможни неща. -
20 pièce
f. (lat. pop. d'o. gaul °pettia) 1. парче; mettre en pièces счупвам, разкъсвам на парчета; pièce de viande парче месо; 2. част; pièces d'une machine части на машина; pièces de rechange резервни части; 3. кръпка; mettre une pièce а un vêtement поставям кръпка на дреха; 4. стая; appartement de quatre pièces четиристаен апартамент; 5. воен. оръдие; pièce d'artillerie артилерийско оръдие; 6. pièce de monnaie монета; 7. театр. пиеса; 8. откъс, откъслек; pièce de vers откъс от стих; pièce instrumentale инструментален откъс от музикално произведение; 9. бъчва, буре; 10. документ; pièce de (а) conviction веществено доказателство; 11. фигурка (в шахмат); 12. loc. adv. а la pièce на парче; pièce а pièce парче по парче (част по част); tout d'une pièce наведнъж, изцяло, без прекъсване. Ќ emporter la pièce побеждавам в разговор, спор; tailler en pièces разрушавам напълно; de pièces et de morceaux от различни парчета, части; donner la pièce давам бакшиш; faire pièce а qqn. изигравам номер някому; подигравам се с някого; mettre en pièces разпокъсвам, раздробявам; pièce d'eau малко езерце, басейн (в градина, парк); pièce de charpente греда; pièce montée торта на етажи и с фигури; les trois pièces гениталните части на мъж; d'une seule pièce от един елемент.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
faire venir l’eau à la bouche — Donner soif de fouterie à une vierge ou à un puceau, en faisant devant eux un tableau éloquent des béatitudes amoureuses. Elle lui sait si bien représenter les douceurs de l’amour, avec des instructions et des naïvetés si plaisantes,… … Dictionnaire Érotique moderne
Faire venir l’eau à la bouche. — См. Слюнки текут … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
EAU — L’EAU a toujours hanté l’esprit des hommes. Des différents symboles qu’elle suggère, le plus perceptible est celui du mouvement et de la vie: les sources, les eaux courantes, les vagues sont déjà des objets offerts à une vision animiste du monde … Encyclopédie Universelle
eau — s. f. l E se prononce un peu, bien que ce mot ne soit que d une syllabe. Element humide & froid. L element de l eau. eau elementaire. eau naturelle. eau de source. eau de fontaine, de puits, de cisterne, de ruisseau. de riviere, de mare. eau de… … Dictionnaire de l'Académie française
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faire — FAIRE. v.a. Ce Verbe est d une si grande estenduë, que pour en marquer tous les sens, & tous les emplois, il faudroit faire presqu autant d articles, qu il y a de termes dans la Langue, avec lesquels il se joint. On ne s est proposé icy, que de… … Dictionnaire de l'Académie française
eau — (o ; mais au pluriel on prononce les ô. Bèze, XVIe siècle, dit que eau se prononce eo, un e fermé se faisant entendre avec o en un seul son) s. f. 1° Substance liquide, transparente, sans saveur ni odeur, réfractant la lumière et susceptible de … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
EAU — s. f. Substance liquide, transparente, sans saveur et sans odeur, qui se durcit par le froid, et se vaporise par la chaleur. L eau est formée de deux fluides aériformes, l oxygène et l hydrogène. L eau a été longtemps regardée comme un des quatre … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
EAU — n. f. Liquide transparent, sans saveur et sans odeur, formé par la combinaison de l’oxygène et de l’hydrogène. Eau naturelle. Eau de source. Eau de pluie. Eau de puits, de citerne, de rivière, de mare. Eau du ciel. Eau de mer. Eau claire. Eau… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
FAIRE — v. a. ( Je fais, tu fais, il fait ; nous faisons, vous faites, ils font. Je faisais. Je fis. J ai fait. Je ferai. Je ferais. Fais. Que je fasse. Que je fisse. Faisant. ) Créer, former, produire, engendrer. Dieu a fait le ciel et la terre. Les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… … Encyclopédie Universelle
