-
41 giratoire
adj. (bas lat. gyrare "faire tourner") който се върти, който обикаля; mouvement giratoire въртеливо движение, въртене. Ќ sens giratoire задължителна посока на движение на коли в кръгово кръстовище. -
42 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд. -
43 gramme
m. (gr. gramma, trad. lat. scrupulum "vingt-quatrième partie d'une once") 1. грам; 2. прен. много малко количество от нещо; il n'a pas un gramme de bon sens той няма капка здрав разум. Ќ Hom. gram. -
44 graveler
v.tr. (de gravelle, au sens anc. de "gravier") настилам с чакъл. -
45 grillon
m. (lat. grillus, avec infl. prob. a. fr. grésillon, même sens) полски щурец, Gryllus campestris. -
46 guimauve
f. et adj. (d'un élément gul-, du lat. hibiscus, altéré par crois. avec gui-, et de mauve, ajouté pour éviter une confusion de sens) 1. бот. алтея, лечебна ружа, бяла ружа, Althæa officinalis; 2. вид мек сладкиш; 3. adj. разг. блудкав, сантиментален, прекалено романтичен. -
47 inflation
f. (empr. anglais "enflure", sens du lat. inflatio) 1. фин. инфлация; taux d'inflation процент на инфлация; inflation galopante галопираща инфлация; 2. прекомерно увеличение; 3. подуване на тъкан, поради натрупване на газ или течност, емфизен оток. Ќ Ant. déflation. -
48 inverse
adj. (lat. inversus, de invertere "retourner") 1. обратен, който е на обратната страна, опаков; dans le sens inverse des aignilles d'une montre в посока, обратна на движението на часовниковите стрелки; 2. m. опака страна (на нещо); обратното; противоположното; vous faites l'inverse de ce que je vous dis вие правите обратното на това, което ви казвам; 3. обърнат, противоположен; figures inverses геом. фигури, които са обърнати една спрямо друга. Ќ а l'inverse de в противоположност на. Ќ Ant. même. -
49 jeton
m. (de jeter, au sens anc. de "calculer") 1. жетон, марка (за маркиране); 2. разг. удар. Ќ faux comme un jeton неискрен, двуличен човек; vieux jeton разг. старец, дъртак; jeton de présence жетон, срещу който членовете на управителен съвет на фирма получават възнаграждение за участието си в заседания; un faux jeton лицемер; avoir les jetons страхувам се; donner les jetons а qqn. предизвиквам страх у някого. -
50 joie
f. (lat. gaudia, plur. neutre de gaudium, fém. en lat. pop.) 1. радост; веселост; joie infinie безкрайна радост; éprouver de la joie изпитвам радост; être ivre de joie опиянен съм от радост; joie de la réussite радост от успеха; 2. pl. удоволствия; les joies des sens удоволствията на сетивата. Ќ feu de joie огън, който се пали на празненства; s'en donner а cњur joie наслаждавам се, радвам се на нещо до насита. Ќ Ant. tristesse, chagrin, peine, affliction, désenchantement, désespoir, douleur, ennui. -
51 jovial,
e, aux adj. (bas lat. jovialis "de Jupiter (dieu ou planète)" pris par les astrologues médiév. au sens de "né sous le signe de Jupiter", signe de bonheur et de gaieté; infl. probabl. de l'it. giovale) жизнерадостен, весел; засмян. Ќ Ant. chagrin, froid, hargneux, maussade, sombre. -
52 larvé,
e adj. (lat. larva, au sens de "masquet") 1. който се отнася до болест, която се проявява рядко и в лека форма; 2. скрит; fièvre larvé,e скрита треска. -
53 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
54 olfactif,
ve adj. (lat. méd. olfactivus) обонятелен; sens olfactif, обоняние. -
55 opposé,
e adj. (de opposer) 1. противоположен; обратен; отсрещен; противен; sens opposé, противоположен смисъл; du côté opposé, от отсрещната страна; nombres opposé,s противоположни числа; 2. различен; des intérêts opposé,s противоположни, различни интереси; des opinions opposé,es различни, противоположни мнения; 3. m. противоположност; 4. loc. adv. а l'opposé, de в противоположност на; 5. противник, опонент; être opposé, а tous les excès противник съм на всякакви крайности. Ќ Ant. contigu, adéquat, analogue, conforme; identique. -
56 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
57 parabole2
f. (gr. parabolê, au sens géom.) геом. парабола. -
58 péjoratif,
ve adj. (du bas lat. pejorare "rendre pire") пренебрежителен, неодобрителен, пейоративен; sens péjoratif, пейоративно значение. Ќ Ant. mélioratif. -
59 percevoir
v.tr. (lat. percipere "saisir par les sens") 1. събирам (данъци, такси); 2. получавам, събирам (сума, пари, доход, наем); percevoir un loyer вземам пари от наем; percevoir des droits de douane вземам мито; 3. прен. схващам, възприемам, долавям; percevoir les battements de son cњur долавям ударите на сърцето си. -
60 pige3
f. (de piger, au sens de "mesurer") арго година.
См. также в других словарях:
sens — 1. (san ; l s se lie : un sen z actif ; il ne faut pas faire entendre l s, ni dire : les cinq sans , un homme de sans , Au XVIIe siècle, Chifflet, Gramm. p. 211, recommande de toujours prononcer l s finale pour le distinguer de sang, c est ainsi … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sens — SENS. s. m. Faculté de l animal, par laquelle il reçoit l impression des objets exterieurs & corporels. Les cinq sens de nature, la veuë, l oüye, l odorat, le toucher, le goust, sont les cinq sens de nature. la veuë est le sens le plus subtil. ce … Dictionnaire de l'Académie française
Sens — • Archdiocese comprising the Department of the Yonne Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Sens Sens † … Catholic encyclopedia
Sens de la mort — Sens Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
sens — SENS, sensuri, s.n. 1. Înţeles (al unui cuvânt, al unei expresii, al unei forme sau al unei construcţii gramaticale); semnificaţie. ♦ (În semiotică) Înţelesul unui semn. ♦ Conţinut noţional sau logic. Îmi spui cuvinte fără sens. 2. Temei… … Dicționar Român
Sens anti-horaire — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
Sens anti-trigonométrique — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
Sens antihoraire — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
Sens antitrigonométrique — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
Sens contraire des aiguilles d'une montre — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
Sens contraire des aiguilles d’une montre — Sens de rotation Le sens de rotation est le sens dans lequel a lieu une rotation. Il en existe deux, qui sont nommés différemment selon les contextes. Le sens de rotation est généralement représenté par une flèche en forme d arc de cercle. Sens… … Wikipédia en Français
