-
1 facade
n фасада, външен вид
put up a FACADE преструвам се, скривам чувствата си* * *фасада; фронт;* * *1. n фасада, външен вид 2. put up a facade преструвам се, скривам чувствата си* * *facade[fə´sa:d] n фр. фасада. -
2 façade
f. (it. facciata, de faccia "face") 1. фасада, лицева страна на сграда, лице; 2. прен. външност; 3. разг. лице; se refaire la façade гримирам се. -
3 facade paint
• фасадна боя -
4 facade wall
• фасадна стена -
5 facade walls
• фасадна стена -
6 side facade
• странична фасада -
7 frontispice
m. (bas lat. frontispicium "façade") 1. архит. главна фасада на монументална сграда; 2. печ. заглавна страница на книга; 3. рисунка, гравюра върху заглавна страница на книга. -
8 orner
v.tr. (lat. ornare) 1. крася, украсявам, декорирам, разкрасявам, кича, гиздя, китя; orner une façade de drapeaux украсявам фасадата на сграда със знамена; 2. прен. крася; s'orner украсявам се, кича се. -
9 ravaler
v.tr. (de re- et avaler) 1. отново поглъщам; 2. измазвам (стена); 3. махам стара мазилка от стена и я измазвам отново; 4. одялвам, изтънявам (дърво, камък); 5. преглъщам нещо, което съм щял да кажа; 6. прен. умалявам, принизявам; 7. попречвам на изразяването на нещо; se ravaler унижавам се, принизявам се. Ќ se ravaler la façade разг. оправям си грима. Ќ Ant. élever, exalter. -
10 regarder
v. (de re- et garder "veiller, prendre garde а") I. v.tr. dir. 1. гледам; regarder avec attention гледам с внимание; regarder qqn. de travers гледам някого враждебно; regarder-moi cet idiot! вижте го този идиот! il ne regarde que son intérêt той гледа само своя интерес; 2. обърнат съм към; la façade regarde vers la rivière фасадата (на къщата) е обърната към реката; 3. отнасям се до, засягам; cela ne me regarde pas това не ме засяга; 4. наблюдавам; 5. v.intr. гледам; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; II. v.tr. ind. regarder а 1. разг. премервам, претеглям; внимавам; regarder а la dépense претеглям внимателно всеки разход; 2. обмислям; se regarder 1. гледам се; 2. гледаме се един друг; 3. разполагам един срещу друг ( за предмети). -
11 vieux
ou vieil (пред дума, започваща с гласна и нямо h), vieille adj. et n. (lat. vetulus, dimin. de vetus) 1. стар, възрастен; une vieille femme стара жена; un vieux mari съпруг, който е много по-възрастен от жена си; les vieilles gens старите хора; vieux crétin стар глупак; un vieux chêne стар дъб; s'habiller vieux обличам се така, че да изглеждам стар; il est plus vieux que той е по-възрастен от; 2. вехт, овехтял; стар; vieux meubles стари, овехтели мебели; vieille façade стара, олющена фасада; 3. излязъл от употреба, остарял; vieux mot стара дума (която не се употребява); 4. древен, старинен; le bon vieux temps доброто старо време; le vieil anglais староанглийски; 5. стар, отдавнашен; vieux loup de mer стар морски вълк; la vieille garde старата гвардия; vieux célibataire стар ерген; vieille fille стара мома; 6. m. възстар човек, старец; дядо; 7. m. воен., разг. ветеран; 8. f. стара жена, баба; 9. m.pl. разг. старите (за родителите); 10. mon vieux, ma vieille старче, приятелю (за обръщение към приятел); 11. f. зоол. зеленушка ( риба). Ќ Ant. jeune, juvénile ; frais, moderne, neuf, nouveau, récent; adolescent, enfant. Ќ vieux jeu позната шега; vieux comme Adam (comme Mathusalem, comme le monde, comme les rues, comme Hérode, comme les chemins) много стар; un vieux de la vieille воен. ветеран от войските на Наполеон; стар работник; sur ses vieux jours в старостта си; vin vieux отлежало вино; le vieux continent, le vieux monde Европа; vieille habitude стар, вкоренен навик; un coup de vieux внезапно състаряване.
См. также в других словарях:
façade — [ fasad ] n. f. • 1611; fassade 1565; it. facciata, de faccia « face » 1 ♦ Face antérieure d un bâtiment où s ouvre l entrée principale, donnant le plus souvent sur la rue. ⇒ 2. devant, front. « Le plan de cette belle façade du Louvre [...] qui… … Encyclopédie Universelle
Façade — • The face or front of any building. In ecclesiastical architecture the term is generally used to designate the west front; sometimes the transept fronts Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Facade Façade … Catholic encyclopedia
Facade — Façade Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
facade — UK [fəˈsɑːd] / US [fəˈsɑd] or façade UK / US noun Word forms facade : singular facade plural facades 1) [countable] the front of a building, especially one that is large or impressive 2) [singular] a false appearance or way of behaving that hides … English dictionary
façade — facade UK [fəˈsɑːd] / US [fəˈsɑd] or façade UK / US noun Word forms facade : singular facade plural facades 1) [countable] the front of a building, especially one that is large or impressive 2) [singular] a false appearance or way of behaving… … English dictionary
Façade — Façade, (italiensk facciata, forside) er benævnelsen på forsiden af en bygning; man taler vel tillige om side facade, men facade betegner for byhuses vedkommende forsiden, den, som ved sin dekorative udstyrelse udtrykker bygningens karakter og… … Danske encyklopædi
façade — Façade. s. f. Frontispice d un grand edifice. La façade d une Eglise. la façade d un Palais … Dictionnaire de l'Académie française
facade — 1650s, front of a building, from Fr. façade (16c.), from It. facciata, from faccia face, from V.L. *facia (see FACE (Cf. face) (n.)). Figurative use by 1845 … Etymology dictionary
facade — , façade (fah SAHD) [French, from Italian] The main face or front of a building; the side visible to the public. An outward appearance, especially one designed to make a good impression; a false front. the façade of whose 18th century… … Dictionary of foreign words and phrases
facade — or façade [fə säd′] n. [Fr < It facciata < faccia < VL facia: see FACE] 1. the front of a building; part of a building facing a street, courtyard, etc. 2. the front part of anything: often used figuratively, with implications of an… … English World dictionary
Facade — Fa [,c]ade (f[.a] s[.a]d or f[.a] s[=a]d ), n. [F., fr. It. facciata, fr. faccia face, L. facies. See {Face}.] (Arch.) The front of a building; esp., the principal front, having some architectural pretensions. Thus a church is said to have its… … The Collaborative International Dictionary of English
