-
81 blaguer
v.intr. (de blague) разг. шегувам се, подигравам се; хваля се, лъжа; blaguer entre amis шегуваме се между приятели; blaguer avec qqn. подигравам се с някого; шегувам се с някого. -
82 cadavre
m. (lat. cadaver) 1. труп, леш; cadavre décomposé разложен труп; 2. много отслабнал, измършавял човек; un cadavre ambulant много отслабнал човек; 3. разг. изпита бутилка. Ќ rester comme un cadavre оставам неподвижен; il y a un cadavre entre eux те са свързани чрез престъпление; cadavre exquis игра на сюрреалистите, която се състои в написване на дума на лист, който се сгъва и се предава на следващия, докато се образува изречение. Ќ Ant. vivant. -
83 chaise
f. (var. de chaire) 1. стол; chaise longue шезлонг; chaise а porteurs затворен стол, който се носи от двама носачи; chaise а bascule люлеещ се стол; 2. основа на уред; 3. noeud de chaise морски възел, с който се прави примка на края на конопено въже. Ќ chaise de poste ост. пощенска кола, теглена от коне; chaise de force стол за връзване на луди, които буйстват; être assis entre deux chaises в нестабилна позиция съм; chaise percée ост. пробит стол, под който се поставяло цукало; chaise électrique електрически стол за изпълняване на смъртна присъда; bâton de chaise пръчка на облегалката на стол; дръжка на носилка във вид на затворен стол. -
84 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
85 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
86 coche1
m. (hongr. kocsi, de Kocs, nom d'un relais entre Vienne et Pest, par l'all. Kutsche ou le vénitien cochio) ист. дилижанс, някогашна голяма пощенска кола за пътници. Ќ la mouche du coche1 човек, който проявява голямо и безполезно усърдие; manquer le coche1 разг. пропускам удобен случай. -
87 collision
f. (lat. collisio) 1. сблъскване; collision entre deux voitures сблъскване на две коли; 2. прен. сблъскване, схватка, стълкновение; collision d'intérêts сблъскване на интереси. Ќ Ant. entente. -
88 comparaison
f. (lat. comparatio) сравнение; сравняване; faire une comparaison de (entre) deux choses сравнявам две неща; en comparaison de в сравнение с; comparaison n'est pas raison погов. сравнението не доказва нищо, не е аргумент. -
89 compensation
f. (lat. compensatio, de compensare) 1. изравняване; compensation entre les gains et les pertes изравняване между печалбите и загубите; 2. заменяне; 3. обезщетение, възмездие, възнаграждение, компенсация; 4. взаимно покриване на реципрочни дългове; 5. фин. клиринг; chambre de compensation клирингова палата; accords de compensation клирингови спогодби; 6. псих. механизъм на компенсиране на психични комплекси. Ќ caisse de compensation взаимоспомагателна каса; compensation des dépens юр. разпределение на разноските между двете страни; cours de compensation уравнителен курс; horloge de compensation часовник с уравнително махало; en compensation за сметка на това. Ќ Ant. amende, peine; aggravation; déséquilibre, inégalité. -
90 compris,
e adj. (de comprendre) обхванат, обгърнат; разбран; включен; toutes taxes compris,es (T.T.C.) с включени всички такси и данъци. Ќ compris, ! разбрано! non compris, изключено, без; y compris, включително; compris, entre в интервала между. Ќ Ant. exclu; excepté, hormis, sauf; incompris. -
91 connexion
f. (de connexe) 1. свързване, свръзка, връзка, отношение; en connexion avec във връзка с; connexion étroite entre deux faits тясна връзка между два факта; 2. техн. свързване, съединяване ( на електрически консуматори в обща верига). -
92 conversation
f. (lat. conversatio "fréquentation") 1. разговор, беседа; entrer en conversation започвам разговор, заговарям; conversation entre deux personnes разговор между двама души; changer de conversation сменям темата на разговора; 2. начин на говорене; sa conversation est agréable начинът му на говорене е приятен; 3. тайно съвещание; 4. вид сладкиш. Ќ avoir de la conversation разг. говоря, изразявам се с лекота. -
93 corridor
m. (de l'it. corridore "passage étroit entre un local et un autre") 1. коридор; 2. коридор между анклав и външна страна. -
94 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
95 coupure
f. (de couper) 1. порязване; se faire une coupure порязвам се; 2. фин. купюр, банкнота; coupure de 20 francs банкнота от 20 франка; 3. изпуснато място, съкратен пасаж (от текст или музикално произведение); 4. прекъсване, спиране; coupure du courant élecrique прекъсване на електрическия ток; coupure de l'eau спиране на водата; 5. отделяне, разделяне, пропаст; la coupure entre son passé et l'avenir пропастта между миналото му и бъдещето; 6. ров, цепнатина, пукнатина. Ќ coupure publicitaire прекъсване на емисия или предаване заради реклами. Ќ Ant. addition; unité; continuité. -
96 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
97 distance
f. (lat. distantia) 1. разстояние (от време, място); 2. прен. разлика; пропаст; distance entre le désir et la réalité разминаване между желанието и действителността. Ќ а distance на разстояние; tenir qqn. а distance държа някого на разстояние. Ќ Ant. contiguïté; familiarité, intimité; égalité, similitude. -
98 distinction
f. (lat. distinctio) 1. различаване; различие, разлика; отличаване; faire la distinction entre deux choses правя разлика между две неща; 2. отличие; награда; obtenir une distinction получавам награда; 3. почитание, уважение; 4. добри обноски, добро възпитание; 5. предпочитание, разлика; sans distinction без значение, без разлика; 6. значимост; une personne de haute distinction човек от висок ранг. Ќ Ant. confusion, vulgarité, identité. -
99 distorsion
f. (lat. distorsio) 1. изкривяване; 2. навяхване; 3. техн. деформация на електричен сигнал (във фазата, честотата); 4. прен. неравновесие, което води до обтягане на ситуация, положение; distorsion entre l'offre et la demande d'un produit несъответствие между предлагането и търсенето на даден продукт. -
100 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва.
Страницы
См. также в других словарях:
ENTRE — préposition de lieu Au milieu ou à peu près au milieu de l espace qui sépare des personnes ou des choses. Il était assis entre nous deux. Il se jeta entre ces deux hommes qui se battaient. Étampes est entre Paris et Orléans. Entre les deux mers.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ENTRE — Préposition de lieu Au milieu ou à peu près au milieu de l’espace qui sépare des personnes ou des choses. Il était assis entre nous deux. Il se jeta entre ces deux hommes qui se battaient. Entre les deux mers. Entre les deux rives. Ce bataillon… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Entre Deux — Pour l’article homonyme, voir Entre deux. Entre Deux Vue de la commune sur l Île de la Réunion … Wikipédia en Français
Entre-Deux-Monts — DEC … Deutsch Wikipedia
Entre Ríos (Tarija) — Entre Ríos Basisdaten Einwohner (Stand) 3408 Einw. (Fortschreibung 2010) [1] Rang Rang 124 Höhe 1.23 … Deutsch Wikipedia
Entre-deux-Monts — Entre deux Monts … Deutsch Wikipedia
Entre-deux-Mers — Saltar a navegación, búsqueda Mapa de la Gironda. Entre deux Mers (en francés literalmente, entre dos mares ) es una región del departamento francés de la Gironda, situada sobre un plegamiento comprendido entre la Dordoña y el Garona. Recorrido… … Wikipedia Español
Entre Ríos — ist der Name folgender Orte: in Argentinien: Entre Ríos (Provinz), Provinz in Bolivien: Entre Ríos (Carrasco), Landkreis im Departamento Cochabamba Entre Ríos (Municipio), Landkreis im Departamento Tarija Entre Ríos (Cochabamba), Kleinstadt im… … Deutsch Wikipedia
Entre Paris et Jérusalem — Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la création de l’État d’Israël 1945 1949 Dans son livre Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la Création de l État d Israël [1], Tsilla Hershco analyse l’attitude de la France et… … Wikipédia en Français
Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la création de l’État d’Israël 1945-1949 — Dans son livre Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la Création de l État d Israël [1], Tsilla Hershco analyse l’attitude de la France et plus particulièrement du Quai d’Orsay, à l’égard des événements dramatiques qui se… … Wikipédia en Français
Entre Campos (Metro de Lisboa) — Saltar a navegación, búsqueda Entre Campos Inauguración 29 de diciembre de 1959 Línea(s) … Wikipedia Español
