-
1 sati
adj. fém. et m.inv. (mot hindi, fém. de sat "sage", par l'angl.) саможертва на вдовица (която се изгаря на кладата заедно с покойния си мъж); който се отнася до този обред. -
2 belle-famille
f. (de belle, fém., de beau, terme d'affection, et famille) семейство на единия от съпрузите от гледна точка на другия. -
3 belle-mère
f. (de belle, fém. de beau, terme d'affection, et mère) (pl. belles-mères) 1. мащеха; 2. тъща; 3. свекърва. -
4 belle-sœur
f. (de belle, fém. de beau, terme d'affection, et sњur) (pl. belles-sњurs) 1. снаха; 2. зълва; 3. балдъза; 4. етърва. -
5 besogne
f. (forme fém. de besoin) 1. работа, труд; se mettre а la besogne започвам работа; abattre de la besogne съсипвам от работа; 2. нещо изработено, работа; besogne bien faite добре извършена работа; aller vite en besogne разг. експедитивен съм; действам бързо, необмислено; 3. ост. нужда; 4. ост. сексуален акт. -
6 beur
n. et adj. (verlan, avec substitution de voyelle, pour Arabe) разг. младеж, роден във Франция от емигранти араби (fém. beur et beure; beurette). -
7 bise1
f. (p.-к. du frq. °bisa ou du germ. °bisjo "vent du nord-est") 1. сух и студен северен вятър; 2. поет. зима; студ. Ќ Hom. bise (fém. de bis1). -
8 bonne
f. (subst. fém. de bon1) 1. домашна помощница, слугиня, прислужничка; 2. бавачка. Ќ je ne suis pas ta bonne не можеш да ми заповядваш, не съм ти слугиня. -
9 botanique
adj. et f. (du gr. botanikê, adj. fém. de botanê "plante") 1. ботанически; jardin botanique ботаническа градина; 2. f. ботаника. -
10 brasse
f. (lat. bracchia, plur. de bracchium, fém. collectif en lat. pop.) 1. разтег (дължината на двете ръце в обтегнато положение; 2. стара английска мярка за дължина, равна на 5 стъпки (160 см); 3. бруст, вид плуване; nager la brasse плувам бруст; 4. мор. мярка за дълбочина (около 1,60 метра). Ќ brasse papillon бътерфлай ( стил в плуването). -
11 broche
f. (lat. pop. °bocca, fém. substantivé de broccus "saillant") 1. готв. шиш (за печене на месо); 2. кука за плетене; 3. шило; 4. брошка; 5. техн. ос, на която се върти макарата на стан; 6. шпиндел, патронник на струг; 7. pl. бивни на глиган; 8. протяжка, вид фреза за обработване на отвори в метали; 9. pl. първи зъби на сръндак; 10. метални накрайници на контакт, които влизат в щепсел; 11. хир. метална пръчка за закрепване на счупена кост. -
12 butte
f. (forme fém. de but) 1. воен. насип за мишена в стрелбище; 2. малко възвишение, могилка; la butte Montmartre хълмът Монмартър; 3. зем. купчинка пръст, която се струпва около стеблото на растение (за загърляне); 4. геогр., в съчет. butte-témoin възвишение върху ерозирало плато, което представлява останки от стар релеф. Ќ être en butte aux attaques de qqn. изложен съм на нападките на някого. Ќ Ant. creux, dépression. Ќ Hom. but. -
13 caniche
m. (fém. de canard anc. nom du barbet, ce chien aimant barboter dans l'eau) пудел. Ќ suivre qqn. comme un caniche следвам някого вярно и навсякъде. -
14 caste
f. (fém. du port. casto "pur") каста; обособена социална група; обособена животинска група ( при пчелите и термитите), според функциите, които отделните Ј членове изпълняват. -
15 cavale1
f. (it. cavalla, fém. de cavallo "cheval") лит. кобила. -
16 cervelle
f. (lat. cerebella, fém. de cerebellum) 1. анат. мозък cervelle de veau телешки мозък; 2. прен. глава, ум, разум. Ќ brûler la cervelle а qqn. застрелвам някого в главата; cela lui trotte dans la cervelle това го занимава постоянно; se brûler la cervelle пръскам си черепа, застрелвам се; se creuser la cervelle блъскам си главата над нещо; se mettre qqch. dans la cervelle замислям нещо; cervelle de cahut вид бито бяло сирене с подправки. -
17 chute
f. (p. p. fém. de choir; lat. pop. °cadesta) 1. падане; faire une chute падам; chute libre свободно падане; saut en chute libre свободно падане без отворен парашут; 2. опадване, окапване; la chute des cheveux опадване на косите; 3. прен. падане, рухване, сгромолясване; упадък; капитулация; la chute d'un empire упадък на империя; la chute du gouvernement падане на правителството; 4. падение, грехопадение; la chute d'Adam първородният грях на Адам; 5. спадане; la chute des prix спадане на цените; la chute des cours en Bourse спадане на борсовите котировки; chute de la natalité спадане на раждаемостта; 6. театр. проваляне; 7. край на част, на нещо; la chute d'un toit край на покрив; la chute des reins долна част на гърба; la chute d'une phrase крайна част на изречение; la chute d'une histoire неочакван край на история; 8. остатък, изрезка; jeter les chutes du tissu изхвърлям изрезките, остатъците от плата. Ќ chute d'eau водопад; chute de température спадане на температурата; point de chute точка на попадение на снаряд; прен. място на пристигане, на връщане след пътуване; la chute du jour залез, край на деня. Ќ Ant. relèvement; ascension, montée. Ќ Hom. chut. -
18 copine
f. et adj. f. (fém. de copin "copain") 1. разг. приятелка; съученичка; приятелка, гадже на някого; 2. adj. f. elles sont très copines те са големи приятелки. -
19 course
f. (forme fém. de cours, d'apr. it. corsa) 1. тичане, бягане; 2. изминато разстояние, курс; prix de la course d'un taxi цена на курса с такси; course en montagne преход, екскурзия в планината; 3. надбягване, бягане; course de plat гладко бягане; course d'obstacles бягане с препятствия; course sur 100 mètres бягане на 100 метра; course de relais щафетно бягане; courses de chevaux конно надбягване; courses de bicyclettes велосипедно надбягване; courses contre la montre бягане по часовник (с велосипед); 4. техн. ход, движение, курс; обхват; la course d'un piston ходът на бутало; fin de course крайна точка на ход на механична част; 5. (Швейцария) екскурзия, организирано пътуване. Ќ course aux armements надпреварване във въоръжаването; au pas de course бягайки; être а bout de course изтощен съм; cheval de course състезателен кон; être dans la course разг. в течение съм на нещо; course de taureaux корида; faire des courses правя покупки; faire la course мор. подвизавам се като пират; appareil en fin de course разг. уред, който ще се повреди всеки момент. Ќ Ant. arrêt, immobilité. -
20 crue
f. (p. p. fém. de croître) 1. растеж, растене, израстване; la crue d'un arbre растеж на дърво; 2. прииждане ( за води). Ќ Ant. baisse, décrue, étiage, retrait. Ќ Hom. cru.
См. также в других словарях:
Fem — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Fem. — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Fém — FEM Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
Fém. — FEM Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
fem — talord, i sms. fem , fx femkrone; nul komma fem; ved sine fulde fem … Dansk ordbog
FEM — steht für: Führungs und Einsatzmittel Forschungsgemeinschaft elektronische Medien FEM steht für: FEM (Fernsehsender), ein norwegischer Fernsehsender der ProSiebenSat.1 Media AG Fédération Européenne de la Manutention, siehe Europäische… … Deutsch Wikipedia
FEM — refers to a number of things, either as an acronym or otherwise:*Field emission microscopy *Finite element method*fem alternative spelling of femme … Wikipedia
fem — /fem/, Slang. adj. 1. feminine. n. 2. a woman. 3. femme. [by shortening] * * * … Universalium
FEM — ↑ Elektronenmikroskopie … Universal-Lexikon
fem — Mot Monosíl·lab Nom masculí … Diccionari Català-Català
fem — simb. TS fis. forza elettromotrice … Dizionario italiano
