-
1 examen
m 1) преглед; 2) проучване, обсъждане; 3) изпит; 4) разпит; examen médico медицински преглед; examen anual годишен изпит; examen final заключителен изпит; examen de entrada (de ingreso, de admisión) приемен изпит; examen oral (verbal) устен изпит; examen (por) escrito писмен изпит; someterse (exponerse) a un examen; sufrir (verificar) un examen подлагам се на изпит; quedar suspendido en un examen скъсан съм на изпит; salir bien de un examen вземам успешно изпит; examen de balance балансов анализ. -
2 examen
Exámen n, - изпит; ein Examen ablegen полагам изпит; ein Examen bestehen издържам изпит; beim Examen durchfallen пропадам на изпит.* * *das,... mina F изпит; ins = steigen гов явявам се на изпит. -
3 steigen
steigen (stieg, gestiegen) unr.V. sn itr.V. 1. качвам се (в, на трамвай и др.); 2. слизам (от превозно средство, в мазе и др.); 3. вдигам се, изкачвам се (самолет); 4. увеличавам се, раста, покачвам се (напрежение, налягане, температура, цена); 5. отивам, отправям се; auf den Berg steigen качвам се (отивам) на (в) планината; vom vierten Stock hinunter in den ersten steigen слизам от четвъртия на първия етаж; die Stimmung steigt настроението се повишава; ins Bett steigen лягам си; ins Examen steigen явявам се на изпит; der Wein ist ihm zu Kopfe gestiegen виното го хвана.* * ** (ie, ie) itr s качвам се; възкачвам се; възземам се; aus etw = излизам и влизам от; von etw = слизам от; ans Land = слизам на сушата; ins Bett, ins Examen = лягам си, явявам се на изпит. -
4 absolvieren
absolvieren sw.V. hb tr.V. свършвам, завършвам (училище, работа); ein Examen absolvieren издържам изпит; eine Aufgabe absolvieren справям се със задача.* * *tr Р завършвам (училище, курс). -
5 sausen
sausen sw.V. hb/sn itr.V. 1. фучи, бучи (вятър); свисти (куршум); 2. umg профучава (кола); 3. umg пропадам на изпит; es saust mir in den Ohren ушите ми бучат; umg um die Ecke sausen профучавам на завоя; umg ich bin durchs Examen gesaust пропаднах на изпита.* * *itr фучи, бучи, бушува. -
6 entrada
f 1) вход; entrada delantera (trasera, lateral) преден (заден, страничен) вход; entrada libre вход свободен; entrada prohibida вход забранен; 2) начало, първи ден (на месец, на година); 3) театр. сбор (от пари, зрители и др.); 4) билет (за кино, театър, мач и пр.); 5) встъпване, постъпване, влизане; examen de entrada приемен изпит; 6) воен. навлизане, нахлуване; 7) Куб., М. нападение, бой; 8) блюдо между супата и печеното; 9) титулна страница (на книга); 10) pl постъпления, приходи; 11) муз. влизане (на партия, инструмент); 12) прен. разрешение, достъп до нещо, възможност; 13) приятелство, близост, фамилиарност; 14) влизане в игра на карти; 15) pl право, достъп до двореца; 16) излизане на сцената; 17) връх на греда, влизащ в стената; 18) спорт. влизане, блъскане; 19) начална вноска; 20): entrada sangría печатен ред, който започва навътре (нов абзац); 21) лексикална, речникова единица; entradas y salidas de una casa приходи и разходи, наследство; cuota de entrada встъпителна вноска; visado de entrada входна виза; derechos de entrada вносно мито; permiso de entrada разрешение за внос; de primera entrada от пръв опит; irse entrada por salida запазвам равновесие; entradas y salidas разг. интриги, сплетни. -
7 ingreso
m 1) постъпване, влизане; examen de ingreso приемен изпит; 2) достъп, вход; 3) встъпване; постъпление, доход, приход; ingreso monetario bruto икон. съвкупен паричен доход; ingresos adicionales икон. допълнителен доход; ingresos presupuestarios икон. бюджетни постъпления; ingresos en divisas икон. валутни постъпления; ingresos fiscales икон. данъчни постъпления; 4) pl икон. постъпления от продажба. -
8 previo,
a 1. adj предварителен; sin previo, aviso без предупреждение; previo, examen след разглеждане; 2. m кино, телев. плейбек. -
9 bloquer
v.tr. (de bloc) 1. обсаждам; блокирам; bloquer une ville обсаждам град; 2. затварям; bloquer une rue затварям улица; 3. спирам чрез сигнали; bloquer un train спирам влак чрез сигнали; 4. групирам, събирам заедно, съединявам; 5. запълвам с чакъл; 6. псих. блокирам; 7. прен. парализирам; 8. обграждам, блокирам, заграждам; обездвижвам; bloquer le ballon спирам топката; bloquer une articulation обездвижвам става; 9. (Канада) зубря, уча много; 10. (Канада) bloquer un examen пропадам на изпит; compte bloqué блокирана сметка (в банка); bloquer les prix замразявам цените. Ќ Ant. répartir, séparer; débloquer, dégager. -
10 briller
v.intr. (it. brillare) 1. блестя, светя; le diamant brille de mille feux диамантът блести с хиляди светлини; 2. прен. блестя, изпъквам, проявявам се; briller dans la société изпъквам сред обществото; son visage brille de joie лицето му блести от радост; briller а un examen проявавам се, блясвам на изпит. Ќ tout ce qui brille n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато; il ne brille pas de courage разг. той е по-скоро страхлив; il brille par son absence отсъствието му не минава незабелязано. Ќ Ant. s'assombrir; s'obscurcir; pâlir. -
11 clinique
adj. et f. (lat. clinicus, gr. klinikos, de klinein "être couché") 1. клиника; 2. adj. клиничен; examen clinique клиничен преглед; 3. f. pl. практически изпити на бъдещите лекари; 4. f. метод за диагностика чрез директно наблюдение на болния; 5. f. медицинско обучение на студенти пред леглото на болния. -
12 commission
f. (lat. commissio, de committere "commettre") 1. поръчка, поръчение; нареждане; мандат; charger qqn. d'une commission натоварвам някого с поръчка; 2. комисия; commission d'examen изпитна комисия; commission d'enquête анкетна комисия; 3. комисиона; prendre une commission вземам комисиона; 4. комисионерство; 5. pl. покупки; faire des commissions правя покупки; 6. la grosse, la petite commission (детски език) голяма, малка нужда. Ќ commission militaire извънреден военен съд. -
13 délibératoire
adj. (de délibérer) който засяга начина на обсъждане; examen délibératoire интервю ( изпит чрез интервю). -
14 échouer
v. (o. i.) I. v.intr. 1. мор. засядам (за кораб); 2. прен. не сполучвам, не успявам, пропадам; échouer а un examen пропадам на изпит (скъсан съм); II. v.tr. карам кораб да заседне; s'échouer засядам. Ќ Ant. déchouer, renflouer; réussir. -
15 écrit2,
e adj. (de écrire) 1. написан; mal, bien écrit2, лошо, добре написан; 2. писмен; examen écrit2, писмен изпит; 3. предначертан, предречен, писан; il est écrit2, qu'on n'y arrivera jamais писано е, че няма да пристигнем никога; 4. изписан, написан; une feuille écrit2,e des deux côtés лист, изписан от двете страни. Ќ Ant. oral, parlé; blanc. -
16 essaim
m. (lat. examen, de exigere "emmener hors de") 1. рой; essaim d'abeilles рой пчели; 2. прен., разш. голямо множество, рояк. -
17 obligatoire
adj. (lat. jur. obligatorius) 1. задължителен; принудителен; service obligatoire задължителна служба; 2. разг. неизбежен; il a raté son examen, c'était obligatoire! той не взе изпита си, това беше неизбежно. Ќ Ant. facultatif, libre, volontaire; fortuit. -
18 passage
m. (de passer) 1. преминаване, преливане; преплуване; 2. минаване; attendre qqn. au passage чакам някого да мине; être de passage минавам (отбивам се) на път за друго място; oiseau de passage прелетна птица; 3. път; se faire (s'ouvrir, se frayer) un passage пробивам си, правя си път да мина; 4. преход, преминаване; смяна; 5. пасаж, място, откъс, цитат (в литературно произведение); 6. покрита улица, улица само за пешеходци; пасаж; 7. прелез, място за минаване; passage а niveau железопътен прелез; passage clouté означено място на улицата за преминаване на пешеходци; passage souterrain тунел под път; 8. мимолетно, скоропреходно нещо; 9. техн. обработка (на кожи, платове и др.); 10. такса, която се плаща при преминаване на път. Ќ passage а tabac разг. пребиване, биене до смърт (в участък, при разпит в полицията); livrer passage давам изход; examen de passage изпит за преминаване в по-горен клас. -
19 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
20 reconnaître
v.tr. (lat. recognoscere "reconnaître; inspecter; examiner") 1. спомням си, познавам, разпознавам; reconnaître qqn. разпознавам някого; l'animal reconnaît son maître кучето разпознава стопанина си; reconnaître le corps d'un mort разпознавам трупа на мъртвец; 2. признавам; reconnaître ses péchés признавам греховете си; reconnaître qqn. comme chef признавам някого за началник, ръководител; 3. съзнавам; 4. разузнавам; правя разузнаване; 5. благодарен съм, признателен съм, благодаря; reconnaître un service благодарен съм за услуга; 6. узаконявам; признавам за законен; reconnaître un nouveau pays признавам нова страна; 7. констатирам, установявам; après l'examen on reconnut qu'il fallait opérer след прегледа се установи, че е нужна операция; se reconnaître 1. познавам себе си (в някого); намирам общи черти; 2. опознаваме се; 3. признавам си (грешки, вина); 4. ориентирам се; 5. разпознаваме се; 6. отличавам се, разпознавам се; le grand professionnel se reconnaît par големият професионалист се разпознава по. Ќ Ant. confondre; oublier; contester; dénier; méconnaître, refuser; protester.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
examen — [ ɛgzamɛ̃ ] n. m. • 1339; mot lat. « aiguille de balance », de exigere « peser » 1 ♦ Action de considérer, d observer avec attention. ⇒ considération (1o), étude, inspection, investigation, observation, recherche. Examen destiné à apprécier (⇒… … Encyclopédie Universelle
examen — EXÁMEN, examene, s.n. 1. Mijloc de verificare şi de apreciere a cunoştinţelor dobândite de elevi, de studenţi, de candidaţi pentru ocuparea unui loc, a unui post etc. ♢ Examen de diplomă = examen susţinut în faţa unei comisii speciale, după… … Dicționar Român
examen — EXAMEN. s. m. Recherche exacte, soigneuse, discussion exacte. Faites l examen de ce livre. examen de conscience. On appelle aussi, Examen, Les questions qu on fait à quelqu un pour sçavoir s il est capable du degré, de l employ où il veut estre… … Dictionnaire de l'Académie française
Examen — Saltar a navegación, búsqueda Examen se puede referir a los siguientes artículos Exploración física o examen físico Exploración complementaria, parte de un examen médico Examen de sangre Examen genético Examen (evaluación estudiantil) Examen… … Wikipedia Español
examen — (Del lat. exāmen). 1. m. Indagación y estudio que se hace acerca de las cualidades y circunstancias de una cosa o de un hecho. 2. Prueba que se hace de la idoneidad de una persona para el ejercicio y profesión de una facultad, oficio o ministerio … Diccionario de la lengua española
examen — sustantivo masculino 1. Prueba que se hace para demostrar la aptitud en una cosa: Aprobó el examen de conducir. Mañana tenemos un examen de inglés. He suspendido el examen. Sinónimo: ejercicio. 2. Observación, estudio o análisis que se hace para… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Examen — Sn std. (16. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. exāmen Prüfung (eigentlich: das Zünglein an der Waage ), einer Ableitung aus l. exigere (exāctum) abwägen, untersuchen , zu l. agere treiben, betreiben und l. ex . Also eigentlich: das Austarieren,… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
examen — m. med. Cualquier investigación, observación o inspección llevada a cabo con un fin diagnóstico, ya sea mediante los sentidos o con el apoyo de instrumentos concretos. Según el método que se utiliza se habla de un examen radiológico, endoscópico … Diccionario médico
Examen — Ex*a men, n. [L., the tongue of a balance, examination; for exagmen, fr. exigere to weigh accurately, to treat: cf. F. examen. See {Exact}, a.] Examination; inquiry. [R.] A critical examen of the two pieces. Cowper. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Examen — bezeichnet: eine Prüfung Examen (Film), einen US amerikanischen Horrorfilm von Jimmy Huston von 1981 (Originaltitel: Final Exam) Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort bezeichneter Begriffe … Deutsch Wikipedia
Exāmen — (lat), 1) Untersuchung, Prüfung; 2) Prüfung der Kenntnisse Jemands; so Schul , Candidaten , Prediger , Offizier E. etc.; es heißt, wenn es bes. streng ist, E. rigorōsum. Derjenige, welcher examinirt, heißt Examinator; welcher examinirt wird,… … Pierer's Universal-Lexikon
