-
1 vache
f. (lat. vacca) 1. крава; vache laitière млечна крава; la vache met bas son veau кравата ражда теленце; traire les vaches доя кравите; maladie de la vache folle болестта луда крава; 2. краве месо; 3. кравешка кожа; 4. прен., неодобр., ост. крава (за много дебела жена); 5. разг., ост. полицай; vache а roulettes полицай на велосипед; 6. adj. неодобр. подъл, жесток човек; 7. ост., нар. мързелив и отпуснат човек; 8. la vache! да му се не види!, а, стига бе! (за възмущение, учудване, възхищение); 9. adj. разг. лош, строг, груб; 10. платнен съд за пренасяне на течности ( използван при лагеруване). Ќ manger de la vache enragée живея мизерно, с много лишения; parler français comme une vache espagnole говоря лошо френски език; vache а lait човек, когото използват; coup de pied de (en) vache подлост, лош, подъл номер; chacun son métier, les vaches seront bien gardées посл. там, където всеки си гледа работата, всичко върви добре; être gros comme une vache много съм дебел; il pleut comme vache qui pisse вали много силно; peau de vache лош човек. Ќ Ant. chic, gentil, indulgent. -
2 beugler
v.intr. (du lat. buculus, "jeune bњuf") 1. муча; la vache beugle кравата мучи; 2. прен. рева; 3. издавам силен звук; 4. v.tr. beugler une chanson пея силно някаква песен. -
3 enragé,
e adj. (de enrager) 1. бесен, побеснял; chien enragé, бясно куче; 2. прен. неуморим, страстен; joueur enragé, страстен играч; 3. много голям, много силен, нетърпим; douleur enragé,e много силна болка; 4. буен, разярен, див; 3. m.,f. запалянко, привърженик. Ќ manger de la vache enragé,e водя живот, пълен с лишения; едва свързвам двата края. -
4 fromage
m. (lat. pop. °fromaticum, proprem. "ce qui fait dans une forme") сирене; fromage (de lait) de vache, de chèvre овче, козе сирене. Ќ entre la poire et le fromage добро настроение, настъпило в края на обед, когато сътрапезниците се държат весело, непринудено. -
5 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
6 laitier1,
ère adj. (de lait) 1. млечен; доен; vache laitier1,ère млечна крава; 2. m., f. млекар; 3. f. млечна, дойна крава. -
7 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
8 parler1
v. (lat. ecclés. parabolare) I. v.intr. 1. говоря, приказвам; parler1 du nez говоря през носа, гъгна; parler1 а tort et а travers говоря както ми дойде на ума; faire parler1 de soi правя да се говори за мен, ставам известен, прочувам се; parler1 en public говоря пред хора, на събрание; а proprement parler1 собствено казано; а parler1 franc откровено казано; а parler1 sérieusement ако говорим сериозно; 2. затрогвам; грабвам, унасям; parler1 au cњur затрогвам сърцето; 3. в съчет. parler1 de (+ inf.) имам намерение, възнамерявам; il parlait d'émigrer en France смяташе, имаше намерение да емигрира във Франция; 4. loc. prép. sans parler1 de като не се смята, без да смятаме; II. v.tr. говоря; parler1 le français владея, говоря френски; parler1 musique, littérature, politique говоря на музикални, литературни, политически теми; se parler1 1. говоря си; 2. говорим си. Ќ une façon de parler1 така се казва, така е думата; parler1 français comme une vache espagnole говоря развалено френски; parler1 mal de qqn. клеветя, критикувам някого; parler1 а un sourd говоря на някого, който нищо не разбира; parler1 comme un livre, parler1 d'or говоря умно; parler1 pour ne rien dire говоря празни думи; vous parlez (tu parles) d'or! златна ви (ти) уста! parler1 d'abondance говоря свободно, като импровизирам; en parler1 а son aise говоря, дискутирам за нещо вяло, понеже не съм засегнат, заинтересован; parler1 par B et F груб, недодялан съм; parler1 а son bonnet говоря си сам; parler1 boutique говоря за работа, по професионални въпроси; parler1 cheval говоря неправилно; parler1 de choses et d'autres говоря на различни теми, за това-онова; parler1 а cњur ouvert говоря открито, искрено; parle а mon cul, ma tête est malade отказвам да слушам някого, който ме отегчава; parler1 entre ses dents говоря тихо, за да не ме чуят; parler1 dans le désert говоря без да ме слуша някой; parlez а votre écot не се меси в чужда работа, гледай си работата; parler1 français прен. говоря ясно, разбираемо, без двусмислици; parler1 dans son gilet говоря тихо; parler1 au goulot пия колкото искам (вино); parler1 gras говоря неприлично; parler1 latin devant les Cordeliers ост. на краставичар краставици продавам; parle (parlez) pas de malheur! в никакъв случай; parler1 petit nègre говоря лошо френски; parler1 de la pluie et du beau temps говоря за незначителни неща; parler1 aux rochers говоря пред безразлични слушатели. Ќ Ant. taire (se). -
9 pleuvoir
v.imp. (bas lat. plovere, class. pluere) 1. вали дъжд; pleuvoir légèrement вали слабо; 2. v.intr. сипя се; прииждам; les nouvelles pleuvent новините се сипят. Ќ comme s'il en pleuvait в голямо количество; il pleut comme vache qui pisse, pleuvoir а seaux, а verse, а flots, а torrents много силно вали; il a plu dans son écuelle случило му се е нещо приятно. -
10 roulette
f. (de rouelle, rattaché а rouler) 1. колелце; table а roulettes маса на колелца; 2. рулетка (за игра на комар); 3. сечиво, снабдено с колелце, използвано за бележене или изрязване (на подвързвач, шивач); 4. техн. рулетка ( за измерване). Ќ aller comme sur des roulettes върви като по мед и масло; vache а roulettes ост., разг. полицай на велосипед; roulette russe руска рулетка ( дуел с ненапълно зареден револвер). -
11 vaccaire
f. (du lat. vacca "vache") бот. калугерка, мазовиче ( тревисто растение). -
12 vaccine
f. (lat. méd. variola vaccina "variole de la vache") 1. ваксина (вариола по кравите); 2. приготвяне на ваксина от вируса на тази болест (за получаване на имунитет у човека към някои болести); 3. имунна реакция, предизвикана от инжектирана противовирусна ваксина. -
13 vachard,
e adj. (de vache) разг. лош, злонамерен, злобен. -
14 vachement
adv. (de vache) 1. разг., ост. злобно, лошо, грубо; 2. разг. много. -
15 vacherie
f. (de vache) 1. ост., разг. мекушавост; 2. краварник; 3. неодобр. гадост, подлост, лошотия. Ќ Ant. gentillesse. -
16 vacherin
m. (de vache) 1. сладкиш с белтъци от яйце, захар и др.; 2. вид сирене. -
17 vachette
f. (de vache) 1. телешка кожа; 2. малка крава.
См. также в других словарях:
vache — [ vaʃ ] n. f. • fin XIe; lat. vacca 1 ♦ Femelle du taureau. Mamelles (⇒ 1. pis) , écusson d une vache. Bouse de vache. La vache meugle, beugle. Jeune vache. ⇒ génisse, taure. Petit de la vache. ⇒ veau. Vache qui met bas son veau (⇒ vêler) . Les… … Encyclopédie Universelle
vache — VACHE. s. f. La femelle du Taureau. Vache blanche. vache noire. vache grasse. vache maigre. traire les vaches. mener les vaches paistre. mener les vaches aux champs. estable à vaches. lait de vache. queüe de vache. On appelle aussi, Vache, La… … Dictionnaire de l'Académie française
VACHÉ (J.) — VACHÉ JACQUES (1896 1919) Comme Arthur Cravan, Jacques Vaché a à peine eu le temps de connaître le surréalisme; sa production littéraire est remarquable par la qualité, mais infime par la quantité, et pourtant il est l’un des personnages clés du… … Encyclopédie Universelle
Vache sacree — Vache sacrée Vache sacrée indienne Les Aryens pasteurs de l Inde antique vénéraient déjà la vache. Krishna était la huitième incarnation de Vishnou ; incarné en gardien de vaches et vénéré comme Gopal le vacher). Les puranas (textes sacrés… … Wikipédia en Français
vache — Vache, Vacca, Bos. Vache sterile, Taura. Vache laictiere, Vache à laict, Bos lactaria. Columel. Vache pleine, Horda hordae. Vache qui a vellé. Vacca foeta. Jeune vache, Vitula, Bucula, Iuuenca. De vache, Vaccinus. Laict de vache, Lac bubulum.… … Thresor de la langue françoyse
Vaché — ist der Name von Allan Vaché (* 1953) US amerikanischer Jazz Klarinettist Jacques Vaché (1896–1919), französischer Mitbegründer des Dadaismus Warren Vaché (* 1951), amerikanischer Jazzmusiker Diese Seite ist eine … Deutsch Wikipedia
Vache Sharafyan — ( hy. Վաչե Շարաֆյան), born in (February 11, 1966) in Yerevan, Armenia. He graduated with distinction from the Composition Department of Yerevan State Musical Conservatory in 1990. In 1992, he received post graduate education in composition as… … Wikipedia
Vache à lait — ● Vache à lait vache consacrée principalement à la production de lait ; personne que l on considère sous le seul point de vue de l argent qu elle donne ou prête (familier) … Encyclopédie Universelle
Vache of Kakheti — Vache ( ka. ვაჩე) (died in 839) was a prince and chorepiscopus of Kakheti in eastern Georgia from 827 to 839. He came of the Kvabulidze clan and was installed by the Gardabanian community after the death of his predecessor Grigol. He was… … Wikipedia
Vache de blues — est un festival de blues fondé par Patrick Guyot, alias Big Bill King des groupes Los Nullos et Vecchi e Brutti, qui ne verra pas son rêve se réaliser. Les deux premières éditions (2001 et 2002) ont lieu sur un pré dans la petite commune de Xivry … Wikipédia en Français
Vache [1] — Vache (fr. spr. Wasch), 1) Kuh; 2) viereckige u. nicht hohe, meist gekrümmte lederne Aufschnallkiste auf die Decke eines Reisewagens … Pierer's Universal-Lexikon
