-
61 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
62 voilà
prép. (de vez, voi, impératif (ou thème verbal) de voir et là) (voilà се използва много по-често от voici, включително и за означаване на близки и далечни предмети) ето; ето там (за по-отдалечени предмети); voilà un homme courageux ето един смел човек; le voilà ето го, това е той; vous voilà content ето че сте доволен; nous voilà arrivés ето че пристигнахме; voilà pourquoi ето защо; voilà le cahier ето там тетрадката; en voilà! ето ти; ето ти история! voilà que изведнъж, внезапно. Ќ m'y voilà ето че пристигнах, ето ме и мене; разбрах, схванах; en veux-tu en voilà много, колкото искам; en voilà assez това е достатъчно, не понасям повече; voilà qui est bien ето това е добре; ne voilà pas, voilà pas ост. нима (за изразяване на изненада); voilà quinze jours преди 15 дена; voilà 10 ans que je n'ai vu le soleil от десет години не съм виждал слънце. -
63 vu,
e adj. et prép. (de voir) 1. adj. видян, виждан; 2. adj. приет, разбран, погледнат; c'est bien vu това се приема добре; 3. prép. предвид; vu, les difficultés предвид на трудностите; vu, les circonstances предвид на обстоятелствата; 4. loc.conj. ост., диал. vu, que като се има предвид; тъй като. Ќ vu, la loi имайки предвид закона; bien vu, добре оценен, приет; c'est du déjà vu, това не е нещо ново; au vu, et au su de tout le monde пред очите на всички, открито; au vu,, sur le vu, de виждайки. -
64 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
65 ainsi
adv. (comp. de si, lat. sic et d'un premier élément obsur) 1. така, тъй, по такъв начин, също така; ainsi soit-il така да бъде, амин; 2. conj. и така, следователно; 3. ainsi que loc.conj. както, както и. Ќ il en est ainsi de така стои въпросът с; ainsi de suite и тъй нататък; pour ainsi dire така да се каже. -
66 autrui
pr.indéf. (cas régime de autre) друг, другите. Ќ mal d'autrui n'est que songe погов. на чужд гръб и сто тояги са малко. -
67 bienséance
f. (de bienséant) ост. приличие; благоприличие; la bienséance n'est que le masque du vice благоприличието е само маска на порока. Ќ Ant. immodestie, impertinence, inconvenance, indécence, impolitesse, sans-gêne. -
68 bienséant,
e adj. (de bien et séant) ост. приличен, благоприличен; il est bienséant, de (+inf.), que (+subj.) в рамките на благоприличието е да. Ќ Ant. impertinent, inconvenant, indécent. -
69 bouchon
m. (a. fr. bousche "touffe de feuillage pour boucher") 1. запушалка, тапа; bouchon de liège коркова тапа; 2. поплавък на въдица; 3. временно запушване, задръстване; bouchon de cérumen запушване (на ухо) с ушна кал; 4. ост. зеленина или клонки за указание, че заведението е селска кръчма; 5. селска кръчма; 6. задръстване (на улица); 7. ост. стиска слама; frotter un cheval avec un bouchon разтривам кон със стиска слама; 8. mon bouchon! прен. мили мой, миличък! Ќ bouchon de carafe разг., прен. голям, неестествен, фалшив диамант; vêtement en bouchon измачкана дреха; bouchon allumeur d'une grenade взривател на граната; c'est plus fort que de jouer au bouchon! разг. това е прекалено!; pousser le bouchon un peu trop loin прекалявам, отивам твърде далеч. -
70 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
71 chance
f. (lat. pop. cadentia, de cadere "tomber") 1. случай, възможност; сполука, щастие, шанс; tenter la chance опитвам щастието си; quelle chance! какъв добър случай! la chance a tourné късметът се обърна; bonne chance! добра сполука! saisir la chance не пропускам случая; 2. pl. вероятности; il y a des chances pour que cela se produise има вероятност това да стане. Ќ c'est la faute а pas de chance разг. виновна е липсата на късмет (казва се, когато няма виновен). Ќ Ant. malchance, déveine, guigne, poisse. -
72 conquête
f. (lat. pop. °conquæsita, même o. que conquérir) 1. завоюване, завладяване, завоевание; la conquête d'un pays завоюване на страна; la conquête de l'espace завладяването на космическото пространство; 2. вдъхване на любов, покоряване, пленяване; conquête amoureuse любовно завоевание; 3. разг. човек, който е бил завоюван с чар; c'est sa dernière conquête това е последното му (любовно) завоевание. Ќ pays de conquête завоювана страна. Ќ Ant. abandon, défaite, perte, soumission. -
73 consolant,
e adj. (de consoler) утешителен; il est consolant, de se dire que утишително е да си кажеш, че. Ќ Ant. attristant, désolant, navrant. -
74 coûter
v. (lat. constare "être fixé" en lat. pop. "avoir pour prix") 1. v.intr. et v.tr.ind. coûter а струвам; ce livre coûte cher тази книга струва скъпо; combien vous coûte cette voiture колко ви струва тази кола; 2. v.tr. причинявам (мъка, усилие), струвам; ce travail me coûte beaucoup d'efforts тази работа ми струва много усилия; cela lui coûte la vie това му струва живота; 3. v.impers. il mi en coûte de vous l'avouer трудно ми е да ви го призная. Ќ cela coûte les yeux de la tête това струва извънредно скъпо; c'est le premier pas qui coûte първата стъпка е трудна; coûte que coûte на всяка цена; ça coûte chaud нар. това струва скъпо; l'hôtel ça coûte нар. хотелът е скъп, струва пари. -
75 depuis
prép. (de de et puis) 1. от, след; depuis le 15 mars след 15 март; depuis le premier jusqu'au dernier от първия до последния; 2. откакто; 3. adv. оттогава; il est parti et nous ne l'avons pas revu depuis замина и оттогава не сме го виждали; 4. loc. conj. depuis que откакто, откогато; 5. loc. adv. depuis peu неотдавна; depuis longtemps отдавна; depuis toujours винаги. Ќ Ant. jusqu'а, auparavant. -
76 devoir1
v.tr. (lat. debere) 1. дължа, имам да давам; il me doit dix mille francs той ми дължи десет хиляди франка; 2. прен. дължа, длъжен съм, задължен съм; devoir1 sa vie а qqn. дължа живота си на някого; 3. трябва, необходимо е; il doit terminer ce travail ce soir трябва да свърши тази работа още тази вечер; 4. имам намерение; je dois partir demain трябва да замина утре; 5. трябва (вероятно, навярно); il doit être grand maintenant трябва да е пораснал вече; 6. трябва, изглежда, вероятно; 7. в imp. du subj. и в началото на изречението: дори ако, дори и да, ако ще би да; dussé-je consacrer ma fortune дори и да посветя цялото си състояние; 8. devoir1 de (+ inf.) je lui doit d'être en vie задължен съм му за живота си; se devoir1 задължен съм да се посветя на (партия, семейство и др.); comme il se doit както следва. Ќ devoir1 du retour дължа пари след размяна (на нещо); оставам задължен (някому); devoir1 plus d'argent qu'on n'est gros; devoir1 а Dieu et au diable; devoir1 au tiers et au quart; devoir1 de tous côtés имам много да давам, потънал съм в дългове, задлъжнял съм до гуша; devoir1 tribut плащам данък; en devoir1 а qqn. имам да се разправям с някого; advienne que pourra погов. да става каквото ще; n'en devoir1 guère, n'en devoir1 rien не съм по-долен от, не падам по-долу; qui doit a tort законът е винаги против длъжника. -
77 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
78 dormir
v.intr. (lat. dormire) 1. спя; dormir d'un profond sommeil спя дълбоко; 2. стоя неподвижен, застоял съм; 3. дремя, задремвам; 4. почивам (за умрели); 5. крия се, спотайвам се; 6. върша бавно, неохотно; dormir sur son travail върша бавно работата си. Ќ dormir comme un loir, comme une marmotte спя като ангел; dormir comme une souche, dormir comme un sabot спя като заклан; dormir comme une toupie хъркам, когато спя; dormir debout (tout debout) страшно ми се спи, умирам за сън; dormir (faire) la grasse matinée спя сутрин до късно, излежавам се; belle au bois dormant спящата красавица; dormir en chien спя, лягам си гладен; dormir en chien de fusil спя свит на кълбо; dormir а l'auberge (l'hôtel) du cul tourné скаран съм със сексуалния си партньор; dormir en gendarme спя леко; dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко; soulier а dormir debout голяма обувка; il ne faut pas éveiller le chat qui dort погов. не трябва да се повдига наново неприятен, изчерпан въпрос; il n'est pire eau que l'eau qui dort погов. пази се от тихата вода; qui dort dîne погов. който спи, за храна не мисли; qui dort grasse matinée, trotte toute la journée погов. спиш ли късно сутринта, ще работиш до късно вечерта; qui dort jusqu'au soleil levant, vit en misère jusqu'au couchant погов. не забогатява, който спи сутрин до късно. -
79 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir. -
80 eh
interj. (onomat.) I. при израз на: 1. (изненада) ах; eh te voilà ах, ето те! 2. (възхищение) ах; eh que c'est joli ах, колко е красиво това; II. при повикване или въпрос: е, ей, хей; III. без особено значение във възклицателни или въпросителни изречения: eh je le vois souvent виждам го често; IV. loc. intej. eh bien е добре, добре де; eh donc хайде; eh quoi е какво, та какво.
Страницы
См. также в других словарях:
C'est ici que ça se passe — On n a pas tout dit On n a pas tout dit Genre Magazine Présenté par Laurent Ruquier Pays France Langue(s) Français Nombre de saisons 1 … Wikipédia en Français
Qu'est-ce que le Tiers-État? — Porträt Emmanuel Joseph Sieyès von Jacques Louis David aus dem Jahr 1817 Emmanuel Joseph (seit 1808 Graf) Sieyès [ɛmaˈnɥɛl ʒoˈzɛf sjeˈjɛs] (* 3. Mai 1748 in Fréjus; † 20. Juni 1836 in … Deutsch Wikipedia
Il est faux que l’égalité soit une loi de la nature. La nature n’a rien fait d’égal. La loi souverai… — Il est faux que l’égalité soit une loi de la nature. La nature n’a rien fait d’égal. La loi souveraine est la subordination et la dépendance. См. Равенство одна мечта … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Il n’est secret que de rien dire. — См. За собой слово не удержав, за людьми не удерживают. Il n’est secret que de rien dire. См. Скажешь с уха на ухо, узнают с угла на угол … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
L’anticque proverbe nous le désigne, auquel est dit que Vénus se morfond sans la compaignie de Cérès… — L’anticque proverbe nous le désigne, auquel est dit que Vénus se morfond sans la compaignie de Cérès es Bachus. См. Где голодно, тут и холодно … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est! Est!! Est!!! di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q Re … Wikipédia en Français
Est! est!! est!!! di montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est-anglie — Les royaumes de l Heptarchie (en jaune) vers 800 … Wikipédia en Français
Est du Québec — Québec Cet article concerne la province canadienne. Pour l article sur la capitale, voir Québec (ville). Pour les autres significations, voir Québec (homonymie). Québec … Wikipédia en Français
QUE — Pronom relatif des deux genres et des deux nombres servant de régime au verbe qui le suit. Il s élide devant une voyelle. Celui que vous avez vu. Les gens que vous avez obligés. La personne que vous connaissez. Les espérances que vous lui avez… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
