estar+del+uno

m 1) страна; 2) страна, посока; al lado de до, редом с; a un lado встрани, настрани; por todos lados навсякъде, отвсякъде, от всички страни; 3) страна, повърхност (медал, тъкан); 4) място, местност; 5) геом. страна (на фигура); 6) прен. страна, аспект; por otro lado от друга страна, от друга гледна точка; 7) генеалогична линия; del lado paterno по бащина линия; 8) pl покровители, съветници; dejar a un lado а) оставям настрана, отмятам; б) прен. не обръщам внимание, изключвам от разговора; hacerse a un lado отмествам се, оттеглям се настрана; mirar de (de medio) lado прен. а) гледам отвисоко; б) поглеждам скришом; comerle un lado a uno прен., разг. подяждам някого, живея за негова сметка; dar de lado a uno прен., разг. изоставям някого, лицемерно го избягвам; echar a un lado прен. изоставям, захвърлям встрани; estar del otro lado на другата страна съм, от противниковия лагер, партия; застъпвам различни идеи; ir cada uno (cada cual) por su lado прен., разг. всеки по пътя си; взаимно не се разбираме; ir de un lado para otro непрекъснато щъкам насам-натам.

m 1) свят, мир, вселена; venir al mundo раждам се, появявам се на света; todo el mundo; el mundo entero цял свят; desde que el mundo es mundo от как свят светува, от незапомнени времена; 2) земята; 3) всяка една от планетите; 4) светски живот, свят; 5) глобус; 6) човешкият род; 7) социален кръг; 8) определена среда (социална); Mundo Antiguo а) Старият свят; б) Античен свят; mundo mayor макрокосмос; mundo menor микрокосмос; el Nuevo Mundo Новият свят; el otro mundo отвъдният живот; este mundo y el otro прен., разг. изобилие, богатство; medio mundo прен., разг. много хора, половината свят; Tercer Mundo Третият свят; todo el mundo прен. всички; andar (estar) el mundo al revés светът се е обърнал, върви нагоре с краката; caérsele a uno el mundo encima прен., разг. пропаднали са гемиите някому; echar al mundo раждам; echar del mundo отхвърлям от обществото; echarse al mundo прен. отдавам се на пропаднал живот; проституирам; este mundo es un pañuelo прен., разг. светът е малък; entrar uno en el mundo влизам в обществото; hacer un mundo de una cosa прен., разг. придавам на нещо прекалено голямо значение; hundirse el mundo прен. светът потъва; irse (salir) uno de este mundo умирам; morir al mundo мъртъв съм за света; no ser uno de este mundo прен. прекалено добър, различен съм, не съм от (за) този свят; no ser una cosa nada del otro mundo прен., разг. не е нещо изключително; ponerse uno el mundo por montera прен., разг. не ме интересува общественото мнение, не ми пука от хората; por esos mundos прен., разг. по широкия свят (с гл. andar, irse); por nada del mundo прен., разг. за нищо на света; їqué mundo corre? какво ново?; rodar (por el) mundo прен., разг. обикалям света; tener (mucho) mundo разг. много свят съм видял, не съм вчерашен; valer un mundo прен., разг. струвам много скъпо; ver mundo прен. пътувам, виждам свят.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

m 1) крак, лапа; 2) поставка, подложка; 3) стебло, стрък (на растение); 4) крак (на мебел); 5) жив. основен цвят; 6) поез. стъпка; 7) театр. подаване на суфльора; 8) стъпка (мярка за дължина); 9) заключителна част, край; 10) основание, предлог, повод; 11) утайка; 12) основа (на тъкан); 13) ходило на чорап; 14) стил, начин на съществуване или действие; estaba en pie de guerra намираше се във военна готовност; 15) край и бяло поле под текст; al pie de la carta в края на писмото; 16) pl противоположната част на началото; a los pies de la cama в долния край на леглото; 17) име или титла на лице, към което е адресирано посланието; 18) обяснение или кратък коментар под снимка или гравюра; 19) основна (или челна) част от нещо; pie de ejército ядро на войската; 20) pl с прил. muchos, buenos и др. означава лекота на походката; siete pies de tierra прен. гроб; al pie близо, до; al pie del àrbol до дървото; al pie de la cuesta прен. в началото на нещо трудно и дълго; al pie de la letra буквално, точно; стриктно; a pie juntillas а) със събрани крака; б) прен. уверено, сигурно, упорито, убедено; acentar uno el pie а) стъпвам сигурно; б) прен. действам предпазливо, зряло; caérsele algo o alguien a los pies a uno прен., разг. преставам да уважавам, да ценя, да имам доверие на нещо или някого; cojear uno del mismo pie que otro прен. имам същите недостатъци като друг; de a pie пехотинец (за войник); meter un pie прен., разг. започвам да напредвам; pie ante pie стъпка по стъпка; recalcarse el pie навяхвам си крака; tomar uno pie de una cosa прен. позовавам се или се оправдавам с нещо; a pie пеша; a pie firme твърдо; de (en) pie прав; dar pie прен. давам повод; estar de pie стоя прав; no poderse tener en pie прен. съвсем съм изтощен; ponerse de pie ставам, изправям се; a cuatro pies на четири крака; arrastrar los pies прен. не ме държат краката (от старост); írsele los pies a uno букв., прен. подхлъзвам се; haber nacido de pie прен. роден под щастлива звезда; no tener pies ni cabeza прен. безреден, несвързан, хаотичен.

m 1) разказ; 2) приказка, басня; cuento1s de hadas вълшебни приказки; 3) разг. клюка, сплетня; 4) разг. измислица, лъжа, измама; 5) сметка, изчисление; 6) ост., мат. милион; de cuento1s билион; 7) прен. пререкание, спор; 8) прен. заплетена история; cuento1 largo прен. дълга история; el cuento1 de nunca acabar прен., разг. проблем или работа, на която не Ј се вижда края; dejarse de cuento1s прен. говоря направо; ese es el cuento1 прен. това е проблемът; estar uno en el cuento1 добре съм информиран; ser mucho cuento1 разг. голяма работа съм; venir a cuento1 подхожда за случая; venirle a uno con cuento1 разг. разправят ми неща, които не искам да знам и не ме интересуват; vivir uno del cuento1 разг. живея за чужда сметка; al fin del cuento1 в края на краищата; en cuento1 de вместо; en todo cuento1 във всеки случай; saber su cuento1 прен. знам си работата; Ўno me vengas con cuento1! разг. не ми разправяй бабини деветини!

m пръст; dedo gordo (pulgar) палец; dedo índice показалец; dedo del corazón среден; dedo anular безимен; dedo meñique кутре; estar a dos dedos de algo вися на косъм; a dedo жарг. на автостоп; a dos dedos de прен. много близо, почти; chuparse uno los dedos прен., разг. а) ям (правя, слушам) нещо с голямо удоволствие; б) пръстите да си оближеш; no mover uno un dedo прен., разг. пръста не си мръдвам; poner uno el dedo en la llaga прен. слагам пръст в раната; ser uno el dedo malo прен., разг. все аз съм виновен за всичко; poner a uno los cinco dedos en la cara прен., разг. удрям плесница.

f 1) уста; 2) уста (на звяр); 3) прен. вход или изход; 4) дуло; 5) отверстие; 6) прен. лакомец, ненаситник; 7) захващащата част на маша, щипци, пинсета и др.; 8) тъпата част на чук; 9) зоол. щипка на рак; 10) прен. вкус на вино; 11) прен. уста, говор; 12) прен. същество, гърло за изхранване; a boca de jarro а) adv внезапно, изведнъж; б) от много близо; a pedir de boca adv като по поръчка, според вкуса; andar (ir) de boca en boca (en boca de todos) разг. нося се от уста на уста; meterse en la boca del lobo прен., разг. влизам в устата на вълка; no decir esta boca es mía разг. не казвам нито дума; quitar de la boca прен., разг. вземам думата от устата; tapar a alguien la boca прен., разг. запушвам устата на някого; a boca adv устно; buscar a uno la boca прен. карам някого да каже нещо, което иначе би премълчал; boca rasgada несъразмерно голяма уста; en boca cerrada no entran moscas който си мълчи, рискува по-малко; estar colgado (pendiente) de la boca de uno прен. зависим съм от нечии думи; hacer boca прен., разг. отварям си апетита; hacérsele a uno la boca agua прен., разг. текат ми лигите за нещо; írsele la boca a uno прен. изплъзва ми се от устата, говоря много.

f 1) връх, острие; 2) край на нещо; la punta del pie върха на крака; la punta del banco края на пейката; 3) издатина, ръб; 4) угарка на цигара; 5) отлъчен от стадото добитък; 6) множество (хора, животни, предмети); 7) разклонение на рогата на елен; 8) рога на бик; 9) малък гвоздей; 10) земя, вдадена в морето; 11) край, връх на дърво; 12) кисел привкус (на вино и др.); 13) лов. спиране на ловджийско куче при преследване на дивеч; 14) прен. pl наченки на морални или интелектуални качества (малко); 15) спорт. нападател, острие (във футбола); 16) спорт. финално изкачване на връх (в алпинизма); 17) pl дантела; назъбена рамка; 18) извор на река, ручей и др.; acabar en punta una cosa разг. свършвам зле; a punta de lanza прен. твърдо, сурово (с гл. llevar); a punta pala прост. в изобилие; a torna punta прен., разг. взаимно; de punta a cabo (punta) открай докрай; de punta en blanco а) въоръжен до зъби (с гл. armar); б) прен., разг. според етикета, наконтен (с гл. estar, ir, ponerse); в) прен. открито, директно; estar de punta con прен., разг. на нож съм, скаран съм с някого; ser de punta прен. изявен, на преден план съм; tener en la punta de la lengua а) прен. на върха на езика ми е, готов съм да кажа нещо; б) прен. малко остава да се сетя; tener (sus) puntas y ribetes прен., разг. имам качества или недостатъци; hacer punta uno прен. а) пръв се отправям, насочвам; б) прен. открито се противопоставям на някого; в) прен. изпъквам сред останалите (с облекло, образованост и др.); sacar punta a una cosa а) разг. приписвам намерение или значение, което не съществува; б) използвам с различно предназначение; por la otra punta прен., разг. напротив, изобщо не е така.

1. adj лош (съкратена форма от malo, употребява се пред същ. м. р. ед. ч.); 2. m 1) зло, злина; hacer mal1 а) вредя, пакостя; б) причинявам болка; del mal1, el menos proverb от две злини по-малката; 2) обида, вреда; llevar (tomar) a mal1 обиждам се от нещо, приемам като обида; 3) скръб, нещастие; 4) беда, бедствие; 5) болест, болка; mal1 caduco епилепсия; 6) прен. лошата страна, неудобството на нещо; mal1 de la tierra носталгия; mal1 de madre истерия; mal1 de ojo урочасване; mal1 de piedra камъни в пикочния мехур; mal1 francés сифилис; decir mal1 черня, злословя; de mal1 en peor разг. от трън, та на глог; echar a mal1 а) не уважавам, подценявам; б) пилея, не използвам добре; estar uno tocado del mal1 de la rabia прен., разг. обсебен съм от страст, омраза; hacer mal1 a uno преследвам, клеветя, причинявам неприятности някому; hacer mal1 una cosa a alguien причинява вреди, щети, наранява някого; por mal1, mal1 a mal1 насила; menos mal1 разг. толкова по-добре, още по-добре; parar en mal1 завършвам зле; por mal1 de mis pecados разг. заради греховете ми; llevar a mal1 una cosa съжалявам, оплаквам се от нещо; mal1 que le pese против желанието, насила; no hay mal1 que dure cien años разг. никое зло не е вечно.

f 1) глас; a media voz полугласно; a una voz единодушно, в един глас; levantar la voz повишавам глас, протестирам; 2) pl викове; dar voces викам; 3) прен. избирателен глас; 4) слово; 5) прен. мълва; 6) шум; 7) грам. залог; voz activa действителен залог; voz pasiva страдателен залог; 8) прен. мотив, подбуда; 9) мнение; 10) муз. партия; 11) воен. voz de mando команда; 12) прен. право на изказване; voz argentada (argentina) прен. ясен и звучен глас; voz de cabeza, falsete фалцет; voz de la conciencia прен. угризения; voz sumisa прен. тих, кротък глас; aclarar la voz прочиствам гласа си, прокашлям се; ahuecar uno la voz правя гласа си по-плътен, по-тежък; anudàrsele a uno la voz прен. онемявам, не мога да говоря (от вълнение и др.); en voz с думи; en voz alta а) на глас; б) прен. публично, открито; en voz baja а) много тихо; б) прен. тайно; estar pidiendo a voces прен. изпитвам крещяща нужда от нещо; hundir a voces прен. изпълвам с викове; gritar a voz en cuello викам, колкото ми глас държи; voz del pueblo, voz del cielo погов. глас народен, глас Божи.

m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението.

f нажежено парче; жарава; arrimar uno el ascua a su sardina разг. възползвам се от дадена ситуация; estar en (sobre) ascuas прен., разг. неспокоен съм, на тръни съм; sacar uno el ascua con la mano del gato (con mano ajena) прен., разг. използвам някого да вади кестените от огъня (служа си с някого за опасна или неприятна работа); ascua de oro прен. блестящ предмет, хвърлящ отблясъци.

m 1) куче; perro2 galgo хрътка; perro2 perdiguero птичар; perro2 policía полицейско куче; perro2 terranova нюфаундленд; pastor alemàn немска овчарка; 2) прен. негодник; 3) мързеливец; 4) твърдоглавец; 5) прен. измама, затруднение; забавяне; 6) прен. верен, предан слуга (служител); perro2 caliente прен. хот-дог; perro2 de casta расово куче; perro2 viejo прен., разг. човек с много опит; a espeta perro2s прен., разг. внезапно; a perro2 flaco todo son pulgas proverb неприятностите винаги се струпват върху главата на бедните; dar perro2 a uno прен., разг. карам някого да чака дълго, създавам пречки; darse uno a perro2s прен., разг. побеснявам от яд; el perro2 del hortelano, que ni come ni deja comer al amo proverb не яде кокала, но и на друг не го дава; estar como perro2s en misa прен., разг. не съм си на мястото, преча; muerto el perro2, se acabó la rabia прен. умрял кон не рита; como perro2s y gatos като куче и котка; ponerse como un perro2 избухвам.

m 1) часовник; reloj de arena пясъчен часовник; reloj de bolsillo джобен часовник; reloj despertador будилник; reloj de pared стенен часовник; reloj da péndulo (péndola) часовник с махало; reloj de pulsera, reloj brasalete ръчен часовник; reloj digital часовник без стрелки, с цифрово устройство; reloj de sol, reloj solar слънчев часовник; dar cuerda al reloj навивам часовник; el reloj(se) adelanta часовникът избързва; el reloj(se) atrasa часовникът изостава; manecillas del reloj стрелки на часовника; en mi reloj son las dos моят часовник показва два часа; contra reloj прен. много бързо, за отрицателно време; reloj desconcertado прен. объркан човек; estar uno como un reloj прен. в добро състояние съм, здрав, подвижен, ловък; ser uno un reloj прен., разг. като часовник съм, много съм точен и стриктен; 2) pl клюн на щъркел.

f 1) вода; agua bendita светена вода; agua viva течаща вода; agua muerta застояла вода; agua cruda твърда вода; aguas termales минерални води; agua de cepas разг. вино; agua de borrajas прен. незначително нещо, дреболия; aguas jurisdiccionales, territoriales териториални води; 2) вода, разтвор, есенция; agua de Colonia одеколон; agua fuerte хим. разтвор от азотна киселина; agua regia хим. смес от азотна и солна киселина; 3) наклон на покрив; techo a dos aguas двускатен покрив; 4) pl дъжд; 5) pl отблясък (на плат, скъпоценен камък и др.); 6) сълзи; 7) мор. пробив, дупка; 8) мор. вж. marea; 9) урина; 10) минерален извор; 11) pl морски води; 12) мор. морско течение; 13) мор. следа, път на кораб; a flor de agua по повърхността на водата; agua abajo по течението; echar agua en el mar прен. правя нещо безполезно; estar entre dos aguas прен. колебая се; guàrdate del agua mansa proverb пази се от тихата вода; sin decir agua va прен., разг. тихомълком нанасям вреда; sacar agua de las piedras прен. извличам полза от неблагоприятна ситуация; romper aguas изтича ми водата (при родилка); parecer que uno no esturbia el agua прен. тиха вода (за обикновен и кротък човек, който таи качества, злоба и т. н.).

f 1) височина; висота; 2) висини; 3) геом. височина; 4) връх, възвишение; 5) прен. заслуга, достойнство; 6) ниво над морското равнище; 7) тон, височина на звука; 8) pl небеса; 9) прен. висота, величие; a estas alturas по това време, в този момент; на това място; quedar uno a la altura del betún прен., разг. не успявам, провалям се; a la altura de (с гл. estar, ponerse) достигам нивото на, на висотата на.

m 1) огън; 2) пожар; 3) сигнален огън; 4) огън, стрелба; 5) огън, висока температура (на болен); 6) прен. дом, огнище; 7) прен. разпаленост, буйност, живост; 8) прен. огън, страст; 9) pl фойерверки; fuego fatuo блуждаещ огън, синкаво припламване над гниещи животински и растителни отпадъци; fuego graneado воен. огнен дъжд; fuego infernal адски камък; fuegos artificiales фойерверки; a fuego lento (manso) прен. на бавен огън; Ўalto el fuego! воен. спри стрелбата! apagar el fuego con aceite прен. наливам масло в огъня; atizar el fuego прен. подклаждам огъня; dar fuego прен. подавам огън (със запалка, кибрит); echar uno fuego por los ojos прен. очите му мятат огън и жупел; entre dos fuegos прен. между два огъня, две опасности; estar hecho un fuego прен. горя от гняв, страст и др.; Ўfuego! а) воен. огън! стрелба! б) възглас при пожар; huir del fuego y dar en las brasas прен., разг. от трън, та на глог; jugar con fuego прен. играя си с огъня; levantar fuego прен. разпалвам спор, дискусия; meter fuego прен. подклаждам, съживявам; pegar fuego запалвам; poner a fuego y sangre опустошавам неприятелска страна, превръщам я в руини; tocar a fuego бия камбаната за пожар; a sangre y fuego с огън и меч; por el humo se sabe dónde està el fuego няма дим без огън.

1. m географска карта; mapa militar военна карта; mapa demogràfico демографска карта; mapa mudo карта, на която не са изписани имената на градове, реки и т. н.; borrar a uno del mapa прен., разг. елиминирам някого, убивам го, премахвам го от лицето на земята; no estar en el mapa прен. излязъл съм от употреба; 2. f отличаване, изпъкване в нещо; llevarse la mapa разг. вземам връх, изпъквам.

m обувка; estar como niño con zapatos nuevos разг. много съм доволен; no llegarle a alguien a la suela del zapato разг. на малкото му пръстче не може да се намаже; andar con zapatos de fieltro прен. действам потайно и предпазливо; saber uno dónde le aprieta el zapato прен., разг. знам къде ме стяга чепикът; como tres en un zapato разг. наблъскани като сардели.