-
61 manitou
m. (mot algonquin "grand esprit") 1. божество (у червенокожите); фетиш; 2. grand manitou, gros manitou разг. важен човек, големец. -
62 mental,
e, aux adj. (lat. tardif mentalis, de mens, mentis "esprit") 1. мислен, умствен; 2. душевен, психически; maladie mental,e душевна болест; médecine mental,e психиатрия. Ќ Ant. écrit, parlé; physique. -
63 mentisme
m. (du lat. mentis "esprit") мед., псих. загуба на нишката на мисълта; моментно забравяне, изгубване на мисълта. -
64 mercantilå
adj. (it. mercantile) 1. ост. търговски; 2. прен. търговски, меркантилен, търгашески; жаден за печалба; esprit mercantilå търговски дух. -
65 mesquinerie
f. (de mesquin) 1. скъперничество, стиснатост; 2. дребнавост, низост. Ќ Ant. générosité, grandeur, largesse (d'esprit). -
66 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
67 militaire
adj. (lat. militaris, de miles "soldat") 1. военен; art militaire военно изкуство; 2. военнолюбив; esprit militaire военнолюбив дух; 3. m. военнослужещ, военен; военно съсловие. -
68 nourriture
f. (bas lat. nutritura) 1. хранене; кухня; nourriture pauvre недостатъчно хранене; 2. храна; хранителни продукти; prendre de la nourriture храня се; la nourriture de l'esprit духовна храна; 3. кърма (за животни); 4. ост. възпитание; 5. ост. кърмене. -
69 oligophrénie
f. (de oligo- et gr. phrên "esprit") мед. умствена изостаналост, недоразвитост. -
70 ordinaire
adj. (lat. ordinarius) 1. обикновен, нормален, обичаен, който се среща често; le cours ordinaire des choses обичайният ход на нещата; 2. всекидневен, обикновен; 3. прост, посредствен; esprit ordinaire посредствен ум; 4. редовен; séance ordinaire редовно заседание; 5. m. навик, обичай; 6. m. воен. храна, всекидневно ядене; 7. loc. adv. а l'ordinaire както обикновено, както винаги; d'ordinaire, а l'ordinaire обикновено. Ќ Ant. anormal, étrange, exceptionnel, extraordinaire, original, rare, remarquable. -
71 organisé,
e adj. (de organiser) 1. организиран, добре съчетан, който представя стройна система, чиито отделни части са съчетани в стройна система; voyage organisé, организирано пътуване; esprit organisé, методично съзнание; 2. прен. устроен; методичен; personne bien organisé,e добре организирана личност. Ќ Ant. anarchique, inorganisé. -
72 ouverture
f. (lat. class. apertura) 1. отвор, отверстие, дупка; вход, гърло, цепнатина, цев; 2. отваряне, разтваряне, разпечатване; l'ouverture d'un testament разпечатването на завещание; l'ouverture d'une route отварянето на път; 3. прен. откриване, начало; discours d'ouverture встъпително слово; 4. pl. предложение; 5. муз. увертюра; 6. чистота, чистосърдечност, искреност; ouverture d'esprit чистосърдечно мислене. Ќ ouverture d'une succession юр. влизане в сила на правото за наследство. Ќ Ant. clôture, fermeture; fin. -
73 partisan,
e m., f. (de parte "part, partie") 1. привърженик, последовател; 2. партизанин; 3. adj. в съчет. esprit partisan, дух на пристрастие. Ќ Ant. adversaire, antagoniste, contradicteur. -
74 pesant,
e adj. (de peser) 1. тежък; un fardeau pesant, тежък товар; 2. бавен, тежък; esprit pesant, бавен, муден ум; 3. прен. тромав, тежък, мъчителен. Ќ valoir son pesant, d'or много съм ценен, имам голяма стойност. Ќ Ant. agréable, gracieux; agile, dispos, éveillé, vif. -
75 pesanteur
f. (de pesant) 1. физ. притегателна сила; 2. тежест, тегло; 3. прен. тромавост, непохватност; 4. une pesanteur чувство за тежест, напрежение; des pesanteur d'estomac тежест в стомаха. Ќ Ant. légèreté; esprit, rapidité, vivacité. -
76 positif,
ve adj. (lat. positivus) 1. сигурен, постоянен; 2. положителен, който почива на опита; sciences positif,ves положителни науки; 3. позитивен, трезв; здрав; esprit positif, здрав разум; 4. физ. положителен, позитивен; 5. m. положителното, положителната страна; 6. фот. позитив; 7. m. грам. положителна степен на сравнение. -
77 présence
f. (lat. prњsentia) 1. присъствие; la présence française en Afrique френското присъствие в Африка; 2. loc. adv. en présence един срещу друг; 3. loc. prép. en présence de в присъствие на. Ќ feuille dе présence лист, на който се разписват присъстващите; esprit de présence находчивост. Ќ Ant. absence, carence, manque. -
78 primaire
adj. (lat. primarius) 1. начален, първоначален; първичен; école primaire начално училище; élections primaires първични избори; 2. некултурен човек. Ќ esprit primaire ограничен ум; époque primaire геол. палеозойска ера; terrains primaires геол. почва, която е получена при утаяване на водата. -
79 racorni,
e adj. (de racornir) 1. твърд, корав, втвърден; 2. закоравял; esprit racorni, закоравяла душа. -
80 remettre
v.tr. (lat. remittere "renvoyer, laisser") 1. поставям отново на предишното място; remettre une chaise а sa place поставям стол на мястото му; 2. обличам, слагам отново; remettre ses chaussures слагам отново обувките си; 3. хир.намествам; 4. връщам; remettre un roman връщам роман (на библиотека); 5. връчвам, доставям; remettre un paquet au destinataire доставям пакет на получателя; 6. отървавам се, прехвърлям на друг; 7. прен. възстановявам, поправям, възвръщам здравето; 8. връщам, възстановявам, въвеждам отново; remettre en marche въвеждам отново в действие; 9. спомням си, припомням си, познавам, разпознавам; remettre qqch. dans l'esprit припомням си нещо; 10. прощавам, опрощавам; помилвам; remettre une dette а qqn. опрощавам дълга на някого; 11. отлагам, отсрочвам; remettre les décisions а plus tard отлагам решенията за по-късно; 12. добавям; remettre du sel добавям сол (в ядене); 13. en remettre прекалявам; 14. сменям, заменям; remettre des piles сменям батерии; 15. (Белгия) връщам ресто; 16. (Белгия) продавам; 17. спорт. изигравам отново; започвам отново; 18. поръчвам си отново пиене; 19. поверявам нещо на някого; se remettre 1. намествам се, настанявам се отново; se remettre а table настанявам се отново на масата; 2. започвам, подхващам наново; se remettre au commerce захващам се отново с търговия; 3. прен. спомням си, припомням си; 4. възвръщам си, възстановявам си здравето; идвам на себе си; se remettre d'une maladie възстановявам се от болест; 5. оставям се в ръцете на, доверявам се на; se remettre entre les mains de Dieu оставям се в ръцете на Бога. Ќ remettre а neuf подновявам; remettre en marche привеждам отново в движение, отново пускам в ход; remettre en bon état привеждам в добър ред, в порядък; remettre qqn. au pas принуждавам някого да спазва задълженията си; s'en remettre а qqn. осланям се на някого, поверявам съдбата си на някого; se remettre le visage de qqn. припомням си лицето на някого. Ќ Ant. confisquer, enlever; garder; hâter, presser.
См. также в других словарях:
ESPRIT — Le concept d’«esprit», dont la spécificité a sans cesse fluctué à travers les différentes cultures et tout au long de l’histoire des idées, semble de nos jours être pris à nouveau comme référence majeure, notamment par des biologistes, qui y… … Encyclopédie Universelle
esprit — ESPRIT. s. m. [L S se prononce.] Substance vivante & incorporelle. Il se dit de Dieu. Dieu est un pur Esprit. Esprit increé. On appelle la troisiesme personne de la Trinité, Le saint Esprit. l Esprit consolateur. l Esprit vivifiant. Esprit, se… … Dictionnaire de l'Académie française
ESPRIT — (fr. „Geist“) steht für: Esprit (CAD/CAM), Programmiersystem für CNC Maschinen Esprit (Computerspiel) Esprit Holdings, ein auf den Bermudas registriertes Modeunternehmen mit Geschäftssitzen in Ratingen (Deutschland) und Kowloon (Hongkong) Esprit… … Deutsch Wikipedia
Esprit — (fr. „Geist“) steht für: Witz oder Gewitztheit, die Fähigkeit zu überraschenden und gehaltvollen Assoziationen; erfordert meist Intelligenz und Klugheit Esprit Holdings, ein auf den Bermudas registriertes Modeunternehmen mit Geschäftssitzen in… … Deutsch Wikipedia
Esprit — (French for spirit / enthusiasm ) may refer to:*Enthusiasm * Esprit , a French literary magazine. *Esprit, a model of automobile manufactured by the Lotus Cars. *ESPRIT, European Strategic Program on Research in Information Technology. *ESPRIT… … Wikipedia
ESPRIT — Saltar a navegación, búsqueda ESPRIT (European Strategic Programme for Research in Information Technology) es un programa de investigación y desarrollo tecnológico en el campo de las tecnologías de información. Este programa es financiado por la… … Wikipedia Español
Esprit — Sm Geist, Witz erw. fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. esprit, dieses mit unregelmäßiger Formentwicklung aus l. spīritus Geist, Hauch . Ebenso ne. esprit, nfrz. esprit, nschw. espri, nnorw. esprit. Zur Sippe des… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
esprit — 1590s, from M.Fr. esprit spirit, mind, from O.Fr. espirit, from L. spiritus spirit (see SPIRIT (Cf. spirit)). For initial e , see ESPECIAL (Cf. especial). Esprit de corps first recorded 1780. French also has the excellent phrase esprit de l… … Etymology dictionary
ESPRIT — is an acronym for the European Strategic Program on Research in Information Technology of the European Union, run by the Directorate General for Industry of the European Commission.ESPRIT developed the initial version of SAMPA before being… … Wikipedia
Esprit — Es prit , n. [F. See {Spirit}.] Spirit. [1913 Webster] {Esprit de corps}, a French phrase much used by English writers to denote the common spirit pervading the members of a body or association of persons. It implies sympathy, enthusiasm,… … The Collaborative International Dictionary of English
Esprit — (franz., spr. eßprī), Geist, Witz, Scharfsinn, doch nicht vollkommen diesen Ausdrücken entsprechend, insofern das Wort mehr scharfe, blendende Geisteseigenschaften, die Fähigkeit zu witzigen Einfällen und seinen Wendungen, als Tiefe und… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
