-
1 commerce
m. (lat. commercium, rac. merx, mercis "marchandise") 1. търговия; търгуване; commerce de l'Etat държавна търговия; commerce en gros търговия на едро; commerce en détail търговия на дребно; faire du commerce търгувам: chambre de commerce търговска камара; commerce international международна търговия; commerce extérieur външна търговия; registre du commerce фирмен (търговски) регистър; 2. ост., лит. начин на отнасяне, обноски; общуване, връзки, разговори; 3. магазин, бутик. Ќ faire commerce de продавам; faire commerce de ses charmes ост., шег. проституирам. -
2 dedans
adv. (de de et dans) 1. вътре, във вътрешността; 2. loc. adv. au dedans, en dedans, par dedans отвътре, извътре, навътре; là dedans там вътре, на това място; 3. m. вътрешна страна, вътрешност. Ќ avoir l'esprit dedans затворен човеk съм; être dedans лежа в затвора; mettre (ficher, fourrer, foutre) dedans излъгвам; rentrer dedans нападам някого грубо ( за бой). Ќ Ant. dehors; extérieur. -
3 êtres
m. pl. (lat. extera, plur. neutre de exterus "ce qui est а l'extérieur") ост. разположение на помещенията в сграда. Ќ Hom. être, hêtre. -
4 extérieurement
adv. (de extérieur) външно, отвън. Ќ Ant. intérieurement. -
5 extérioriser
v.tr. (de extérieur) 1. пренасям, представям личните си преживявания извън себе си; 2. изразявам; излъчвам; s'extérioriser проявявам се външно, изразявам се; излъчвам се. Ќ Ant. intérioriser. -
6 extériorité
f. (de extérieur) филос. обективност, външен свят. Ќ Ant. intériorité. -
7 intérieur,
e adj. et m. (lat. interior) 1. вътрешен; cour intérieur,e вътрешен двор; 2. прен. душевен; sentiments intérieur,s душевни чувства; 3. m. домашен кът, дом; robe d'intérieur, домашна роба; veston d'intérieur, домашен халат; 4. m. вътрешната част на нещо; Ministère de l'Intérieur Министерство на вътрешните работи; 5. m. воен. дълбок тил; а l'intérieur, в дълбочината на тила; 6. m. семеен живот; aimer son intérieur, обичам семейния живот; homme (femme) d'intérieur, мъж ( жена), който не обича да излиза много, който се чувства добре вкъщи; 7. m. спорт. във футбола - нападател между крилото и центъра; 8. m. интериор (на дом, стая). Ќ а l'intérieur, de вътре, във вътрешността на; tableau d'intérieur, картина, представяща семеен, домашен живот в жилище. Ќ Ant. international; dehors, extérieur. -
8 interne
adj. et n. (lat. internus) 1. вътрешен; maladie interne вътрешна болест; 2. m., f. пансионер (в учебно заведение); студент по медицина, зачислен на пансион и на работа в болница. Ќ en interne със собствени сили, без външна помощ. Ќ Ant. externe, extérieur.
См. также в других словарях:
extérieur — extérieur, eure (èk sté rieur, rieu r . Dans la versification du XVIIe siècle, extérieur est de quatre syllabes : ex té ri eur ; aujourd hui on le fait souvent de trois) adj. 1° Qui est au dehors. La forme extérieure. Les ornements extérieurs.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Exterieur — (franz., spr. ĭör), das Äußere, die Außenseite; in der Landwirtschaft die Lehre von der Beurteilung und Wertbestimmung des Pferdes und der andern Haustiere (s. Viehzucht) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Extérieur — (spr. ĭöhr), das Äußere … Kleines Konversations-Lexikon
Exterieur — (frz. –öhr), das Aeußere … Herders Conversations-Lexikon
Exterieur — Exterieur,das:⇨Äußere(1) … Das Wörterbuch der Synonyme
exterieur — Exterieur, Exterior … Thresor de la langue françoyse
extérieur — 1. extérieur, ieure [ ɛksterjɶr ] adj. • exterior 1447; lat. exterior, compar. de exter → êtres I ♦ 1 ♦ EXTÉRIEUR À : qui est situé dans l espace hors de qqch. (cf. En dehors de, hors de). Point extérieur à un triangle. ♢ (Abstrait) Qui ne fait… … Encyclopédie Universelle
EXTÉRIEUR — EURE. adj. Qui est au dehors. Les parties extérieures du corps. La forme extérieure. La face extérieure d un bâtiment. Les ornements extérieurs d un palais. Il signifie aussi, Qui a lieu, qui se passe au dehors. Permettre, interdire le culte… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
exterieur — I. EXTERIEUR, [exteri]eure. adj. Qui est au dehors. Les parties exterieures du corps. la face exterieure d un bastiment. les ornements exterieurs d un Palais. II. Exterieur. s. m. Ce qui paroist de quelque chose au dehors. L exterieur de ce… … Dictionnaire de l'Académie française
Exterieur — Als Exterieur bezeichnet man, im Gegensatz zum Interieur, das Äußere, die Außenseite oder die äußere Erscheinung. Das Wort ging in der Goethezeit in den deutschen Sprachgebrauch ein[1] und ist gleichbedeutend mit dem französischen Wort extérieur … Deutsch Wikipedia
Exterieur — Ex|te|ri|eur 〈[ ø:r] n. 11〉 1. Äußeres, Außenseite 2. Erscheinung ● das Exterieur eines Sportpferdes [<frz. extérieur „äußerlich“] * * * Ex|te|ri|eur [ɛkste ri̯ø:ɐ̯ ], das; s, s u. e [frz. extérieur < lat. exterior, Komp. von: exter(us) =… … Universal-Lexikon
