-
1 faïence
f. (de Faenza, ville d'Italie) фаянс. Ќ se regarder en chiens de faïence гледаме се без да си говорим. -
2 faïencé,
e adj. (de faïence) който наподобява на фаянс. -
3 carreau
m. (lat. vulg. °qadrellus, de quadrus "carré") (pl. carreaux) 1. дървена, каменна и др. плочка; carreau de faïence фаянсова плочка; 2. стъкло на прозорец; faire les carreaux мия прозорците; 3. ост. под, покрит с плочки; 4. ост. паваж; 5. квадратче, каре; étoffe а carreau плат на квадратчета, карета; 6. каро (карта за игра); 7. разг. монокъл; стъкло за очила; pl. очила; око; 8. голяма ютия; 9. ост. стрела на арбалет с четиристенен заострен връх. Ќ carreau de mine място пред изход на мина, където се натрупват въглища; coucher (jeter) qqn. sur le carreau разг. оставям някого мъртъв на място или го наранявам тежко; rester sur le carreau падам мъртъв или тежко ранен; se tenir а carreau пазя се, нащрек съм. -
4 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
5 faïencerie
f. (de faïence) 1. фаянсова фабрика; фаянсова индустрия; 2. търговия с фаянсови изделия; 3. фаянсов предмет. -
6 faïencier,
ère m., f. (de faïence) 1. фабрикант на фаянсови изделия; 2. продавач на фаянсови предмети.
См. также в других словарях:
FAÏENCE — Le mot «faïence» tire son origine de Faenza, petite ville d’Italie située au pied des Apennins, qui fut, à partir du XVe siècle, le centre d’une fabrication céramique renommée dont la diffusion en Europe se trouva favorisée par le mouvement de la … Encyclopédie Universelle
Faience — Faïence La faïence est une forme de céramique à base d argile, recouverte d une glaçure (ou émail) à base d étain qui lui donne son aspect bien particulier (blanc et brillant). La faïence est l une des plus communes et des plus anciennes de… … Wikipédia en Français
Faience — faience, Faience Fa [ i]*ence , n. [F., fr. Faenza, a town in Italy, the original place of manufacture.] Glazed earthenware; esp., a fine variety that which is decorated with colorful designs in an opaque glaze. [1913 Webster +PJC] … The Collaborative International Dictionary of English
faience — faience, Faience Fa [ i]*ence , n. [F., fr. Faenza, a town in Italy, the original place of manufacture.] Glazed earthenware; esp., a fine variety that which is decorated with colorful designs in an opaque glaze. [1913 Webster +PJC] … The Collaborative International Dictionary of English
faience — 1714, from Fr. faïence (16c.), probably from Fayence, French form of Faenza, city in Italy that was a noted ceramics center 16c. The city name is Latin faventia, lit. silence, meditation, perhaps a reference to a tranquil location … Etymology dictionary
Faience — (Fayence), s. Tonwaren und Keramik … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Faience — Faience, s. Fayence … Kleines Konversations-Lexikon
faïencé — faïencé, ée (fa ian sé, sée) adj. Se dit de toute peinture qui est couverte de petites fentes ou gerçures … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
faïence — FAÏENCE: Plus chic que la porcelaine … Dictionnaire des idées reçues
faience — [fā äns′, fīäns′; ] Fr [ fȧ yäns′] n. [Fr, after Faenza, Italy, original place of its manufacture] opaquely glazed earthenware … English World dictionary
Faïence — La faïence[1] est une terre cuite à base d argile, recouverte d une glaçure stannifère (à base d étain) qui masque totalement la pâte avec laquelle elle a été façonnée et lui donne son aspect caractéristique blanc et brillant. La faïence est l… … Wikipédia en Français
