es+más

f 1) кораво, грубо платно; 2) ленено платно за подплата (канаваца); 3) pl прен., разг. най-дълбокото, най-интимното; querer a uno màs que a sus entretelas прен. обичам някого повече от себе си.

a adj 1) недостатъчен, оскъден, беден; 2) непълен; 3) скъперник, стиснат, циция; 4) прекалено пестелив, икономичен; màs gasta el escaso, que el franco proverb евтиното излиза най-скъпото; al escaso, adv почти, горе-долу, без малко.

f ъгъл (на улица, маса, къща); a la vuelta de la esquina наблизо, на всяка крачка, лесно; darse uno contra (por) las esquinas прен., разг. удрям си главата в стената; de esquina на ъгъл, ъглов; doblar (torcer) la esquina прен., разг. завивам зад ъгъла; estar en esquina dos o màs personas прен., разг. не се разбираме добре, в противоречие сме; estar de esquina прен. на кръстопът съм, раздвоен съм.

intr 1) липсвам; недостигам; 2) свършвам се (нещо); 3) греша, сбърквам; 4) не улучвам (при стрелба); 5) изневерявам, отстъпвам от, не съответствам; 6) пропускам; правя засечка, не действам добре; 7) не отивам на среща; отсъствам; 8) остава още определено време; остава да се донаправи още нещо; 9) не съм на мястото си (за вещ); не съм си вкъщи или където трябва да бъда; Ўeso faltaba (faltaría)! Ўno faltaba (faltaría) màs! само това оставаше (липсваше)! как ли не!; faltar poco para algo малко не достига, остава още малко; faltar a su palabra не удържам на думата си; faltar a una persona не изпитвам уважение към някого; sin faltar una coma точно.

f 1) слава, репутация, известност; 2) обществено мнение; 3) слух, мълва; correr fama носи се слух; dar fama прославям някого; echar fama публикувам, разпространявам; es fama знае се, говори се, известно е; cobrar fama спечелвам си слава, име; tener (echar) fama de прославям се, известен съм (с нещо); cobra buena fama y échate a dormir спечелЈ си слава и л˜жи върху лаврите Ј; màs vale fama que flama погов. доброто име струва повече от блясъка; unos tienen la fama, y otros cardan la lana един бие тъпана, друг обира парсата.

a 1. adj 1) грозен, уродлив, обезобразен; 2) прен. срамен, позорен, грозен; 2. m разг. оскърбление, оскърбителна постъпка; 3. adv лошо; huele (sabe) feo, мирише лошо (има лош вкус); dejar feo, a uno оскърбявам го; tocarle a uno bailar con la màs feo,a прен., разг. пада ми се най-трудното, най-лошото.

f 1) периодично издание с културен или административен характер; 2) разг. клюкар; 3) правителствен вестник в Испания; mentir màs que la gaceta прен., разг. страшно лъжа.

m 1) вид водна костенурка; 2) форма за правене на тухли; 3) хир. превръзка на глава; 4) леко седло; 5) воен. старовремска бойна машина; 6) слитък (калай или олово); 7) вет. възпаление на крак (на кон); 8) зид. укрепване срещу свлачища; 9) воен. предпазен щит; 10) вид скрипец; tener màs conchas que un galápago прен. много съм хитър.

a 1. adj 1) дебел; 2) тлъст, мазен; 3) дебел, плътен, с голям обем; 4) много голям, необичаен, силен; 2. m 1) сланина, мас; 2): premio gordo,, el gordo, най-голямата печалба на лотария; tocar el gordo, печеля най-голямата награда на лотария; algo gordo, разг. важно, известно нещо; armarse la gordo,a разг. започвам голям диспут, спор; estar gordo, una mujer разг. бременна; caer gordo, (a) una persona o cosa прен., разг. антипатичен, неприятен ми е; no haberlas visto tan (màs) gordo,s не съм попадал в толкова трудно или забъркано положение.

m 1) стъпало; 2) градус; 3) степен; 4) степен на родство; 5) ранг, звание, чин; 6) клас (в училище); 7) мат. степен; 8) университетска степен; 9) прен. ниво, степен; 10) грам. степен (сравнителна, съпоставителна, превъзходна); en sumo grado1 във висша степен; de grado1 en grado1 постепенно; grado1 centídrado, grado1 de Celsius градус по Целзий; grado1 de Fahrenheit градус по Фаренхайт; en el màs alto grado1 прен. във висша степен.

1. tr 1) правя, извършвам, върша; 2) произвеждам, създавам, образувам; 3) изработвам, фабрикувам; 4) вмествам, съдържам; 5) предизвиквам, причинявам; 6) създавам (концепция, поема и др.); 7) раздвижвам, упражнявам (мускули, пръсти и др.); 8) (и като prnl) приготвям, подготвям (ядене, куфар и др.); 9) привиквам, карам да свикне (и като prnl: hacerse a todo свиквам с всичко); 10) обучавам птици за лов; 11) подстригвам, подрязвам (и prnl); 12) hacer + sust означава действие, образувано от корена на съществителното; hacer estimación = estimar; hacer burla = burlarse; 13) hacer + sust правя на + значението на съществителното; hacer pedazos правя на парчета; 14) правя знак, жест; 15) hacer + el, la, lo + sust представям, изпълнявам ролята на; hacer el rey изпълнявам ролята на краля (като intr + предл. de; hacer de maestro в ролята на учител); 16) театр. изпълнявам театрална (филмова) роля; 17) мат. съставям, правя, давам (като резултат); dos y dos hacen cuatro две и две прави четири; 18) заставям, карам някого; le hizo venir накара го да дойде; 19) hacer del cuerpo (una necesidad, una diligencia) разг. ходя по голяма (малка) нужда; 20) постигам, печеля; hacer dinero правя, печеля пари; 21) освобождавам, остъпвам, правя място; hacer caso обръщам внимание, съобразявам се; hacer tiempo (hora) изчаквам удобно време (час); hacer por hacer правя нещо, колкото да се намирам на работа; hacer memoria напомням; hacer conocer известявам, съобщавам; hacer mío приемам (убеждения, мнение); hacer carne въплъщавам, превръщам на дело; hacer alto задържам се, установявам се; estar por hacer предстои ми да направя нещо; hacer cara възразявам, противя се; hacer falta не достига, липсва; hacer boca закусвам; hacer la vista gorda правя се, че не виждам, че не забелязвам; hacer alarde хваля се; hacer su agosto използвам случая, възползвам се; hacer la rosca del galgo прен. отивам, за да не се върна; hacer raya превъзхождам, надвишавам, надминавам; màs hace el que quiere que el que puede да искаш, значи да можеш; 2. intr 1) действам, постъпвам, процедирам; creo que hace bien смятам, че постъпва добре; 2) подхождам; eso no hace al caso това не е уместно, не подхожда (не се отнася за) на случая; 3) съответствам, ставам, пасвам; llave que hace a ambas cerraduras ключ, който става на двете ключалки; 4) hacer + por (para) + inf внимавам да + значението на глагола в инфинитив; hacer por venir гледам, внимавам да дойде; hacer para sí внимавам, грижа се за себе си; 5) преструвам се на нещо (често с adv como); 6) мор. добивам (петрол, въглища и т. н.); 7) impers (за време, природни явления); hace frío студено е; hace calor топло е; hace buen (mal) tiempo хубаво (лошо) време е; hace niebla мъгливо е; hace viento духа вятър; hace sol слънчево е; 8) impers (за време) hace dos semanas преди две седмици; hace tiempo преди време, отдавна; 3. prnl 1) преструвам се, представям се за това, което не съм; hacer el tonto правя се на глупак; 2) израствам, увеличавам се; hacer los sembrados израстват посевите; 3) превръщам се, ставам на: hacer vinagre el vino вкиселявам се ( за вино), ставам на оцет; 4) ставам; hacer famoso ставам известен, знаменит; їqué se hizo de tantas promesas? какво стана (какво излезе) от толкова обещания?; se hace tarde става късно; свечерява се; 5) приучвам се, приспособявам се, привиквам; hacerse al frío привиквам на студ; 6) (con) обзавеждам се, снабдявам се с нещо; hacerse cargo натоварвам се, наемам се с нещо; hacerse atràs отстъпвам; hacerse fuerte воен. закрепвам се, задържам се; hacerse a la mar излизам в открито море; no saber qué hacerse не зная къде да се дяна, отегчавам се; a medio hacer незавършен, до половина; hacer de menos а) презирам; б) подценявам; hacer el efecto създавам впечатление; hacer la alguna разг. натворявам нещо, правя нещо неразумно; hacer y deshacer командвам, разпореждам се, коля и беся; hacer a todo ставам за всичко; hacer presente представям, информирам, припомням; hacer saber уведомявам, съобщавам; hacerse a una parte оттеглям се настрана; hacerse con una persona o cosa разг. притежавам, владея; hacerse uno de rogar карам да ме молят; hacer sele algo una cosa a uno заприличва ми на нещо; las manadas que a don Quijote se le hicieron ejércitos стадата, които Дон Кихот взе за войски; hacerse uno el olvidadizo преструвам се, че съм забравил; hacerse uno presente нарочно се набивам в очи; hacer sudar a uno а) прен., разг. карам някого да се изпоти (от трудност); б) прен., разг. задължавам го да плаща; no es de hacer una cosa не е редно да се прави нещо; no la hagas y no la temas не греши този, който нищо не прави; no me hagas hablar не ме карай да си отварям устата, да говоря; їqué hemos de hacer? їqué le hemos de hacer? їqué se le ha de hacer? їqué vamos a hacer? їqué le vamos a hacer? какво да се прави, така стоят нещата; hacerla hecho buena разг., ирон. добра я свърши.

f 1) глад; 2) недостиг, нужда (от храни и т. н.); 3) прен. жажда за нещо, страстно желание; hambre canina прен. вълчи глад; màs listo que el hambre разг. много умен; matar (apagar) el hambre разг. залъгвам глада си; morir de hambre а) живея в нищета; б) умирам от глад, много съм гладен; andar uno muerto de hambre прен. който живее в нищета; a buen hambre no hay pan duro когато си гладен, всичко ти се услажда; juntarse el hambre con gana de comer пасват си, подхождат си (предмети, хора); matar de hambre прен. моря от глад, храня недостатъчно; hambre calagurritana прен., разг. голям глад.

f 1) изготвяне, правене, създаване; направа; 2) състав, структура; 3) кроене, фасон (на дреха); 4) външен вид; форма; 5) създание, творение; дело; 6) прен. креатура, протеже; 7) pl заплащане за извършена работа; 8) фигура, изработена от дърво, глина и др.; 9) pl бикоб. външен изглед на бика и тореадора; no tener hechura невъзможно е; no se pierde màs que la hechura не е голяма загуба; entre sastres no se pagan hechuras услуга за услуга.

m 1) дете, син; hijo políitico зет; 2) рел. чадо; чедо; 3) дете (ласкаво обръщение); 4) pl деца, наследници (синове и дъщери); 5) прен. издънка, потомък; 6) прен. дело, творба; 7) издънка, филиз; 8) бяло вещество в рогата на животно; hijo de papà син на богат баща; hijo natural извънбрачно дете; cualquier (cada, todo) hijo de vecino разг. всеки човек; hijo adoptivo осиновено дете; hijo bastardo незаконородено (копеле); hijo de leche млечен син (дъщеря); hijo de la calle уличник, скитник; cada uno es hijo de sus obras proverb всеки е рожба на делата си; по делата им ще ги познаете; hijo de Dios теол. Божи Син; Божие чадо; hijo del agua който много обича водата, морето; hijo de la tierra който няма роднини, близки; сам на земята; hijo del diablo дяволско изчадие; hijo de puta кучи син, копеле; hijo reconocido припознато дете; costar màs que un hijo tonto прен., разг. излиза ми прекалено скъпо; echar al hijo подхвърлям дете; tomar a uno por el hijo de la portera прен., разг. отнасям се с пренебрежение към някого, не му обръщам внимание.

m 1) конец, нишка; 2) ленено влакно; 3) ленена тъкан или дреха; 4) прен. тънка струя; 5) жица, метална нишка; 6) копринена нишка, пашкул или паяжина; 7) прен. продължение, нишка (на мисъл, разказ и др.); colgar (pender) de un hilo прен., разг. в опасност съм, вися на косъм; hilo de la muerte прен. край на живота, смърт; hilo de la vida прен. нишката на живота; hilo de medianoche (mediodía) точно в полунощ (по пладне); hilo de voz тъничък, пресекващ глас; a hilo а) без прекъсване; б) по посока, успоредно; al hilo del viento по посока на вятъра; coger uno el hilo de algo прен., разг. хващам нишката, разбирам за какво става въпрос; cortar el hilo прен. прекъсвам разговора; cortar el hilo de la vida убивам; cortar el hilo del discurso сменям темата; говоря несвързано; de hilo направо, без бавене; estar cosida una cosa con hilo blanco прен., разг. съшито е с бели конци; hilo a hilo непрекъснато, малко по малко; irse al (tras el) hilo de la gente водя се по другите, правя нещо само защото и други го правят; màs tonto que un hilo de uvas кръгъл глупак; perder el hilo прен. забравям, губя си мисълта; por el hilo se saca el ovillo каквото началото, такъв и краят; денят се познава от сутринта; seguir el hilo продължавам (да говоря, да правя); tomar el hilo прен. подновявам разговор, реч; vivir al hilo del mundo прен., разг. оставям се на течението.

adv 1) днес; 2) сега; hoy en día adv понастоящем, в наше време; hoy por hoy adv сега, засега; de hoy a (para) mañana бързо, от днес за утре; de hoy en adelante (de hoy màs) занапред; отсега нататък; por hoy засега; desde hoy занапред; antes hoy que mañana колкото по-скоро, толкова по-добре.

f 1) идея; 2) мисъл; 3) образ, понятие, представа; 4) план, намерение; 5) мнение; 6) идея, замисъл; 7) разг. мания; 8) pl убеждения; idea(s) de bombero разг. налудничава идея; idea fija фикс идея, натрапчива мисъл; ideas universales универсални представи; mala idea лоша умисъл; remota idea далечна, неясна представа; con idea de разг. а) с намерение да; б) със задно намерение; dar (una) idea de cierta cosa а) давам представа за нещо; б) нахвърлям представата за нещо; formarse (hacerse) una idea de algo съставям си мнение, разбирам го; представям си го; hacerse a la idea de una cosa приемам идеята, представата за нещо, примирявам се с него; llevar idea de hacer una cosa имам намерение да извърша нещо; no tener ni la màs remota idea de algo нямам ни най-бегла представа за нещо, не го познавам; perseguir a alguien una idea преследва ме, не ми дава мира една мисъл; Ўvaya una idea! що за хрумване!

f 1) бот. маруля; 2) богато надиплени и колосани яка и маншети; 3) прост. банкнота от хиляда песети; como una lechuga прен., разг. свеж; esa lechuga no es de su huerto прен., разг. това не е негова идея, мисъл, хрумване; màs fresco que una lechuga голям безсрамник.

1. adv 1) далече; 2) назад във времето, отдавна; 2. m 1) смътен образ, вид отдалече; 2) далечина, отдалеченост; 3) жив. заден план; a lo lejos, desde lejos отдалече; lejos de а) далече от (букв., прен.); б) далече от мисълта да (с инфинитив, прен.); sin ir màs lejos без да навлизаме в повече подробности, без да задълбаваме повече.

a 1. adj 1) лош, недобър (с гл. ser); 2) негоден, вреден; 3) неразумен, незаконен; 4) предвещаващ зло; 5) долен, престъпен; 6) болен, нездрав с гл. estar); 7) труден, недостъпен; 8) неприятен, неудобен; 9) прен. непослушен, палав; 10) разг. зъл, злобен; 11) развален, негоден, похабен; 12): lo malo, лошото, проблемът, трудността; 2. m: el malo, Дяволът (по-често pl); 3. m, f злият, лошият (като персонаж); a malo,as враждебно настроен (предимно с гл. estar, ponerse, andar); de malo,as а) не ми върви (с гл. estar), без късмет; б) недобронамерен, злонамерен (с venir); в) в лошо настроение (с estar, hallarse); màs vale malo, conocido que bueno por conocer proverb за предпочитане е познатото зло пред непознатото добро; por las malo,as o por las buenas волю-неволю.