-
1 c'est-à-dire
loc. conj. (trad. lat. id est) тоест, с други думи; c'est-à-dire que това означава, че. -
2 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
3 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
4 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
5 quand
adv. et conj. (lat. quando) 1. adv. кога; quand est-ce que?... кога?...; quand est-il arrivé? кога пристигна той? depuis quand payez-vous vos dettes? от кога плащате дълговете си? а quand le mariage? кога ще е сватбата? jusqu'а quand докога? 2. conj. въвежда подчинено обстоятелствено изречение: когато; quand тогава, когато; ако, ако и да, макар, въпреки; quand vous aurez fini, vous pourrez partir когато свършите, ще можете да тръгнете; quand je vous disais que когато ви казвах, че; 3. loc. conj. quand même ако и да, макар че, дори и ако; 4. loc. adv. quand même въпреки всичко; все пак; 5. ост., диал. по същото време с, заедно с; il est arrivé quand moi той пристигна по същото време като мен. Ќ quand et quand ост., диал. по едно и също време. Ќ Hom. camp, khan, quant. -
6 truc1
m. (prov. truc, du v. trucar "cogner", lat. pop. °trudicare de trudere "pousser") разг. 1. разг. сръчност, похват, ловкост; майстория, цЂка; 2. фокус; les truc1s d'un prestidigitateur фокуси на илюзионист; 3. сценично приспособление за създаване на илюзия; 4. разг. нещо, предмет, такова; qu'est-ce que c'est que ce truc1-là? какво е това нещо? ce n'est pas mon truc1 не обичам това. -
7 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser. -
8 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
9 vrai,
e adj. m. et adv. (lat. pop. °veracus, class. verus, verax) 1. верен, истински; un récit vrai, верен, истинен разказ; c'est la vérité vrai,e това е самата истина; il est vrai, que истина е, че; c'est vrai, това е истина; наистина; incroyable, mais vrai, невероятно, но факт; 2. ост. искрен, прям; un homme vrai, искрен човек; 3. действителен, истински; une poupée avec de vrai,s cheveux кукла с истински коси; de vrai,es perles истински перли; c'est un vrai, imbécile той е истински глупак; vrai, de vrai, разг. съвсем автентичен, истински; 4. m. правда, истина; реалност (в изкуството); 5. adv. вярно, истинно, точно, справедливо; jouer vrai, играя точно, справедливо; 6. adv. наистина; vrai,, nous n'avons pas pensé а cela наистина, ние не бяхме помислили за това. Ќ а vrai, dire (а dire le vrai,) да си кажа право; право да си кажа; au vrai, (pour vrai,, dans le vrai,) всъщност, в действителност; vous êtes dans le vrai, вие имате право; bien vrai, разг. съвсем истина, самата истина; de vrai,! нима! хайде де! pas vrai,? разг. нали? не е ли истина? c'est pas vrai,! не може да бъде! Ќ Ant. erroné, faux, inexact, mensonger; artificiel, factice; feint; imaginaire; illusoire; forcé, imité; erreur. -
10 certain,
e adj. (lat. pop. °certanus, de certus "assuré") 1. сигурен, положителен, уверен, достоверен; c'est un fait certain, това е сигурен факт; 2. определен; 3. някой, някакъв, някой си; certain,es gens някои хора; certain,s peuples някои народи; un certain, administrateur някакъв си администратор; 4. loc. imp. il est certain, que (+ indic.) известно е, че; 5. m. сигурно нещо, сигурност; 6. фин. монетна единица, която определя курса на другите валути; coter le certain, определям курса на валута спрямо британската лира; 7. неизбежен; mort certain,e неизбежна смърт. Ќ un certain, някой си; un certain, nombre de gens известен брой хора. Ќ Ant. conjectural, contestable, controversé, douteux, incertain, problématique, suspect, illusoire; aléatoire, improbable; sceptique, hésitant. -
11 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
12 inconcevable
adj. (de in- et concevable) 1. непонятен, неразбираем, необясним; странен, поразителен; homme inconcevable странен човек; histoire inconcevable необяснима, странна история; 2. неприемлив il est inconcevable que (+ subj.) неприемливо е, че. Ќ c'est inconcevable това е невъзможно, умът не го побира. Ќ Ant. concevable; banal, compréhensible. -
13 incontestable
adj. (de in- et contestable) неоспорим, неопровержим, несъмнен; безспорен; vérité incontestable неоспорима истина; il est incontestable que (+ ind., + cond.) безспорно е, че; c'est incontestable това е явно, безспорно. Ќ Ant. contestable, discutable, douteux; faux. -
14 que1
pron. (lat. quem, accus. de qui) 1. pron. relat. който, когото, която, което, които; каквото, каквито, какъвто, каквато; une femme que1 j'aime жена, която обичам; advienne que1 pourra да става каквото ще; la belle fille qu'elle était красивото момиче, което тя беше...; les garçons que1 nous avons eus момчетата, които имахме; 2. pron. interr. какво, що; que1 sais-je? какво знам аз? qu'en dites-vous? какво казвате? qu'est-ce que? какво? qu'importe? какво значение има? qu'est-ce qui se passe? какво става? -
15 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
16 toujours
adv. (de tous(tout) et jour(s)) 1. винаги, всякога; pour (а) toujours завинаги; il arrive toujours а cinq heures той пристига винаги в пет часа; 2. все още; on ne démarrait toujours pas те не тръгваха все още; 3. все, все пак, при все това; c'est toujours pas toi qui l'auras все пак не ти ще го имаш; 4. loc.conj. toujours est-il que както и да е. Ќ Ant. jamais, parfois; exceptionnellement. -
17 utile
adj. et m. (lat. utilis) 1. полезен; un livre utile aux hommes книга, която е полезна за хората; d'utiles conseils полезни съвети; il est utile de (+ inf.) полезно е да; il est utile que (+ subj.) полезно е да; charge utile d'un véhicule полезен товар на автомобил; 2. m. l'utile полезното; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ en temps utile навреме, своевременно, в предвиденото време. Ќ Ant. inutile, inefficace, superflu; nuisible. -
18 visible
adj. (lat. visibilis, de videre "voir") 1. видим; étoiles visibles а l'њil nu звезди, видими с просто око; visible au microscope видим с микроскоп; 2. прен. очевиден, явен; avec un plaisir visible с явно удоволствие; progrès visible явен напредък; il est visible que видно е, че; 3. m. видимото; 4. être visible мога да приемам гости; est-il visible може ли да ме приеме; ne pas être visible не приемам гости; 5. облечен съм добре; je ne suis pas visible не съм облечен подходящо. Ќ Ant. invisible, caché, secret; douteux. -
19 constant,
e adj. (lat. constance, de constare "s'arrêter") 1. постоянен, неизменен; souci constant, постоянна грижа; 2. твърд, издръжлив; 3. достоверен; сигурен, несъмнен, положителен; fait constant, достоверен, положителен факт; il est constant, que сигурно е, че; 4. f. мат. константа, постоянна величина; constant,e arbitraire произволна константа; constant, de l'espace-temps константа за скоростта на светлината; 5. ост. смел, непоколебим, душевно силен; 6. лит. упорит, непоколебим. Ќ Ant. inconstant; changeant, instable, variable. -
20 lièvre
m. (lat. lepus, leporis) заек (див); lever un lièvre лов. вдигам заек. Ќ courir le même lièvre стремя се към същата цел; il ne laut pas courir deux lièvres а la fois две дини под една мишница не се носят; la crainte du chasseur tient le lièvre éveillé страх лозе пази; mémoire de lièvre къса, слаба памет (Ant. mémoire d'éléphant); soulever un lièvre повдигам болен или неудобен въпрос; c'est là que gît le lièvre тук е разковничето на проблема.
Страницы
См. также в других словарях:
C'est ici que ça se passe — On n a pas tout dit On n a pas tout dit Genre Magazine Présenté par Laurent Ruquier Pays France Langue(s) Français Nombre de saisons 1 … Wikipédia en Français
Qu'est-ce que le Tiers-État? — Porträt Emmanuel Joseph Sieyès von Jacques Louis David aus dem Jahr 1817 Emmanuel Joseph (seit 1808 Graf) Sieyès [ɛmaˈnɥɛl ʒoˈzɛf sjeˈjɛs] (* 3. Mai 1748 in Fréjus; † 20. Juni 1836 in … Deutsch Wikipedia
Il est faux que l’égalité soit une loi de la nature. La nature n’a rien fait d’égal. La loi souverai… — Il est faux que l’égalité soit une loi de la nature. La nature n’a rien fait d’égal. La loi souveraine est la subordination et la dépendance. См. Равенство одна мечта … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Il n’est secret que de rien dire. — См. За собой слово не удержав, за людьми не удерживают. Il n’est secret que de rien dire. См. Скажешь с уха на ухо, узнают с угла на угол … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
L’anticque proverbe nous le désigne, auquel est dit que Vénus se morfond sans la compaignie de Cérès… — L’anticque proverbe nous le désigne, auquel est dit que Vénus se morfond sans la compaignie de Cérès es Bachus. См. Где голодно, тут и холодно … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est! Est!! Est!!! di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q Re … Wikipédia en Français
Est! est!! est!!! di montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est-anglie — Les royaumes de l Heptarchie (en jaune) vers 800 … Wikipédia en Français
Est du Québec — Québec Cet article concerne la province canadienne. Pour l article sur la capitale, voir Québec (ville). Pour les autres significations, voir Québec (homonymie). Québec … Wikipédia en Français
QUE — Pronom relatif des deux genres et des deux nombres servant de régime au verbe qui le suit. Il s élide devant une voyelle. Celui que vous avez vu. Les gens que vous avez obligés. La personne que vous connaissez. Les espérances que vous lui avez… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
