-
1 envie
f. (lat. invidia "jalousie, désir") 1. завист, завистливост; 2. желание, прищявка; avoir l'envie de qqch. иска ми се нещо, имам желание за нещо; 3. в съчет. avoir envie de + inf. изразеното от инфинитива действие: avoir envie de manger яде ми се; avoir envie de boire жаден съм; avoir envie de dormir спи ми се. Ќ faire passer l'envie d'une chose а qqn. отнемам, убивам желанието на някого за нещо; il vaut mieux faire envie que pitié погов. по-добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. -
2 affrioler
v.tr. (de l'a. v. frioler "frire, griller d'envie", var. mérid. de frire) рядко привличам, примамвам. -
3 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
4 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
5 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
6 dégoût
m. (de dégoûter) отвращение; липса на охота. Ќ Ant. goût, appétit, attrait, désir, envie, plaisir. -
7 envier
v.tr. (de envie) 1. завиждам; 2. силно желая, силно искам; s'envier завиждаме си един на друг. Ќ n'avoir а envier а personne имам всичко, каквото желая. -
8 griller1
v. (de gril) I. v.tr. 1. пека на скара, пека; griller1 de la viande пека месо; griller1 du café пека кафе; 2. пърля; 3. разг. изгарям; 4. изсушавам, изгарям; la chaleur grille les bourgeons горещината изгаря пъпките на растенията; 5. попарвам; la gelée grille les plantes сланата попарва растенията; 6. текст. обгарям на пламък, пърля (за тъкани); 7. техн. обгарям руда, преди да се разтопи; 8. изгарям електрически уред (при късо съединение); 9. разг. надминавам (конкурент); II. v.intr. 1. пека се (на скара); 2. изгарям, препичам се, прегарям; 3. в съчет. griller1 de разг. горя ( от желание), пламенно желая; griller1 d'impatience горя от нетърпение; griller1 d'envie изгарям от желание; nous grillons de vous entendre изгаряме от желание да ви чуем; 4. топло; горещо ( в игрите за откриване на предмети - близо съм до целта). Ќ affaire grillée изпусната работа; griller1 une sèche изпушвам цигара; griller1 un feu rouge минавам на червено; être grillé дискредитиран съм ( в очите на някого). -
9 mourir
v. intr. (lat. class. mori, lat. pop. morire) 1. умирам, загивам; изсъхвам (за растение); 2. прен. измъчвам се, страдам много; 3. постепенно отслабвам, замирам; se mourir лит. умирам, угасвам. Ќ mourir d'envie страстно желая; tirer un pet d'un âne mort постигам нещо невъзможно; mourir sur son coffre чакам безкрайно дълго; mourir debout умирам напълно активен, в добра форма; mourir de faim умирам от глад; mourir idiot не научавам, оставам без опит и познания; mourir au lit d'honneur убит съм на война; mourir dans son lit умирам у дома си по естествен път. Ќ Ant. vivre, naître; continuer, durer; renaître. -
10 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
11 puisque
conj. (de puis et que) за въвеждане на подчинено обстоятелствено изречение за причина: защото, тъй като, понеже; щом; prends le puisque tu en as envie вземи го, щом го искаш. -
12 répulsion
f. (lat. tardif. repulsio, de repellere "repousser") 1. физ. отблъскване; 2. прен. отвращение, отблъскване; avoir de la répulsion pour, а l'égard de qqn. изпитвам отвращение към някого. Ќ Ant. attirance, attraction, désir, envie, goût. -
13 vomir
v.tr. (lat. pop. °vomire, class. vomere) 1. повръщам, бълвам; vomir du sang повръщам кръв; avoir envie de vomir повръща ми се, повдига ми се; 2. прен. бълвам, изхвърлям, изригвам; vomir des injures бълвам ругатни; le volcan vomit de la vapeur вулканът изхвърля пара; 3. прен. отхвърлям с отвращение. Ќ Ant. absorber, manger.
См. также в других словарях:
envie — envie … Dictionnaire des rimes
envié — envié … Dictionnaire des rimes
envie — [ ɑ̃vi ] n. f. • XIIe; enveia Xe; enveie 980; lat. invidia « jalousie, désir » I ♦ 1 ♦ L envie. Sentiment de désir mêlé d irritation et de haine qui anime qqn contre la personne qui possède un bien qu il n a pas. ⇒ jalousie. « Devant la richesse… … Encyclopédie Universelle
envie — ENVIE. s. f. Deplaisir que l on a du bien d autruy. Envie maligne, secrette. avoir une mortelle envie contre quelqu un. porter envie à quelqu un. estre rongé d envie. l envie le devore. secher d envie. sa bonne fortune est digne d envie, luy… … Dictionnaire de l'Académie française
envie — Envie, Inuidia. Ancienne envie, Inuidia inueterata. L envie qui est entre deux compagnons aimans une mesme fille, Riualitas. Avoir envie, AEmulari, Liuere, Liuescere, Inuidere. Ils n ont point d envie l un sur l autre, Neuter vtri inuidet. A l… … Thresor de la langue françoyse
envié — envié, ée (an vi é, ée) part. passé. 1° À qui l on porte envie. • Ceux qui font bien mériteraient seuls d être enviés, s il n y avait encore un meilleur parti à prendre, qui est de faire mieux, LA BRUY. IV. • Chacun brille d un faux éclat… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Envie — En*vie , v. i. [See {Vie}.] To vie; to emulate; to strive. [Obs.] Spenser. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Envie — Envie, Dorf am Grandon, mit Kloster, im Amte Revello der sardinischen Provinz Saluzzo, am Berge Manbrac; 2600 Ew … Pierer's Universal-Lexikon
envié — Envié, [envi]ée. part. On dit, qu Une charge, qu une terre est bien enviée, pour dire, qu Elle est recherchée, souhaittée de tout le monde … Dictionnaire de l'Académie française
envie — (an vie) s. f. 1° Chagrin et haine qu on ressent du bonheur, des succès, des avantages d autrui. • L envie, le mépris, le discord inconstant, RÉGNIER Sat. VI. • La vertu n est vertu, l envie la déguise, RÉGNIER ib. V. • L envie avec sa… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ENVIE — s. f. Chagrin qu on ressent du bonheur, des succès, des avantages d autrui. Envie maligne, secrète. Avoir une mortelle envie contre quelqu un. Être rongé d envie. L envie le dévore. Sécher d envie. Sa nomination lui attire l envie de bien des… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
