-
101 entretoile
f. (de entre- et toile) дантела между две ивици платно. -
102 entretoise
f. (de entre- et a. fr. toise "qui est tendu") техн. дебела дъска или греда, поставена между други две греди, за да ги заздрави, закрепи. -
103 entrevoie
f. (de entre- et voie) пространство между два успоредни коловоза. -
104 entrevoir
v.tr. (de entre- et voir) 1. съзирам; виждам смътно, бегло, само за миг, набързо; 2. прен. отгатвам, предвиждам, съзирам. -
105 entrevous
m. (de entre- et a. fr. vous "voûté") разстояние, пролука между два стълба, между две греди. -
106 entrobliger
(s') v. pr. (de entre- et obliger) задължаваме се един друг. -
107 entrouvrir
v.tr. (de entre- et ouvrir) открехвам, отварям малко; s'entrouvrir открехвам се. -
108 espace1
m. (lat. spatium) 1. пространство, простор; espace1s verts зелена зона в град (където няма автомобили); 2. разстояние; laisser de l'espace1 entre оставям разстояние между; 3. муз. интервал, промеждутък между линиите на петолинието; 4. в съчет. dans l'espace1 de в продължение на, в разстояние на, в течение на; dans l'espace1 d'un an в продължение на една година; 5. pl. ост. небе, небеса; 6. мат. пространство; l'espace1 a trois dimensions пространството има три измерения; 7. физ. espace1-temps пространство, време; 8. лит. област; l'espace1 littéraire литературна област. -
109 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
110 être1
v.intr. (lat. pop. °essere, class. esse) 1. съществувам, съм; être1 ou ne pas être1 да бъдеш или да не бъдеш; je pense donc je suis мисля, следователно съществувам; 2. принадлежа; c'est а toi това принадлежи на тебе; 3. служи за свързване на сказуемното определение с подлога; cet enfant est très petit това дете е много малко; 4. съм, намирам се; je suis chez moi у дома съм си; 5. намирам се в определено здравословно състояние; comment êtes-vous? как сте? 6. като спомагателен глагол служи за спрягане на други глаголи в сложните им времена; je suis descendu, e слязох; 7. следван от предлога de означава част от нещо; il est de Paris той е от Париж; 8. следван от показателно местоимение образува въпросителна форма; est-ce lui? той ли е? и означава предположение; ne serait ce que par hasard не е ли случайно; 9. като безличен глагол означава: il est, était има, имаше; il est vrai вярно е; il n'est pas en moi не е в моя власт; c'est vrai вярно е; c'est cela, c'est ça така е; ça y est разг. готово; 10. в съчет. с въпросително местоимение: qu'est-ce-qui? кой? qu'est-ce que? какво? qu'est-ce que c'est? какво е това? est-ce que? дали?; 11. употребен в 3 л., ед. ч., сег. време на подчинително наклонение без que: да бъде, нека; soit dit entre nous между нас казано; soit да бъде! ainsi soit-il така да бъде, амин! 12. loc. prép. si ce n'est с изключение на, ако ли не; 13. loc. conj. étant donné que като се има пред вид, че; c'est que така е, че, там е работата, че. Ќ cela n'est pas това не е вярно; voilà ce que c'est que de ето какъв е резултатът, ето какво значи да; cela sera това ще стане, ще се случи; être1 bien (mal) avec qqn. в добри (лоши) отношения съм с някого; être1 d'âge а на възраст съм да; être1 dans le secret посветен съм в тайната; être1 en hausse издигам се, être1 de service дежурен съм; être1 en облечен съм с, в; être1 sur pied на крака съм; être1 tout а son ouvrage отдаден съм всецяло на работата си; il en est de vous aussi и с вас е така; il est au plus mal той е съвсем зле; il n'en sera rien от това няма да излезе нищо; j'en suis pour ce que j'ai dit държа на това, което съм казал; je n'y suis pour rien нямам нищо общо; ne savoir où on en est не зная какво да правя (от смущение); où en êtes-vous докъде сте стигнали; quoi qu'il en soit както (каквото) и да е, във всеки случай. -
111 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
112 fichtre!
interj. (crois. entre ficher et foutre) разг. дявол да го вземе! -
113 flot
m. (frq. °flot-) 1. вълна; les flots de la mer морските вълни; 2. прилив; le flot monte идва прилив; 3. прен. изобилие, поток от течност; un flot de lave поток от лава; verser des flots de larmes обливам се в сълзи; 4. тълпа, множество, море; un flot de voyageurs тълпа от пътници; 5. куп, сноп; le soleil entre а flots слънцето влиза на снопове; 6. а flot loc. adj. който плува, плава; navire а flot плаващ кораб; remettre а flot un bateau пускам кораб във вода; 7. les flots pl. морето. Ќ а grands flots на потоци; être а flot плувам над водата ( за кораб). -
114 fricasser
v.tr. (crois. probabl. entre frire et casser) 1. готв. готвя фрикасе; 2. прен., разг. прахосвам, разпилявам. -
115 fromage
m. (lat. pop. °fromaticum, proprem. "ce qui fait dans une forme") сирене; fromage (de lait) de vache, de chèvre овче, козе сирене. Ќ entre la poire et le fromage добро настроение, настъпило в края на обед, когато сътрапезниците се държат весело, непринудено. -
116 gare1
f. (de garer) 1. гара, станция; gare1 de marchandises сточна гара; gare1 fluviale речен пристан; gare1 routière автогара; gare1 aérienne аерогара; gare1 maritime морска гара; le train entre en gare1 влакът навлиза в гарата; 2. място за гариране на речни кораби. Ќ roman de gare1 роман, който може да се купи на гарата. -
117 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
118 go1
(tout de) loc.adv. (de gober) свободно, без предисловия; незабавно, направо, изведнъж; il est entré tout de go1 той направо влезе. -
119 griffe
f. (de griffer) 1. нокът (на животни или на птици); rentrer ses griffes скривам ноктите си; ставам неагресивен; sortir ses griffes показвам ноктите си; 2. отпечатък от подпис; 3. печат, който представлява подпис; 4. бот. грудковиден, корен на някои растения; 5. техн. вид инструмент (на златар, на зидар, на тапицер и др.); 6. техн. метална кука (във форма на нокът); 7. (Белгия) драскотина; 8. griffe а musique уред за разчертаване на петолиние; 9. кука за изкачване на дървета или стълбове; 10. отпечатък на личността на писател в произведенията му; 11. парченце плат с името на производителя, зашито от вътрешната страна на дрехата; 12. марка на производител на луксозни дрехи. Ќ coup de griffe одраскване с нокти; tomber sous la griffe de qqn. попадам в ноктите на някого; main en griffe мед. ръка, чиито пръсти са изкривени като орлови нокти поради парализа на мускулите; montrer ses griffes заплашвам; être entre les griffes de qqn. в лапите на някого съм, завися от волята на някого. -
120 gronder
v. (lat. grundire, var. de grunnire) I. v.intr. 1. ост., лит. мърморя, сумтя, ръмжа; gronder entre ses dents мърморя между зъбите си; 2. ръмжа (за мечка или куче); 3. буча; гърмя, тътна; la mer gronde морето бучи; le canon gronde оръдието гърми; le volcan gronde вулканът тътне; II. v.tr. карам се, мъмря, порицавам ( най-често дете).
См. также в других словарях:
entre — [ ɑ̃tr ] prép. • XIIe; lat. inter → inter I ♦ 1 ♦ Dans l espace qui sépare (des choses, des personnes). Les Pyrénées s étendent entre la France et l Espagne. « le pays d entre Sambre et Meuse » (Racine). Herbe qui pousse entre les pierres.… … Encyclopédie Universelle
entre- — ♦ Élément, du lat. inter. 1 ♦ Servant à former des noms désignant l intervalle, la partie située entre deux choses (⇒ inter ; entracte, entrefilet), désignant une action mutuelle (entraide, entrevue). 2 ♦ Servant à former des verbes indiquant une … Encyclopédie Universelle
entre — ENTRE. Préposition de lieu. Au milieu, ou à peu près au milieu. Il étoit assis entre nous deux. Il s est venu mettre entre ces deux hommes qui se battoient. Étampes est entre Paris et Orléans. Entre les deux mers. Entre les deux rives. Ce… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
entre — preposición 1. En medio de, indica la situación de algo o de alguien con respecto a otras dos personas o cosas que tiene a ambos lados: El azucarero está entre la sal y el aceite. 2. Indica situación o localización sin que sea con respecto a… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
entre — ENTRE. prep. Parmy. Il a esté trouvé entre les morts. entre toutes les merveilles de la nature. choisi entre tous les autres. Il signifie aussi, Au milieu, ou à peu prés au milieu. Il estoit assis entre nous deux. entre ces deux extremitez. il s… … Dictionnaire de l'Académie française
entre — 1. Preposición. Cuando denota situación dentro del espacio real o figurado delimitado por las personas o cosas designadas, va seguida de un sustantivo en plural o de dos sustantivos unidos por la conjunción y: Se sentó entre sus hermanos mayores; … Diccionario panhispánico de dudas
entre-nœud — [ ɑ̃trənø ] n. m. • 1797; « articulation » 1487; de entre et nœud ♦ Bot., agric. Partie de la tige comprise entre deux nœuds. Des entre nœuds. ● entre nœud, entre nœuds nom masculin Espace compris entre deux nœuds de la tige d un végétal. ⇒ENTRE… … Encyclopédie Universelle
entre — Entre, penac. Tantost est verbe en la premiere personne, Intro. comme, J entre en l Eglise, Intro in aedem sacram. Tantost est preposition, et vient de cette cy latine; Inter. Comme, Entre toy et moy y a parenté, Inter te et me intercedit… … Thresor de la langue françoyse
entre — (Del lat. inter). 1. prep. Denota la situación o estado en medio de dos o más cosas. 2. Dentro de, en lo interior. Tal pensaba yo entre mí. 3. Denota estado intermedio. Entre dulce y agrio. 4. Como uno de. Le cuento entre mis amigos … Diccionario de la lengua española
entre — prép. entre ; parmi. Entre ieu : en moi même. Entre que, tre que : dès que ; aussitôt que … Diccionari Personau e Evolutiu
entré — entré, ée (an tré, trée) part. passé d entrer. Qui est allé dans. À peine entré dans la maison. Fig. Jeune homme à peine entré dans la vie … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
