-
1 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
2 porte-épée
m.inv. (de porte- et épée) поясен ремък за носене сабя, портупей. -
3 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
4 fil
m. (lat. filum) 1. конец, влакно; връв; фибра; fils а broder конци за бродиране; 2. жица; fil mérallique метална жица; 3. острие; fil d'un rasoir, d'une épée острие на бръснач, сабя; 4. течение; suivre le fil de l'eau следвам течението на водата (реката); 5. прен. нишка; perdre le fil de ses idées губя нишката на мислите си; 6. телефон; qui est au bout du fil? кой се обажда? passer, donner un coup de fil обаждам се по телефона на някого; 7. конец, фибра (обвивка на зеления боб и др.); 8. кухина, дефект в камък ( от който камъкът може да се сцепи). Ќ cela ne tiens qu'a un fil работата виси на косъм; cousu de fils blancs съшито с бели конци; de fil en aiguille от дума на дума; donner du fil а retordre а qqn. създавам неприятности някому; fil а plomb отвес; fil de fer тел; fil de fer barbelé бодлива тел; fil d'eau водна струя; fil de fer арго ракия; le fil d'Ariane пътеводна нишка; passer au fil de l'épée съсичам, посичам някого; raconter de fil en aiguille разказвам от игла до конец; reprendre le fil du discours (de la conversation) връщам се на мисълта си ( на въпроса). -
5 fourreau
m. (der. de l'a. fr. fuerre, germ. °fodr) 1. калъф; ножница; fourreau de parapluie калъф на чадър; fourreau d'une épée ножница на сабя, на меч; 2. тясна рокля. Ќ tirer l'épée du fourreau започвам война. -
6 affiler
v.tr. (lat. pop. °affilare, de filum "fil (de l'épée)") 1. изтънявам; 2. точа, наточвам (режещ инструмент); 3. прен., ост. в израза avoir la langue bien affilée имам остър, хаплив език. -
7 brandir
v.tr. (du germ. °brand "tison, épée") 1. размахвам заплашително (оръжие); brandir l'étendard de la révolte размахвам знамето на бунта; 2. размахвам, за да привлека вниманието. -
8 brétailler
v.intr. (de brette "ancienne épée longue et étroite") ост. вадя нож за нищо. -
9 canne
f. (lat. canna "roseau") 1. тръстика, Arundo donax; canne а sucre захарна тръстика, Saccharum officinarum; 2. бастун, тояга; 3. право стебло на някои растения (бамбук и др.); 4. нар. крак; avoir des cannes de serin много слаби крака. Ќ canne blanche слепец; canne-épée бастун със скрита сабя в него; canne а pêche въдица. Ќ Hom. cane. -
10 cape
f. (it. cappa; a remplacé chape) 1. наметало, пелерина; 2. мор. ход на платноход, който свива платна и намалява скоростта си, за да промени посоката си; 3. тънък тютюнев лист, който служи за обвивка на пури; 4. мор., ост. платно на голяма мачта. Ќ rire sous cape разг. смея се под мустак; roman de cape et d'épée авантюристичен рицарски роман. Ќ Hom. cap. -
11 chape
f. (bas lat. cappa "capuchon", puis "manteau") 1. църк. филон; 2. кардиналска дълга дреха с качулка, подплатена с хермелин; 3. монашеско наметало; 4. готв. похлупак; 5. циментова замазка; 6. техн. похлупак; chape de poulie похлупак в горната част на скрипец; 7. воен. обвивка; la chape d'une épée метална обвивка в горната част на ножница. -
12 coquille
f. (lat. conchylium, gr. konkhulion, croisé avec lat. coccum "coque") 1. черупка, раковина на мекотело или бронхиопод; coquilles de noix черупки от орехи; 2. търг. формат хартия 56/44 см; 3. печ. грешка при набор (разместване на букви); 4. орнамент за украса във форма на черупка или раковина; 5. дълбок съд; 6. мед. гипсов корсет около тяло; 7. предпазител на долната част на корема при бойните изкуства; 8. черупка на яйце; 9. черупка на орех, лешник и др.; 10. adj.inv. coquille d'њuf бяло с едва доловим цветен нюанс ( за цвят). Ќ sortir de la coquille излюпвам се; rentrer dans sa coquille затварям се в себе си; coquille Saint-Jacques зоол. пектен (вид черупчесто мекотело); coquille d'épée заоблен предпазител за ръката на дръжката на шпага; coquille d'escalier долна част на вита стълба; coquille de noix прен. малка лодка или корабче. -
13 dague
f. (p.-к. lat. pop. °daca "épée dace") 1. широк, къс меч с широко острие; 2. рог (на едногодишен елен); 3. бивен зъб на глиган. -
14 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
15 engagement
m. (de engager) 1. юр. залагане; 2. обещание; respecter ses engagements държа на обещанията си; 3. юр. задължение, обвързване, договор; sans engagement de votre part без обвързване от ваша страна; 4. главяване, наемане; engagement d'un domestique наемане на прислужник; 5. воен. доброволно зачисляване, постъпване във войската; 6. договор за ползване на услуги от военните; 7. писмо, с което се уведомява за участие в състезание; 8. мед. навлизане на плода в горната част на таза; 9. състояние на нещо, което е вкарано в друго нещо; 10. кратък бой, схватка; вкарване на военна единица в битка; 11. начален удар, започване на играта ( за някои спортове). Ќ engagement de l'épée допиране на сабите преди двубой. -
16 engager
v.tr. (de en- et gage) 1. залагам; engager ses bijoux залагам бижутата си; 2. прен. залагам, давам; engager son honneur залагам своята чест; 3. свързвам, вкарвам едно в друго; 4. каня, подканвам; 5. обвързвам; 6. започвам, завързвам; engager une discussion започвам спор; 7. наемам; engager un domestique наемам домашен прислужник; 8. увещавам, съветвам; 9. воен. записвам (доброволци); набирам; 10. вкарвам, въвличам; 11. влагам; engager des capitaux влагам капитали; 12. вкарвам; engager la clef dans la serrure вкарвам ключ в ключалка; 13. мор. полягам на една страна (за кораб); s'engager 1. обвързвам се, наемам се, поемам задължение; s'engager а faire qqch. поемам задължение да направя нещо; 2. навлизам; engager dans une voie навлизам в даден път; 3. постъпвам; 4. прен. впускам се, залавям се; 5. участвам; 6. започвам. Ќ engager l'épée допирам сабята до сабята на противника преди започването на двубоя; engager sa foi кълна се в своята вяра; engager un cheval уведомявам, че конят ми ще участва в състезание. Ќ Ant. dégager; dissuader; terminer; désengager. -
17 ensiforme
adj. (lat. ensis "épée" et -forme) анат. мечообразен, мечовиден; cartilage ensiforme мечовиден израстък (лъжичка) на гръдна кост. -
18 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
19 épéisme
m. (de épée) фехтоване със сабя. -
20 épéiste
m. (de épée) фехтовач със сабя.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
épée — épée … Dictionnaire des rimes
ÉPÉE — Arme blanche individuelle, l’épée accompagne souvent le guerrier barbare dans sa tombe. Childéric Ier, père de Clovis (mort en 481/482), fut inhumé avec une épée à poignée d’or enrichie de grenats (des débris au cabinet des médailles de la… … Encyclopédie Universelle
Epee — Épée La garde d une épée de cour du XVIIIème utilisée durant la guerre d indépendance des États Unis d Amérique … Wikipédia en Français
Epée — Épée La garde d une épée de cour du XVIIIème utilisée durant la guerre d indépendance des États Unis d Amérique … Wikipédia en Français
Epée — Epée, Charles Michel, Abbé de l , Begründer des Taubstummenunterrichts in Frankreich, geb. 25. Nov. 1712 in Versailles, gest. 23. Dez. 1789 in Paris, studierte Theologie, dann Rechtswissenschaft und ward Parlamentsadvokat, kehrte aber bald zum… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
epee — or épée [ā pā′] n. [Fr épée < OFr espee < L spatha, broad, two edged sword without a point < Gr spathē, any broad blade: see SPADE1] a sword, esp. a thin, pointed sword without a cutting edge, like a foil but heavier and more rigid, used … English World dictionary
Epée — Epée, Charles Michel de l E., geb. 1712 in Versailles; gründete 1755 in Paris ein Taubstummeninstitut u. machte sich um den Taubstummenunterricht sehr verdient; s.u. Taubstumme. Er st. 1789 in Paris u. schr.: Institution des sourds et muets, 1774 … Pierer's Universal-Lexikon
épée — ÉPÉE: On ne connaît que celle de Damoclès. Regretter le temps où on en portait. «Brave comme une épée.» Quelquefois elle n a jamais servi … Dictionnaire des idées reçues
epee — 1889, from Fr. épée, lit. sword from O.Fr. espe (9c., spede) spear, lance, from L. spatha (see EPAULET (Cf. epaulet)) … Etymology dictionary
épée — épée; épée·ist; … English syllables
Épée — (franz., v. ital. espada), Degen. Im 12. Jahrh. bedeutete spata (espada, espe, é.) ein großes zweischneidiges Schwert (swert) zum Hauen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
