-
21 entre-percer
(s') v.pr. (de entre et percer) пробождаме се един друг. -
22 entre-pilastre
m. (de entre- et pilastre) архит. пространството между две колони. -
23 entre-pousser
(s') v.pr. (de entre- et pousser) тикаме се, бутаме се един друг. -
24 entre-quereller
(s') v.pr. (de entre- et quereller) ост. караме се един друг. -
25 entre-rail
m. (de entre- et rail) пространството между две релси. -
26 entre-regarder
(s') v.pr. (de entre- et regarder) поглеждаме се един друг. -
27 entre-sourcils
m. (de entre- et sourcil) разстоянието между веждите. -
28 entre-suivre
(s') v.pr. (de entre- et suivre) лит. следваме се, преследваме се взаимно. -
29 entre-tuer
(s') v. pr. (de entre- et tuer) избиваме се един друг, избиваме се помежду си. -
30 entre-tuerie
f. (de entre-tuer) избиване един друг, избиване помежду си. -
31 entre-temps
m. (altér. a. fr. entretant) 1. промеждутък, интервал между две случки, две събития; 2. adv. междувременно. -
32 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
33 entente
f. (lat. pop. intenditus "compris") 1. ост. смисъл, значение, тълкуване; 2. разбиране, вещина; 3. разбирателство, съгласие, сговор, споразумение; entente entre producteurs, entre entreprises споразумение между производители, между предприятия; 4. съглашение, спогодба. Ќ Ant. conflit, désaccord; dispute, haine, mésentente. -
34 union1
f. (lat. ecclés. unio, onis "perle unique") 1. съединение; съчетание, съединяване, сливане, сглобяване; union1 entre les éléments d'un tout съединяване между елементите на цяло; l'union1 des couleurs съчетаването на цветовете; union1 de l'âme а Dieu съединяване, сливане на душата с Бога; union1 charnelle физическо сливане; 2. съюз, обединение, организация; union1 douanière митнически съюз; union1 monétaire валутен съюз; union1 entre partis politiques обединение на политически партии; Union européenne Европейският съюз; 3. съгласие; en union1 в съгласие; 4. брак, бракосъчетание; union1 conjugale брак, съпружески съюз; union1 libre свободен брак. Ќ l'union1 fait la force съединението прави силата; trait d'union1 тире. Ќ Ant. désunion; division, séparation; discorde, dissension, divorce, opposition, rupture. -
35 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
36 abîme
m. (lat. chrét. abyssus) 1. пропаст, бездна; 2. прен. пропаст; être sur le bord de l'abîme вървя (съм) по ръба на пропастта; 3. безкрайност; 4. опасна ситуация, разорение; 5. abîme de голямо количество от нещо ( неприятно). Ќ abîme de malheur голямо нещастие; course а l'abîme опасно развитие, което предвещава катастрофален край; creuser un abîme (entre, sous) създавам разлика, поставям препятствие; l'abîme appelle l'abîme погов. едно зло никога не идва само. -
37 affinité
f. (lat. affinitas) 1. юр. сродство; 2. сходство, прилика; връзка; l'affinité entre les arts връзката между изкуствата; 3. хим., ост. афинитет (склонност към съединяване на две вещества); физ. сила, която държи атомите в химични съединения свързани; прен. affinité élective духовна връзка; 4. биол. прилика, сходство между видовете; 5. лингв. прилика между родствени езици. Ќ Ant. antipathie; opposition. -
38 âge
m. (lat. pop. °њtaticum, class. њtas, њtatis) 1. възраст, години; quel âge avez-vous? на каква възраст сте? 2. поколение; 3. век; le Moyen-âge средните векове; d'âge en âge от век на век; âge critique или retour d'âge физиол. критична възраст; а la fleur de l'âge в разцвета на младостта; avant l'âge преждевременно; déclin de l'âge преклонна възраст; entre deux âges на средна възраст; être d'un certain âge (être sur l'âge) в напреднала възраст съм (не съм вече млад); n'avoir pas d'âge не може да ми се определи възрастта; âge tendre детска възраст; âge ingrat пубертет; le bel âge младост; le troisième âge трета възраст (след 60 - 65 години); la force de l'âge зряла възраст; avoir passé l'âge твърде възрастен; ce n'est plus de mon (ton, son) âge това е дейност само за млади; il y a bel âge que твърде отдавна; on apprend а tout âge погов. човек се учи, докато е жив; chaque âge a ses plaisirs погов. всяка възраст си има красота. -
39 arbre
m. (lat. arbor, -oris) 1. дърво; arbre fruitier плодно дърво; arbre cultivé облагородено дърво; 2. ос (на колелце, пружина); 3. мор. главна мачта на кораб; 4. семейство; коляно; arbre généalogique родословно дърво; 5. arbre de la croix кръста, на който е бил разпнат Христос. Ќ arbre de Diane хим. амалгама от сребро и живак; arbre de Dieu смоковница; arbre а caoutchouc каучуково дърво; arbre d'Apollon лаврово дърво; arbre de Minerve (de Pallas) маслиново дърво; arbre des philosophes живак; faire l'arbre fourchu стая с краката нагоре; faire monter l'arbre излъгвам, заблуждавам някого; arbre de Juda (Judée) див рожков; arbre mille ans боабаб; arbre de Noël коледно дърво, коледна елха; arbre а pain хлебно дърво, Artocarpus incisa; arbre а pauvre homme бряст, Ulmus campestris; arbre de haute futaie дърво, което расте на свобода в гората; couper l'arbre pour avoir le fruit погов. жертвам бъдещето за настоящето; entre l'arbre et l'écorce il ne faut pas mettre le doigt погов. не се бъркай там, където не ти е работа; l'arbre ne tombe pas du premier coup погов. ако не сполучиш първия път, опитай се пак. -
40 argent
m. (de argentum) 1. сребро (метал - Ag, ? 47); lingot d'argent кюлче сребро; 2. сребро (монета); 3. пари; avoir de l'argent имам пари; 4. разш., прен. d'argent със сребърен цвят. Ќ argent allié сребърна сплав; argent blanc сребърно-оловна руда; argent comptant пари в брой; argent corné сребърен хлорид; argent de poche пари за дребни разходи; argent de chat слюда; argent en feuilles сребърен варак; argent faux посребрена мед; argent filé сребърна жица, усукана с коприна; argent fulminant гърмящо сребро (сребърен нитрат); argent liquide пари в наличност (като банкноти, монети); argent natif самородно (чисто) сребро; vif argent живак; en avoir pour son argent получавам толкова, колкото заслужавам (колкото труд съм положил); être а court d'argent нямам пари; être cousu d'argent червив съм с пари; faire argent de tout извличам облага от всичко; jeter l'argent par la fenêtre харча без мярка, налудо пилея пари; l'argent est un bon serviteur et un mauvais maître погов. парите са добър слуга, но лош господар; l'argent lui coule entre les doigts много харча; plaine d'argent n'est pas mortelle загубата на пари не е толкова страшна; l'argent ne fait pas le bonheur щастието не е в парите.
См. также в других словарях:
entre — [ ɑ̃tr ] prép. • XIIe; lat. inter → inter I ♦ 1 ♦ Dans l espace qui sépare (des choses, des personnes). Les Pyrénées s étendent entre la France et l Espagne. « le pays d entre Sambre et Meuse » (Racine). Herbe qui pousse entre les pierres.… … Encyclopédie Universelle
entre- — ♦ Élément, du lat. inter. 1 ♦ Servant à former des noms désignant l intervalle, la partie située entre deux choses (⇒ inter ; entracte, entrefilet), désignant une action mutuelle (entraide, entrevue). 2 ♦ Servant à former des verbes indiquant une … Encyclopédie Universelle
entre — ENTRE. Préposition de lieu. Au milieu, ou à peu près au milieu. Il étoit assis entre nous deux. Il s est venu mettre entre ces deux hommes qui se battoient. Étampes est entre Paris et Orléans. Entre les deux mers. Entre les deux rives. Ce… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
entre — preposición 1. En medio de, indica la situación de algo o de alguien con respecto a otras dos personas o cosas que tiene a ambos lados: El azucarero está entre la sal y el aceite. 2. Indica situación o localización sin que sea con respecto a… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
entre — ENTRE. prep. Parmy. Il a esté trouvé entre les morts. entre toutes les merveilles de la nature. choisi entre tous les autres. Il signifie aussi, Au milieu, ou à peu prés au milieu. Il estoit assis entre nous deux. entre ces deux extremitez. il s… … Dictionnaire de l'Académie française
entre — 1. Preposición. Cuando denota situación dentro del espacio real o figurado delimitado por las personas o cosas designadas, va seguida de un sustantivo en plural o de dos sustantivos unidos por la conjunción y: Se sentó entre sus hermanos mayores; … Diccionario panhispánico de dudas
entre-nœud — [ ɑ̃trənø ] n. m. • 1797; « articulation » 1487; de entre et nœud ♦ Bot., agric. Partie de la tige comprise entre deux nœuds. Des entre nœuds. ● entre nœud, entre nœuds nom masculin Espace compris entre deux nœuds de la tige d un végétal. ⇒ENTRE… … Encyclopédie Universelle
entre — Entre, penac. Tantost est verbe en la premiere personne, Intro. comme, J entre en l Eglise, Intro in aedem sacram. Tantost est preposition, et vient de cette cy latine; Inter. Comme, Entre toy et moy y a parenté, Inter te et me intercedit… … Thresor de la langue françoyse
entre — (Del lat. inter). 1. prep. Denota la situación o estado en medio de dos o más cosas. 2. Dentro de, en lo interior. Tal pensaba yo entre mí. 3. Denota estado intermedio. Entre dulce y agrio. 4. Como uno de. Le cuento entre mis amigos … Diccionario de la lengua española
entre — prép. entre ; parmi. Entre ieu : en moi même. Entre que, tre que : dès que ; aussitôt que … Diccionari Personau e Evolutiu
entré — entré, ée (an tré, trée) part. passé d entrer. Qui est allé dans. À peine entré dans la maison. Fig. Jeune homme à peine entré dans la vie … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
