-
41 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
42 balafre
f. (croisement de l'a. fr. leffre "lèvre" et de balèvre "les deux lèvres" par anal. de forme entre les lèvres et la plaie) дълга рязка, белег по лицето, причинен от удар със сабя и др. -
43 blaguer
v.intr. (de blague) разг. шегувам се, подигравам се; хваля се, лъжа; blaguer entre amis шегуваме се между приятели; blaguer avec qqn. подигравам се с някого; шегувам се с някого. -
44 cadavre
m. (lat. cadaver) 1. труп, леш; cadavre décomposé разложен труп; 2. много отслабнал, измършавял човек; un cadavre ambulant много отслабнал човек; 3. разг. изпита бутилка. Ќ rester comme un cadavre оставам неподвижен; il y a un cadavre entre eux те са свързани чрез престъпление; cadavre exquis игра на сюрреалистите, която се състои в написване на дума на лист, който се сгъва и се предава на следващия, докато се образува изречение. Ќ Ant. vivant. -
45 chaise
f. (var. de chaire) 1. стол; chaise longue шезлонг; chaise а porteurs затворен стол, който се носи от двама носачи; chaise а bascule люлеещ се стол; 2. основа на уред; 3. noeud de chaise морски възел, с който се прави примка на края на конопено въже. Ќ chaise de poste ост. пощенска кола, теглена от коне; chaise de force стол за връзване на луди, които буйстват; être assis entre deux chaises в нестабилна позиция съм; chaise percée ост. пробит стол, под който се поставяло цукало; chaise électrique електрически стол за изпълняване на смъртна присъда; bâton de chaise пръчка на облегалката на стол; дръжка на носилка във вид на затворен стол. -
46 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
47 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
48 coche1
m. (hongr. kocsi, de Kocs, nom d'un relais entre Vienne et Pest, par l'all. Kutsche ou le vénitien cochio) ист. дилижанс, някогашна голяма пощенска кола за пътници. Ќ la mouche du coche1 човек, който проявява голямо и безполезно усърдие; manquer le coche1 разг. пропускам удобен случай. -
49 collision
f. (lat. collisio) 1. сблъскване; collision entre deux voitures сблъскване на две коли; 2. прен. сблъскване, схватка, стълкновение; collision d'intérêts сблъскване на интереси. Ќ Ant. entente. -
50 comparaison
f. (lat. comparatio) сравнение; сравняване; faire une comparaison de (entre) deux choses сравнявам две неща; en comparaison de в сравнение с; comparaison n'est pas raison погов. сравнението не доказва нищо, не е аргумент. -
51 compensation
f. (lat. compensatio, de compensare) 1. изравняване; compensation entre les gains et les pertes изравняване между печалбите и загубите; 2. заменяне; 3. обезщетение, възмездие, възнаграждение, компенсация; 4. взаимно покриване на реципрочни дългове; 5. фин. клиринг; chambre de compensation клирингова палата; accords de compensation клирингови спогодби; 6. псих. механизъм на компенсиране на психични комплекси. Ќ caisse de compensation взаимоспомагателна каса; compensation des dépens юр. разпределение на разноските между двете страни; cours de compensation уравнителен курс; horloge de compensation часовник с уравнително махало; en compensation за сметка на това. Ќ Ant. amende, peine; aggravation; déséquilibre, inégalité. -
52 compris,
e adj. (de comprendre) обхванат, обгърнат; разбран; включен; toutes taxes compris,es (T.T.C.) с включени всички такси и данъци. Ќ compris, ! разбрано! non compris, изключено, без; y compris, включително; compris, entre в интервала между. Ќ Ant. exclu; excepté, hormis, sauf; incompris. -
53 connexion
f. (de connexe) 1. свързване, свръзка, връзка, отношение; en connexion avec във връзка с; connexion étroite entre deux faits тясна връзка между два факта; 2. техн. свързване, съединяване ( на електрически консуматори в обща верига). -
54 conversation
f. (lat. conversatio "fréquentation") 1. разговор, беседа; entrer en conversation започвам разговор, заговарям; conversation entre deux personnes разговор между двама души; changer de conversation сменям темата на разговора; 2. начин на говорене; sa conversation est agréable начинът му на говорене е приятен; 3. тайно съвещание; 4. вид сладкиш. Ќ avoir de la conversation разг. говоря, изразявам се с лекота. -
55 corridor
m. (de l'it. corridore "passage étroit entre un local et un autre") 1. коридор; 2. коридор между анклав и външна страна. -
56 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
57 coupure
f. (de couper) 1. порязване; se faire une coupure порязвам се; 2. фин. купюр, банкнота; coupure de 20 francs банкнота от 20 франка; 3. изпуснато място, съкратен пасаж (от текст или музикално произведение); 4. прекъсване, спиране; coupure du courant élecrique прекъсване на електрическия ток; coupure de l'eau спиране на водата; 5. отделяне, разделяне, пропаст; la coupure entre son passé et l'avenir пропастта между миналото му и бъдещето; 6. ров, цепнатина, пукнатина. Ќ coupure publicitaire прекъсване на емисия или предаване заради реклами. Ќ Ant. addition; unité; continuité. -
58 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
59 distance
f. (lat. distantia) 1. разстояние (от време, място); 2. прен. разлика; пропаст; distance entre le désir et la réalité разминаване между желанието и действителността. Ќ а distance на разстояние; tenir qqn. а distance държа някого на разстояние. Ќ Ant. contiguïté; familiarité, intimité; égalité, similitude. -
60 distinction
f. (lat. distinctio) 1. различаване; различие, разлика; отличаване; faire la distinction entre deux choses правя разлика между две неща; 2. отличие; награда; obtenir une distinction получавам награда; 3. почитание, уважение; 4. добри обноски, добро възпитание; 5. предпочитание, разлика; sans distinction без значение, без разлика; 6. значимост; une personne de haute distinction човек от висок ранг. Ќ Ant. confusion, vulgarité, identité.
См. также в других словарях:
ENTRE — préposition de lieu Au milieu ou à peu près au milieu de l espace qui sépare des personnes ou des choses. Il était assis entre nous deux. Il se jeta entre ces deux hommes qui se battaient. Étampes est entre Paris et Orléans. Entre les deux mers.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
ENTRE — Préposition de lieu Au milieu ou à peu près au milieu de l’espace qui sépare des personnes ou des choses. Il était assis entre nous deux. Il se jeta entre ces deux hommes qui se battaient. Entre les deux mers. Entre les deux rives. Ce bataillon… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Entre Deux — Pour l’article homonyme, voir Entre deux. Entre Deux Vue de la commune sur l Île de la Réunion … Wikipédia en Français
Entre-Deux-Monts — DEC … Deutsch Wikipedia
Entre Ríos (Tarija) — Entre Ríos Basisdaten Einwohner (Stand) 3408 Einw. (Fortschreibung 2010) [1] Rang Rang 124 Höhe 1.23 … Deutsch Wikipedia
Entre-deux-Monts — Entre deux Monts … Deutsch Wikipedia
Entre-deux-Mers — Saltar a navegación, búsqueda Mapa de la Gironda. Entre deux Mers (en francés literalmente, entre dos mares ) es una región del departamento francés de la Gironda, situada sobre un plegamiento comprendido entre la Dordoña y el Garona. Recorrido… … Wikipedia Español
Entre Ríos — ist der Name folgender Orte: in Argentinien: Entre Ríos (Provinz), Provinz in Bolivien: Entre Ríos (Carrasco), Landkreis im Departamento Cochabamba Entre Ríos (Municipio), Landkreis im Departamento Tarija Entre Ríos (Cochabamba), Kleinstadt im… … Deutsch Wikipedia
Entre Paris et Jérusalem — Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la création de l’État d’Israël 1945 1949 Dans son livre Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la Création de l État d Israël [1], Tsilla Hershco analyse l’attitude de la France et… … Wikipédia en Français
Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la création de l’État d’Israël 1945-1949 — Dans son livre Entre Paris et Jérusalem, La France, le Sionisme et la Création de l État d Israël [1], Tsilla Hershco analyse l’attitude de la France et plus particulièrement du Quai d’Orsay, à l’égard des événements dramatiques qui se… … Wikipédia en Français
Entre Campos (Metro de Lisboa) — Saltar a navegación, búsqueda Entre Campos Inauguración 29 de diciembre de 1959 Línea(s) … Wikipedia Español
